Отваря главното меню

Свети Тодор (на гръцки: Λιμνοχώρι, Лимнохори, катаревуса: Λιμνοχώριον, Лимнохорион, до 1926 година Τσερκέζκιοϊ, Церкезкьой[1]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония с 323 жители (2001).

Свети Тодор
Λιμνοχώρι
— село —
Езерото Зазерци със селото
Езерото Зазерци със селото
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Саръгьол
Надм. височина 602 m
Население (2001) 323 души

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 52 километра южно от град Лерин (Флорина) и на шест километър южно от Айтос на източния бряг на езерото Зазерци (Зазари).

ИсторияРедактиране

Селото е едно от най-старите в цялата област. При археологически разкопки на брега и в езерото са намерени следи от селища от неолита и римската епоха.

В Османската империяРедактиране

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Исвети Тодори с 33 джизие ханета (домакинства).[2]

В XIX век Свети Тодор е малко българско селце. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Свети Тодор (Sveti-Todor) е посочено като село с 60 домакинства и 185 жители българи.[3] В края на века обаче българските му жители постепенно напускат селото и в него се настаняват мюсюлмани турци и черкези и селото придобива ново име Черкезкьой. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Свети Тодор има 100 жители турци и 300 жители черкези.[4]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. След разгрома на Гърция в Гръцко турската война в 1922 година мюсюлманското население напуска Свети Тодор и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 37 бежански семейства със 126 души.[5] В 1926 година селото е преименувано на Лимнохорион, в превод „езерно село“.[6]

До 2011 година селото е част от дем Айтос на ном Лерин.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране