Отваря главното меню

Живко Спасов Гълъбов е български ученгеограф, професор по физическа география и геоморфология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, член-кореспондент в Българска академия на науките. Основава Института по география при БАН. Председател е на Националния комитет по география и на Българското географско дружество.[1]

Живко Гълъбов
български геоморфолог
Роден
Живко Спасов Гълъбов
Починал
7 декември 1993 г. (85 г.)

Националност българин
Образование Софийски университет
Университет Париж-III: Нова Сорбона
Научна дейност
Област геоморфология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Географски институт при Българска академия на науките
Награди Димитровска награда (1974)
Титла професор
член-кореспондент в БАН
член-кореспондент на Всесъюзното географско дружество на СССР
Членува в Българско географско дружество
Национален комитет по география
Семейство
Баща Спас Гълъбов
Съпруга Летиция Павлова

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 22 юни 1908 г. в Пловдив. Баща му Спас Гълъбов е юрист, роден в Каратаир. Родът на майка му е от Копривщица. Завършва класическата гимназия в Пловдив. Започва да учи география в Софийския университет. Една година е стажант-учител в Пловдив и в София. Дипломира се през 1937 г. Работи като сътрудник в Централния метеорологически институт в София. По препоръка на проф. Димитър Яранов и със стипендия „Проф. Анастас Иширков“ е изпратен на специализация в Сорбоната, в Лабораторията по физическа география и динамична геология при проф. Емануел дьо Мартон. Взема участие в геоморфоложки изследвания в Южна Франция и в Централното Френско плато. Изучава развитието на географията в Западна Европа и теоретичните ѝ концепции.[1]

Умира на 7 декември 1993 г. в София.[2]

Научна дейностРедактиране

През 1938 г., след завръщането си в България, е поканен от проф. Димитър Яранов за доброволен асистент в Географския институт при Софийския университет. Започва научните си изследвания в Родопите. През 1941 г. е избран за частен доцент по физическа география с хабилитационен труд "Върху тектониката и морфологията на родопския дял Карабалкан. През 1943 г. е изпратен в новооснования Скопски университет. В резултат на развилите се събития по време на Втората световна война, през 1944 г. трудно успява да се завърне в България. През 1946 г. с хабилитационен труд „Същност и съдържание на физикогеографския процес“ е избран за редовен доцент по физическа география в Софийския университет. От октомври 1946 г. е ръководител на катедрата по Физическа география. През 1948 г. е избран за член-кореспондент в Българска академия на науките. През 1950 г. е избран за професор и става замастник-декан на Историко-филологическия факултет. С негова намеса, през 1951 г. е основан Биолого-геолого-географския факултет, на който става пръв декан. Назаначен е и за директор на Географския институт при БАН, където ръководи секцията по физическа география. От 1973 г. е ръководител на Сектора по геоморфология и картография при Единния център на науките за Земята при БАН.[3]

Активен участник е във Втория и Четвъртия симпозиум на Карпато-Балканската геоморфоложка комисия, които се провеждат в София през 1966 и 1973 г. През 1966 г. е избран за председател на подкомисията за изучаването на денудационните повърхнини.[3]

Участва в конгресите на Международния географски съюз през 1960 г. в Стокхолм, 1964 г. в Лондон и 1976 г. в Москва. Участва в международните симпозиуми и съвещания по съвременните движения на земната кора в Лайпциг – 1962 г., Ауланко – 1965 г., Симферопол – 1967 г. и Ленинград – 1968 г. През 1967 г. участва в международния симпозиум и съвещание по приложна геоморфология в Букурещ, а през 1970 г. по литология и стратиграфия на четвъртичните наслаги в Полша. През 1969 г. участва в работата на Всесъюзното съвещание по история на кватернера и периглациална геоморфология в Москва и Якутск, както и на VI сесия на междуправителствената океанографска комисия към ЮНЕСКО в Париж.[3]

През май 1964 г. е избран за член-кореспондент на Всесъюзното географско дружество на СССР. От 1964 до 1971 г. е председател на Българското географско дружество. През 1941, 1942 и 1953 г. е отговорен редактор на „Известия на Българското географско дружество“, а от 1947 до 1950 г. на списание „Географски преглед“. От 1985 г. е почетен член на Българското географско дружество. От 1959 до 1983 г. е председател на Националния комитет по география. От 1953 до 1974 г. е главен редактор на списание „Известия на Географския институт“ и на „Проблеми на географията в НР България“ и на “Проблеми на палеогеоморфоложкото развитие на релефа в България". Избран е за отговорен редактор на раздела за география на Кратка българска енциклопедия и за член на Главната редакция на „Енциклопедия „България“.[3]

Член е на:[3]

Съветник е на Генералния щаб на Българската народна армия. Ръководи два големи научни колектива – за геоморфоложко картиране на страната и за комплексни географски изследвания на Източните Родопи, както и българския колектив за комплексногеографски сравнителни изследвания „Голям Кавказ – Стара планина“ (1977 – 1980) и „Източен Кавказ и Западно Закавказие – Рило-Родопски масив“ (1982 – 1985).[2]

СемействоРедактиране

През есента на 1944 г. се жени за Летиция Павлова, дъщеря на проф. Георги Павлов.[3]

Отличия и наградиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б Балтаков, Георги, Петър Стефанов. Професор Живко Гълъбов (по случай 100-годишнината от рождението му). // сп. „География 21“ 6. 2008. с. 47.
  2. а б в Балтаков, Георги, Петър Стефанов. Професор Живко Гълъбов (по случай 100-годишнината от рождението му). // сп. „География 21“ 6. 2008. с. 49.
  3. а б в г д е Балтаков, Георги, Петър Стефанов. Професор Живко Гълъбов (по случай 100-годишнината от рождението му). // сп. „География 21“ 6. 2008. с. 48.