Живко Сталев

български юрист

Живко Стоянов Сталев е български юрист, автор на многобройни монографии, студии и статии, учебни помагала. Дълги години е заместник-директор и директор на Института по правни науки към Българската академия на науките. Член е на Международната академия по процесуално право и на редица други европейски институции. През 1990 г. Живко Сталев е председател на Централната избирателна комисия за VII велико народно събрание, председател е на Конституционния съд от 1997 до 2000 г.

Живко Сталев
български юрист
Роден
Починал
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вСофийски университет
Право
Работил вИнститут по правни науки към БАН
Конституционен съд на България
Семейство
ДецаСтоян Сталев
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

БиографияРедактиране

Роден е през 1912 година в семейството на революционера Стоян Сталев. Майка му Виктория е от прочутия български род от Прилеп, Кондови. Отказал се от медицината, се записва в единствения по това време в страната Юридически факултет – към Софийския университет, където по-късно е преподавател по граждански процес, търговско и държавно право. Професорската му книга е „Сила на пресъдено нещо в гражданския процес“. Владее 6 езика. Заемал е още длъжностите народен съдия, секретар на Кодификационния съвет на Министерството на правосъдието, член-кореспондент на Международната академия по сравнително право.

Автор на „Закон за нормативните актове“, обнародван в Държавен вестник, бр.27 от 3 април 1973 г. Идеолог на Българския арбитражен съд. Според оценката на световната юридическа общност най-големият български юрист за последните сто години.

Енциклопедичният Живко Сталев е автор на двадесет и шест монографии в почти всички клонове на гражданското право, пет учебника и над сто студии и статии.

Носител е два пъти на орден „Стара планина“ – през 1997 и през 2002 г.[1]

Живко Сталев е баща на юриста и дипломат Стоян Сталев (р. 1952). Сестра на Живко Сталев е Лилия Сталева, преводач от френски език със съществен принос за популяризиране на френската култура в България.[2]

 
Паметна плоча на проф. Живко Сталев на дома му на ул. „Зелено дърво“ 11, Лозенец, София

БиблиографияРедактиране

Списъкът е в процес на допълване.
  • Определения по движение на делото
  • Решителна клетва при другарство и колективно законно представителство
  • Сила на пресъдено нещо в Гражданския процес. 1959 (София: Сиела, 2007)
  • Правни въпроси на външната търговия на Народна република България. София: Наука и изкуство, 1963
  • Българско гражданско процесуално право. София: Наука и изкуство, 1966 (2. изд.: Наука и изкуство, 1970; 3. изд.: Наука и изкуство, 1979; 4. изд.: Наука и изкуство, 1988; 5. изд.: УИ „Св. Климент Охридски“, 1994; 6. изд.: Сиела, 2000; 7. изд.: Сиела, 2001; 8. изд.: Сиела, 2004 и 2006; 9. изд.: Сиела, 2012)
  • Същност и функция на международното частно право. София: Наука и изкуство, 1982
  • Търговски регистър. София: Софи Р, 1994
  • Арбитраж по частноправни спорове. 1997
  • Нормативната сила на фактическото. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1997
  • Нотариалният акт. 2004
  • Проблеми на Конституцията и конституционното правосъдие. София: 2002 (Сиела, 2012)

ИзточнициРедактиране

  1. Александър Колев. 315 ордена „Стара планина“ I ст. дадени за 8,5 години. // в-к Сега, 8 юли 2004. Посетен на 8 юли 2022.
  2. Емил Басат. Лилия Сталева или намереното време. // блог на Емил Басат, 8 октомври 2008. Посетен на 8 юли 2022.

Външни препраткиРедактиране

Асен Манов Председател на Конституционния съд на България (14 октомври 1997 – 19 октомври 2000) Христо Данов