Зазерци
Зазерци или Зазерското езеро или Черкезкото езеро[1] (на гръцки: Λίμνη Ζάζαρη, Лимни За̀зари) е езеро в Егейска Македония, Северна Гърция.
| Зазерци Ζάζαρη | |
| — езеро — | |
.jpg) Зазерското езеро заснето от Вич планина | |
 | |
| Местоположение | Северна Гърция |
|---|---|
| Дължина | 2075 m |
| Ширина | 1425 m |
| Площ | 1,845 km2 |
| Дълбочина | 3 m |
| Надм. височина | 602 m |
| Населени места | Свети Тодор |
| Зазерци в Общомедия | |
Езерото е разположено на територията на дем Суровичево (Аминдео), в северозападната част на котловината Саръгьол на надморска височина от 602 метра. Езерото е малко. Площта му е 1,845 квадратни километра, максималната дължина - 2,075 километра, максималната ширина - 1,425 километра, максималната дълбочина - 3 метра, а средната - 2,6 метра.[2] Езерото е свързано с подземни канали със съседното Руднишко езеро (Химадитида), разположено на два километра по-ниско на юг.
На югоизточния бряг на езерото Зазерци е разположено село Свети Тодор или Черкезкьой, днес Лимнохори.
Основният приток на Зазерци е Зеленишката река, която е и главният замърсител на езерото, изхвърляйки в него отпадъците на село Зелениче (Склитро).
Двете езера Зазерци и Руднишко образуват обща екосистема, в която има 150 вида растения, 7 вида змии, 7 вида земноводни, 8 вида риби, 12 вида бозайници и 150 редки видове птици, живеещи в обраслите с тръстика езера, най-важният от които е белооката потапница (Aythya nyroca). Езерото заедно с Руднишкото е част от Натура 2000.[3]
Бележки редактиране
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 155.
- ↑ Γυμνάσια Γαλάτειας Κοζάνης, οι λίμνες Χειμαδίτιδα και Ζάζαρη, архив на оригинала от 7 март 2016, https://web.archive.org/web/20160307113017/http://kpe-kastor.kas.sch.gr/limnology/schools/gimgalateia.htm, посетен на 27 април 2011
- ↑ ΕΟΒ Βιτσίου, οι λίμνες Χειμαδίτιδα και Ζάζαρη, архив на оригинала от 2 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130902092150/http://eovitsiou.gr/navigate.php?keyid=44, посетен на 27 април 2011