Отваря главното меню

Живко Стоянов Сталев е български юрист, автор на многобройни монографии, студии и статии, учебни помагала. Дълги години е заместник-директор и директор на Института по правни науки към Българската академия на науките. Член е на Международната академия по процесуално право и на редица други европейски институции. През 1990 г. Живко Сталев е председател на Централната избирателна комисия за VII Велико народно събрание, председател е на Конституционния съд от 1997 до 2000 г.

Живко Сталев
български юрист
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Право
Образование Софийски университет
Работил в Институт по правни науки към БАН
Конституционен съд на България
Семейство
Деца Стоян Сталев
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

БиографияРедактиране

Роден е в 1912 година в семейството на революционера Стоян Сталев. Майка му Виктория е от прочутия български род от Прилеп, Кондови. Отказал се от медицината, се записва в единствения по това време в страната Юридически факултет - към Софийския университет, където по-късно е преподавател по граждански процес, търговско и държавно право. Професорската му книга е „Сила на пресъдено нещо в гражданския процес“. Владее 6 езика. Заемал е още длъжностите народен съдия, секретар на Кодификационния съвет на Министерството на правосъдието, член-кореспондент на Международната академия по сравнително право.

Автор на „Закон за нормативните актове“, обнародван в Държавен вестник, бр.27 от 3 април 1973 г. Идеолог на Българския арбитражен съд. Според оценката на световната юридическа общност най-големият български юрист за последните сто години.

Енциклопедичният Живко Сталев е автор на двадесет и шест монографии в почти всички клонове на гражданското право, пет учебника и над сто студии и статии.

Носител е два пъти на орден „Стара планина“.

Живко Сталев е баща на юриста и дипломат Стоян Сталев (р. 1952). Сестра на Живко Сталев е Лилия Сталева, преводач от френски език със съществен принос за популяризиране на френската култура в България.

БиблиографияРедактиране

Списъкът е в процес на допълване.
  • Определения по движение на делото
  • Решителна клетва при другарство и колективно законно представителство
  • Сила на пресъдено нещо в Гражданския процес. 1959 (София: Сиела, 2007)
  • Правни въпроси на външната търговия на Народна република България. София: Наука и изкуство, 1963
  • Българско гражданско процесуално право. София: Наука и изкуство, 1966 (2. изд.: Наука и изкуство, 1970; 3. изд.: Наука и изкуство, 1979; 4. изд.: Наука и изкуство, 1988; 5. изд.: УИ "Св. Климент Охридски", 1994; 6. изд.: Сиела, 2000; 7. изд.: Сиела, 2001; 8. изд.: Сиела, 2004 и 2006; 9. изд.: Сиела, 2012)
  • Същност и функция на международното частно право. София: Наука и изкуство, 1982
  • Търговски регистър. София: Софи Р, 1994
  • Арбитраж по частноправни спорове. 1997
  • Нормативната сила на фактическото. София: УИ "Св. Климент Охридски", 1997
  • Нотариалният акт. 2004
  • Проблеми на Конституцията и конституционното правосъдие. София: 2002 (Сиела, 2012)

Външни препраткиРедактиране