Забзун
Забзун (на албански: Zabzun) е село в Република Албания, община Либражд, област Елбасан.
| Забзун Zabzun | |
| — село — | |
  Забзун | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Елбасан |
| Община | Либражд |
| Географска област | Голо бърдо |
География
редактиранеСелото се намира в областта Голо бърдо.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Забзун (Zabzoun) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 114 албанци мюсюлмани.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) („Македония. Етнография и статистика“) в Забзун живеят 400 души албанци мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Забзун е чисто албанско село в Дебърската каза на Дебърския санджак със 150 къщи.[3]
В Албания
редактиранеПрез 1913 година в резултата на Балканската война Забзун влиза в границите на новосъздадената Албания.
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Забзунъ е част от Кленската община на българската Дебърска околия.[4]
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от август 1930 година Забзун е отбелязано като село с 15 къщи албанци.[5]
В 1940 година Миленко Филипович пише, че Забзун е албанско село с около 180-200 къщи.[6]
До 2015 година селото е част от община Стеблево.
Бележки
редактиране- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 178-179.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 36.