Свети Тодор (дем Суровичево)

село в Леринско, Егейска Македония, Гърция

Свети Тодор (на гръцки: Λιμνοχώρι, Лимнохори, катаревуса: Λιμνοχώριον, Лимнохорион, до 1926 година: Τσερκέζκιοϊ, Церкезкьой[1]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония.

Свети Тодор
Λιμνοχώρι
— село —
Езерото Зазерци със селото
Езерото Зазерци със селото
Гърция
40.6225° с. ш. 21.5567° и. д.
Свети Тодор
Западна Македония
40.6225° с. ш. 21.5567° и. д.
Свети Тодор
Леринско
40.6225° с. ш. 21.5567° и. д.
Свети Тодор
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСуровичево
Географска областСаръгьол
Надм. височина602 m
Население184 души (2021 г.)
Пощенски код530 75
Телефонен код2386
Свети Тодор в Общомедия
Чешма от 1925 година в Свети Тодор

География

редактиране

Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 52 километра южно от град Лерин (Флорина) и на шест километър южно от Айтос на източния бряг на езерото Зазерци (Зазари).

Селото е едно от най-старите в цялата област. При археологически разкопки на брега и в езерото са намерени следи от селища от неолита и римската епоха.

В Османската империя

редактиране

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Исвети Тодори с 33 джизие ханета (домакинства).[2]

В XIX век Свети Тодор е малко българско селце. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Свети Тодор (Sveti-Todor) е посочено като село с 60 домакинства и 185 жители българи.[3] В края на века обаче българските му жители постепенно напускат селото и в него се настаняват мюсюлмани турци и черкези и селото придобива ново име Черкезкьой. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Свети Тодор има 100 жители турци и 300 жители черкези.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Свети Тодор е чисто черкезко село в Леринската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[5]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Свети Тодор има 10 къщи славяни мохамедани и 20 къщи турци.[6] След разгрома на Гърция в Гръцко турската война в 1922 година мюсюлманското население напуска Свети Тодор и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 37 бежански семейства със 126 души.[7] В 1926 година селото е преименувано на Лимнохорион, в превод „езерно село“.[8]

Прекръстени с официален указ местности в община Свети Тодор на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Инско[9][10] Ίντακο Агия Параскеви Άγία Παρασκευή[11] връх на Ю от Свети Тодор, на С бряг на Руднишкото езеро (719,2 m)[9][10]
Кабери Καμπερι Халикия Χαλίκια[11]
Балталоки[10] Μπαλταλόκι Цекури Τσεκούρι[11] местност на ЮЗ от Свети Тодор и на ЮЗ от Зазари[10]
Сараково[10] Σαρακοβον Калитеа Καλλιθέα[11] местност на ЗЮЗ от Свети Тодор и на ЮЗ от Зазари[10]
Коджа Чаир Κότζα Τάϊρ Пападоливадо Παπαδολίβαδο[11]

До 2011 година селото е част от дем Айтос на ном Лерин.

Преброявания
  • 2001 – 323 души
  • 2011 – 257 души
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 251.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. а б Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  10. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)