Отваря главното меню
Сградата на Сецесиона, проектирана от Йозеф Мария Олбрих, Виена (1897 – 1898).

Сецесион (от немски: Sezession, „отцепване“) е наименование, прието от тези немски и австрийски художници от края на 19 век, които се противопоставят на системата на салона. Типът изкуство, наложен от тези групи художници, отговаря на стила югендстил. Изкуствоведите разглеждат термина сецесион като синонимен на ар нуво и модерн.

Отличителни черти: много декоративен, орнаментът придобива изключително значение, линията играе много важна роля, формата често се изгражда плоскостно, а в монументалните изкуства витражът отново става популярен. Сецесионът черпи вдъхновение от източното изкуство, особено от японската гравюра, а и от средновековните изкуство и фолклор.

Съдържание

Сецесионът в архитектуратаРедактиране

 
Павилион на станция на виенското метро Карлсплац, проектиран от Ото Вагнер, 1898.

Той възниква паралелно с еклектиката, един стил на смесване на различни традиционни влияния и форми.

МатериалиРедактиране

Фасадите са с употреба на стъкло, което дава възможност за зимните градини. Стоманобетонът е в леко закръглените сводове на аркадите, вратите и прозорците. Желязото измества камъка от балконите и ги обгражда с извити ажурени парапети.

 
Плакат за изложба на Берлинския сецесион, 1912

За интериора са характерни еднотоновите гами от кадифеноплътни, тъмни цветове.

РазпространениеРедактиране

Стилът се развива в различни страни, където носи различни имена: в Германия – „Югендстил“, в Австрия – „Сецесион“, в Англия – „Либерти“, във Франция – „Ар нуво“, в Испания – „Модернисимо“, в Русия и други страни – „Модерн“. Някои го отричат, други го величаят. За едни той е стил, за други – упадъчно художествено течение. Но той е първата крачка към търсене на нови форми, които да премахнат илюзиите на еклектизма за изграждане на Идващото чрез средствата на Отминаващото и разчиства до известна степен пътя на съвременния интериор.[1]

БиблиографияРедактиране

  • Hans-Ulrich Simon: Sezessionismus. Kunstgewerbe in literarischer und bildender Kunst, J. B. Metzlersche Verlagsbuchhandlung, Stuttgart 1976, ISBN 3-476-00289-6

ИзточнициРедактиране

  1. Иван Беджев, „Интериорът през вековете“.

Вижте същоРедактиране