Отваря главното меню

Журечкият манастир „Свети Атанасий“ или Манастирът Журче (на македонска литературна норма: Свети Атанасиј) е женски манастир в Република Македония, под управлението на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква.[1][2][3][4]

„Свети Атанасий“
Свети Атанасиј
67 1 монастырь Журче.jpg
Католиконът с новите конаци
North Macedonia relief location map.jpg
41.2958° с. ш. 21.2533° и. д.
„Свети Атанасий“
Местоположение в Република Македония
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Журче
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничество Крушевско-Демирхисарско
Тип на сградата трикорабен храм
Време на изграждане XVΙΙ век
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Атанасий“ в Общомедия

Съдържание

МестоположениеРедактиране

Манастирът е изграден на възвишение в гориста местност близо до река, на около 3 km североизточно от село Журче, община Демир Хисар.[1][3]

ИсторияРедактиране

Първата манастирска църква е изградена в 1121-1122 година.[1] Сегашната църква е изградена и зографисана в първите десетилетия на XVΙΙ век.[5] Според запазения надпис над входната врата църквата започва да се изписва през май и е завършена през август 1617 година при игумена йеромонах Йосиф и с ктиторството на Петко Вълков от Битоля. Според надписа на отворения трем около купола, който е доста обширен, тремът е обновен и изписан в 1622 година.[6][1][5]

В първите десетилетия на XIX век са изградени конаци, които са разрушени в 1895 година, а няколко години по-късно манастирът е цялостно напуснат. В конаците е работела библиотека, в която се създавали, преписвали и превеждали църковни книги и едновременно с това била училище за децата от Журче и околните села. От библиотеката са запазени няколко ръкописи и стари печатни издания.[1]

По-късно храмът е обновен, изградени са нови конаци и е възстановен монашеският живот.[5]

В 1926 година манастирът притежаза 15 ha земя, 120 говеда, 200 овце, 400 кози, воденица, работници и аргати, хергелета с коне и магарета, кучета и въоръжена охрана.[6]

АрхитектураРедактиране

Представлява малък, трикорабен храм с правоъгълна основа, полукръгъл свод и петстранна олтарна апсида на източната страна.[5][1] Вътре храмът е с полукръгъл свод, подпрян на аркада на пиластри, които разделят църквата на три травея. Северната и южната стена имат пиластри за укрепване, които формират три дълбоки ниши. Зидарията е от ломен камък. Фасадите са фугирани и варосани, а покривът е сложен с керемиди.[6]

От западната страна има по-късен отворен, изписан в 1622 година трем, какъвто много рядко може да се види при църкви от този период. Тремът е засводен с калота.[1][5] От трите му страни има друг отворен трем с кос покрив.[6]

На юг има камбанария с клепало. Конакът е разположен на север от църквата. Обновен е в 70-те години на XX век и по-късно приправян. Има издължена правоъгълна основа с посока запад-изток и се състои от приземие и кат. В двора има и други помощни помещения – кухня, трапезария, плевня.[6]

ЖивописРедактиране

Изписана е цялата църква като стенописите са запазени. Впечатление правят образите на покровителя на България Свети Иван Рилски, Йоаким Осоговски и други български светци, както и илюстрациите на календарните месеци с показване на най-характерните дайности във всеки месец. Особено внимание заслужава фреската на Георги Софийски Нови – представен единствено тук с фреска от всички други църкви от периода.[1][5] В трема са изписани месеците от календара с характерните за тях действия, около тях са изписани 12 ангели в царски далматики. Основната сцена в трема е песента „О тебе радуется“ с текста изписан в кръгла лента. В нишата над входа е изображението на патрота Свети Атанасий Александрийски. Друга сцена изобразява детството на Христос, който си играе с деца на брега.[6]

Иконите, поставени на дървения иконостас, и позлатените царски двери датират от XVII век. Между тях по-ценни са малките двойни икони, които според стилистичните си особености са от началото на XVII век.[5] Живописта от 1617 и 1622 година вероятно е дело на майстори от Линотопската художествена школа.[7] На същите майстори са и двустранно изписаните икони от храма.[8]

В манастира работи дебърският зограф Стойче Станков.[9]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з Шундовски, Благоја. Манастирот Св. Атанасиј Александрински кај с. Журче ја доживува својата ренесанса. // Патоказ. Посетен на 9 февруари 2015.
  2. Журче. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
  3. а б Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 42.
  4. Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски. Карта на верски објекти во Македонија. Менора - Скопје, Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. ISBN 978-608-65143-2-7. с. 25.
  5. а б в г д е ж Манастир Журче - Демир Хисар. // CultureMap. Посетен на 8 февруари 2015.
  6. а б в г д е Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 43.
  7. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 164.
  8. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 165.
  9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 177.