Забърчани
Забърчани (на македонска литературна норма: Забрчани; на албански: Zabërçani) е село в община Долнени на Северна Македония.[1]
| Забърчани Забрчани | |
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Свети Атанасий“ | |
  Забърчани | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 644 m |
| Население | 85 души (1994) |
| Пощенски код | 7504 |
| Забърчани в Общомедия | |
География редактиране
Разположено е в североизточния край на Прилепското поле, в южното подножие на планината Бабуна на около 4 километра източно от общинския център Долнени и на 14 километра от Прилеп.
История редактиране
В XIX век Забърчани е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Запърчани е посочено два пъти – веднъж като Запришани (Zaprichani) с 26 домакинства и 128 жители българи и втори път като Запърчани (Zaprtchani) като село с 49 домакинства и 232 жители българи, но второто е объркано с Вепърчани.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Запърчени е населявано от 130 жители българи християни.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Забърчани (Zabartchani) има 80 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Запърчани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
В 1961 година Забърчани има 243 жители. В 1994 година броят им намалява на 85 жители – всички македонци.
В 1987 година е изградена гробищната църква „Свети Атанасий“.[6]
Личности редактиране
- Родени в Забърчани
Стойко Здравен, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[7]- Тале (Трайчо) Огнянов, македоно-одрински опълченец, 28 (40)-годишен, работник, 4 и Нестроева рота на 4 рота битолска дружина[8]
- Яким Тодоров, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, работник, 2 рота на 4 битолска дружина, носител на орден „За храброст“[9]
Бележки редактиране
- ↑ Панов, Митко. Енциклопедија на селата во Република Македонија. Скопје, Патрија, 1998. ISBN 954-90993-1-8. с. 127. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78 – 79, 80 – 81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148 – 149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
- ↑ Црква „Свети Атанасиј“, село Забрчани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 268.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 523.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 716.