Уикипедия

Жорж Санд

френска писателка

Жорж Санд (на френски: George Sand) е литературният псевдоним на френската писателка Амандин Аврора Люсил Дюпен (Amandine Aurore Lucile Dupin), по мъж баронеса Дюдеван. Автор е на многобройни романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове. Нейният първи роман, Rose et Blanche, е публикуван през 1831 г. Тя не само приема мъжки псевдоним, но и започва да се появява в обществото с мъжки дрехи.

Жорж Санд
George Sand
френска писателка
Портрет на Жорж Санд от Надар, 1864 г.
Портрет на Жорж Санд от Надар, 1864 г.
Родена
Починала
8 юни 1876 г. (71 г.)
Ноан, Франция
ПогребанаФранция
Религиякатолицизъм
Литература
ПсевдонимGeorge Sand[1]
Жанровероман, драма
НаправлениеРомантизъм
ТечениеРомантизъм
Дебютни творбиRose et Blanche (1831)
Повлияна
 
Адам Мицкевич, Жан-Жак Русо, Франсоа Рене дьо Шатобриан, Аристотел, Шарл дьо Монтескьо, Блез Паскал, Жан дьо Лабрюйер, Мишел дьо Монтен, Френсис Бейкън, Джон Лок, Готфрид Лайбниц, Вергилий, Александър Поуп, Джон Милтън, Данте Алигиери, Уилям Шекспир, Етиен Боно де Кондияк
Семейство
СъпругКазимир Дюдеван
ПартньорАлфред дьо Мюсе (1833 – март 1835)[2]
Фредерик Шопен (1837 – юли 1847)[2]
Проспер Мериме
ДецаМорис Санд
Соланж Санд
Подпис
Уебсайт
Жорж Санд в Общомедия

Нейното творчество оказва влияние върху имена в световната литература като Достоевски, Лев Толстой, Гюстав Флобер и Марсел Пруст. Санд оставя след себе си многобройни романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове, но най-голяма популярност ѝ носят провинциалните романи като „Малката Фадет“.

Живот

редактиране

Родена е на 1 юли 1804 г. в Париж, Франция. Баща й е незаконен пра-правнук на полския крал Август II, а майка й е обикновена жена от народа.

Баща й почива при инцидент, когато тя е съвсем малка. По-голямата част от детството си прекарва при баба си Мари-Аврора дьо Сакс в имението Ноан, провинция Бери. На 14 години е дадена за обучение в манастир и на 18 отново се връща в имението, което през почти целия й живот си остава нейна сигурна опора и крепост.

През 1822 г. тя се омъжва, въпреки волята на майка си, за лейтенант Казимир Дюдеван, който е извънбрачен син на барон. Раждат им се две деца: Морис (1823 – 1889) и Соландж (* 1828).[3]

Умира в Ноан на 8 юни 1876 г.


Библиография

редактиране
  • Rose et Blanche (1831)[3]
  • Indiana (1832)
    Индиана, изд. „?“ (1919), прев. Димитър Велев, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1974, 1981), изд. „Златорогъ“ (1992), прев. Пенка Пройкова
  • Valentine (1832)
  • Lélia (1834)
  • Le secrétaire intime (1834)
  • Lettres d'un voyageur (1934 – 1937|37)
  • Jacques (1834)
  • Leone Leoni (1835) – „Леон Леони“
  • André (1835)
  • Simon (1836)
  • Mauprat (1837)
    Мопра, изд.: „Народна култура“, София (1984), изд. „Златорогъ“ (1992), изд. „Вестникарска група България“ (2009), прев. Пенка Пройкова
  • Les maîtres mosaïstes (1838)
  • L'Uscoque (1838)
  • La dernière Aldini (1839) – „Последната Алдини“
  • Spiridon (1839)
  • Les sept cordes de la lyre (1840)
  • Le compagnon du tour de France (1840)
  • Horace (1842)
    Орас, изд.: „Народна култура“, София (1984), прев. Симеон Хаджикосев
  • Consuelo (1842 – 1843)
    Консуело – т.1, 2, 3, изд. „Литус“ (2016), прев. Георги Цанков
  • La comtesse de Rudolstadt (1844)
  • Jeanne (1844)
  • Lettres à Marcie (1844)
    Писма, изд.: „Народна култура“, София (1989), прев. Елка Русева
  • Le meunier d'Angibault (1845)
  • Teverino (1845)
  • Le péché de monsieur Antoine (1846)
  • La mare au diable (1846)
    Дяволското блато, изд. „Карапетров и друж.“ Цариград (1874), прев. Марко Балабанов
  • Isidora (1846)
  • Lucrezia Floriani (1846)
  • Le piccinino (1847)
  • François le Champi (1847 – 1848)
  • La petite Fadette (1849)
    Малката Фадета, изд. „Мозайка“ (1942), прев. Васил Юруков
  • Le cháteau des désertes (1851)
  • Histoire du véritable Gribouille (1851)
    Историята на истинския Патиланчо, изд. „Дамян Яков“ (1999), прев. Калина Дамянова
    Патилата на Перко, изд. „Фама“ (1999), прев. Елка Лазарова
  • Les maîtres sonneurs (1853)
  • Mont-Revêche (1853)
  • La filleule (1853)
  • Les maîtres sonneurs (1853)
  • Histoire de ma vie (1854), автобиография
  • Adriani (1854)
  • Un hiver á Majorque (1855) – „Зима в Майорка“
  • Le diable aux champs (1856)
  • Évenor et Leucippe (1856)
  • La Daniella (1857)
  • Les beaux messieurs de Boisdoré (1858)
  • L'homme de neige (1858)
  • Elle et lui (1859)
    Тя и той, изд. „Ив. Г. Игнатов и синове“ София (1928), прев. Димитър Митов
    Тя и той, изд. „Гея“ (1992), прев. Славчо Данаилов
  • Narcisse (1859)
  • Flavie (1859)
  • Le marquis de Villemer (1860)
  • Jean de la Roche (1860)
  • Constance Verrier (1860)
  • La ville noire (1860)
  • Valvèdre (1861)
  • La familie de Germandre (1861)
  • Tamaris (1862)
  • Antonia (1862)
  • Mademoiselle la Quintinie (1863)
  • Laura, voyage dans le cristal (1864)
  • La confession d'une jeune fille (1865)
  • Monsieur sylvestre (1865)
  • Le dernier amour (1867)
    Последната любов, изд. „Цвят“ (1921), прев. Кирил Божков
  • Cadio (1868)
  • Mlle de Merquem (1868)
  • Pierre qui roule (1870)
  • Malgrétout (1870)
  • Césarine Dietrich (1871)
  • Francia (1872)
  • Nanon (1872)
  • Contes d'une grand'mère (1873)
  • Ma soeur Jeanne (1874)
  • La tour de Percemont; Marianne (1876)

Източници

редактиране
  1. ↑ catalogue.bnf.fr // Посетен на 24 юни 2024 г.
  2. ↑ а б gallica.bnf.fr // Посетен на 24 юни 2024 г.
  3. ↑ а б ((fr)) Биография и библиография в сайта „Babelio”

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Жорж Санд.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жорж_Санд&oldid=12275100“.