Отваря главното меню
Сградата на Сецесиона, проектирана от Йозеф Мария Олбрих, Виена (1897 – 1898).

Сецесион (от немски: Sezession, „отцепване“) е наименование, прието от тези немски и австрийски художници от края на 19 век, които се противопоставят на системата на салона. Типът изкуство, наложен от тези групи художници, отговаря на стила югендстил. Изкуствоведите разглеждат термина сецесион като синонимен на ар нуво и модерн.

Отличителни черти: много декоративен, орнаментът придобива изключително значение, линията играе много важна роля, формата често се изгражда плоскостно, а в монументалните изкуства витражът отново става популярен. Сецесионът черпи вдъхновение от източното изкуство, особено от японската гравюра, а и от средновековните изкуство и фолклор.

Сецесионът в архитектуратаРедактиране

 
Павилион на станция на виенското метро Карлсплац, проектиран от Ото Вагнер, 1898.

Той възниква паралелно с еклектиката, един стил на смесване на различни традиционни влияния и форми.

МатериалиРедактиране

Фасадите са с употреба на стъкло, което дава възможност за зимните градини. Стоманобетонът е в леко закръглените сводове на аркадите, вратите и прозорците. Желязото измества камъка от балконите и ги обгражда с извити ажурени парапети.

 
Плакат за изложба на Берлинския сецесион, 1912

За интериора са характерни еднотоновите гами от кадифеноплътни, тъмни цветове.

РазпространениеРедактиране

Стилът се развива в различни страни, където носи различни имена: в Германия – „Югендстил“, в Австрия – „Сецесион“, в Англия – „Либерти“, във Франция – „Ар нуво“, в Испания – „Модернисимо“, в Русия и други страни – „Модерн“. Някои го отричат, други го величаят. За едни той е стил, за други – упадъчно художествено течение. Но той е първата крачка към търсене на нови форми, които да премахнат илюзиите на еклектизма за изграждане на Идващото чрез средствата на Отминаващото и разчиства до известна степен пътя на съвременния интериор.[1]

В БългарияРедактиране

Стилът прониква в България в началото на XX век посредством чуждестранните художествени списания, българските архитекти и художници, учили в чужбина – Германия, Австрия и Чехия, както и чрез художниците-чужденци, работещи и преподаващи в България (напр. Раймонд Улрих и Йосиф Питер). До войните стилът се прилага за украса на книги и луксозни списания с винетки и заставки. След края на Първата световна война прояви на сецесион се наблюдават при Иван Милев, Иван Пенков, Сирак Скитник, Иван Бояджиев, Николай и Стоян Райнови, Иван Лазаров, Кирил Шиваров, Майстора, Никола Кожухаров и Емануил Ракаров, като са характерни по-голяма условност и декоративност в сравнение с предвоенния период. Някои художници са повлияни от немския експресионизъм, от произведенията на Мунк, Гоген и Матис, както и от уклона към примитивизъм в немското изкуство. Художниците възприемат сецесиона от различни национални школи – Иван Милев е повлиян от Густав Климт, Сирак Скитник е под въздействието на художниците от „Мир искусства“. Въпреки че в много европейски държави този стил вече е изживял времето си, в България той остава актуален и през 1920-те години[2].

ИзточнициРедактиране

  1. Иван Беджев, „Интериорът през вековете“.
  2. Розалия Гигова. Художникът Иван Пенков (1897 – 1957): първи стъпки в изкуството(1913 – 1922). // liternet.bg. 6 ноември 2015. Посетен на 4 септември 2019.

БиблиографияРедактиране

  • Hans-Ulrich Simon: Sezessionismus. Kunstgewerbe in literarischer und bildender Kunst, J. B. Metzlersche Verlagsbuchhandlung, Stuttgart 1976, ISBN 3-476-00289-6

Вижте същоРедактиране