Жужа Бенеи

унгарска лекарка, преводачка, поетеса и писателка

Жужа Бенеи (на унгарски: Beney Zsuzsa) е унгарска лекарка пулмолог, специалист по белодробни заболявания, литературен историк, преводачка, поетеса и писателка на произведения в жанра лирика, драма и детска литература.

Жужа Бенеи
Родена 21 април 1930 г.
Починала 12 юли 2006 г. (76 г.)
Професия писател, поет, лекар, литературен историк
Националност  Унгария
Активен период 1958 – 2006
Жанр лирика, драма, документалистика
Награди „Атила Йожеф“
Съпруг Ласло Бенеи
Деца 1

Биография и творчествоРедактиране

Жужа Бенеи е родена на 21 април 1930 г. в Будапеща, Унгария. Завършва обща медицина през 1954 г. До 1958 г. специализира пулмология в Института по медицинска химия и при Ф. Бруно Щрауб в Института по биохимия. В периода 1954 – 1987 г. работи като пулмолог в Будапеща. Някои от нейните научни трудове са публикувани в „Medical Weekly“.

След ранната загуба на съпруга и детето си се занимава почти изключително с художествена литература. Пише стихотворения, есета и романи, прави преводи и научни изследвания. Има 13 издадени книги.

Първият ѝ том със стихове „Tűzföld“ (Огнена земя) е публикуван през 1972 г., с предговор от Шандор Вьорьош, известен класик на унгарската поезия.

Тя пише анализ на поезията за деца, озаглавен „Златната порта е отворена“ (1979), първият му том есета, озаглавен „Twin Studies“ (1973), а по-късните ѝ изследвания ѝ помагат да разбере изкуството на Атила Йожеф. Нейният роман „Дневник преди и след“, публикуван през 1987 г., изследва психологията на живота в съзнанието за сигурна смърт.

Централна тема на лириката ѝ са болката, размисъл за огледаните образи на битие и небитие, житейските парадокси и тяхното вграждане в поезията.

Стихосбирката ѝ „Безпредметно битие“, която е издадена на български през 2013 г., е посветена на мита за Орфей и Евридика – една обозряща омировска поема за смъртта.

През 1983 г. е гостуващ изследовател в Университета на Айова и член на Международната програма за писане в Айова Сити. От 1993 г. е кандидат на литературните науки и е хабилитирана за доктор през 1998 г. В периода 1987 – 1998 г. е доцент, а в периода 1998 – 2000 г. е професор, и преподавател по философия и поезия във Факултета по изкуства на Католическия университет „Петер Пазман“ в Будапеща и Университета в Мишколц.

Носител е на наградата „Атила Йожеф“ (1990), на наградата на фондация „Сорос“ за цялостно творчество (1998), на наградата „Радноти“ за цялостно творчество (2004), и на наградата на Сдружението на писателите (2006).

Жужа Бенеи умира на 12 юли 2006 г. в Леанифалу, Унгария.

След смъртта ѝ са публикувани през 2008 г. събраните ѝ съчинения в три тома.

ПроизведенияРедактиране

  • Tűzföld (1972) – стихове
  • Cérnahangra (1972) – стихове за деца
  • Ikertanulmányok (1973) – есета
  • Rontás (1974) – роман
  • Nyitva van az aranykapu (1979) – анализ на поезията за деца
  • A második szó (1981) – стихове
  • Gyász (1987) – стихове
  • Napló, előtte és utána (1987) – роман
  • József Attila-tanulmányok (1989) – есета
  • Tűzföldi táj – Válogatott és új versek (1990) – стихове
  • Versek a labirintusból (1992) – стихове
  • Szó és csend között (1993) – есета
  • A gondolat metaforái. Esszék József Attila költészetéről (1999) – есета
  • Két parton (2000) – стихове
  • A tárgytalan lét (2003) – стихове
    Безпредметно битие, изд. „Смол стейшънс прес“ (2013), прев. Светла Кьосева
  • Tél (2004) – хайку
  • Se tűz, se éj (2005) – стихове
  • Möbius-szalag (2006) – есета
  • Összegyűjtött versek 1 – 3 (2008) – поетичен сборник

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Beney Zsuzsa“ в Уикипедия на унгарски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.