Житие и страдания грешнаго Софрония

Житие и страдания грешнаго Софрония (по правопис от 1861: Житiе и страданiя грѣшнаго Софронiя) е автобиографичен разказ на българския възрожденски духовник и будител Софроний Врачански. Творбата е завършена към 1804 г. в Букурещ, Румъния, и е най-ранната автобиография, писана на български. За първи път е обнародвана от Георги Раковски през 1862 г. в седем поредни броя на вестник „Дунавски лебед“.[2] Написана е на смес от говорим български и църковно-славянски (старобългарски).[3] Повествованието обхваща събития от периода 1739 – 1804 г. и съдържа ценни свидетелства за живота в България и Османската империя по това време.

„Житие и страдания грешнаго Софрония“
Страницата от в. „Дунавски лебед“ с началото на „Житието“.
Страницата от в. „Дунавски лебед“ с началото на „Житието“.
АвторСофроний Врачански
Първо издание1861 г.
Белград, Княжество Сърбия във в. „Дунавски лебед“
Оригинален езиксмес от говорим български и черковнославянски[1]
Жанравтобиография
Видпроза

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. Андрейчин, Любомир. Из историята на нашето езиково строителство. София, 1986.
  2. Раковски, Георги. „Драгоценни паметници за българската нова история. I. Житие и страдание грешнаго Софрония“. „Дунавски лебед“, г. II, бр. 55 – 61. Белград, 1861.
  3. Друмев, Васил. Периодическо издание на Българското книжовно дружество. кн. 5 – 6, Браила, 1872.

Външни препратки

редактиране