Журче (на македонска литературна норма: Журче) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

Журче
Журче
— село —
Журечкият манастир „Свети Атанасий“
Журечкият манастир „Свети Атанасий“
North Macedonia relief location map.jpg
41.2842° с. ш. 21.2364° и. д.
Журче
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 700 m
Население 254 души (2002)
Пощенски код 7240
МПС код BT
Журче в Общомедия

ГеографияРедактиране

Журче е планинско село разположено на 700 m в Долен Демир Хисар, в източната част на обшина Демир Хисар, на 10 km североизточно от общинския център Демир Хисар. Землището на Журче е голямо, 22,6 km2, от които обработваемите площи са 291,5 ha, пасищата заемат 129,6 ha, а горите 1693,7 ha.[1]

ИсторияРедактиране

В близост се намира един от някогашните популярни български манастири – Журечкият манастир „Свети Атанасий“ от 1617 година, известен също като манастира Журче. В църквата са запазени редица изображения, сред които и на Прохор Пчински, Йоаким Осоговски и други. В първата половина на XVII век е изписана гробищната селска църква „Света Богородица“ вероятно от майстори от Линотопската художествена школа.[2]

През XIX век Журче е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Журче има 50 християнски къщи с хубави гори над тях.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Журже има 350 жители, всички българи християни.[4]

По време на Илинденското въстание в 1903 година селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са изгорени 5 къщи.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Журче има 400 българи екзархисти.[6]

В 1961 година Журче има 704 жители, които през 1994 намаляват драстично на 285,[7] а според преброяването от 2002 година селото има 255 жители, от които 254 македонци и един влах.[8]

Националност Всичко
македонци 254
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 0
бошняци 0
други 0

Селото има Основно училище „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училишще на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар. В 1976 година е изграден параклисът „Свети Илия“.[1]

ЛичностиРедактиране

Родени в Журче
  •   Васил Мицев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[9]
  •   Георги Петров, български опълченец, I опълченска дружина, към 1918 година живее в Ломско[10]
  •   Здраве Кузманов Чолака, български революционер, участвал в защитата на Крушевската република в Илинденско-Преображенското въстание с отряда на Питу Гули[11]
  •   Иван Стойков – Боримечката, четник при Веле Марков в Крушевско през 1902 година[12]
  •   Нове Йошев Лозанов, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Петко Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[14]
  •   Петре Христов Николов, български революционер от ВМОРО[15]
  •   Петър Журски (1882 – ?), български революционер от ВМОРО
  •   Стефан Борозана (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник на Пито гули, загинал в Крушево[16]
  •   Стефан Найдов Стоянов, български революционер от ВМОРО[17]
  •   Йосиф Бошевски (1948 – 2010), бригаден генерал от Северна Македония
  •   Христо Стоянов Георгиев, български революционер от ВМОРО[18]
Починали в Журче
  •   Блаже Кръстев Биринчето (1873 – 1911), български революционер, взел дейно участие в отблъскването на въоръжената сръбска пропаганда в Македония
  •   Йосиф Бошевски (1948 – 2010), бригаден генерал от Северна Македония

БележкиРедактиране

  1. а б Журче. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
  2. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 166, 180.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  5. Илюстрация Илинден, бр. 147, стр. 15
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 172-173.
  7. Журче на сайта на Община Демир Хисар
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  10. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 87.
  12. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.18
  13. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  15. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  16. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.91
  17. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  18. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.