Отваря главното меню

Зелениче или Зеленич (на гръцки: Σκλήθρο, Скл̀итро, катаревуса: Σκλήθρον, Склитрон, до 1927 година Ζέλενιτς или Ζελενίτσι, Зелениц, Зеленици[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево в област Западна Македония с 609 жители (2001).

Зелениче
Σκλήθρο
— село —
Панорама на Зелениче
Панорама на Зелениче
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Саръгьол
Надм. височина 650 m
Население 609 души (2001)
Зелениче в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Къщи в Зелениче

Селото е разположено на 51 километра южно от град Лерин (Флорина), на 5 километра югозападно от Айтос и на три километра западно от езерото Зазерци в котловина в подножието на Керечката планина, част от планината Вич, на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Печат на българската община в Зелениче

Зелениче е едно от най-старите села в региона и датира от около 1300 година. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Желенич. [2] В XIX век Зелениче е голямо смесено българо-турско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииЗеленич като българско село.[3]

Църквата „Свети Димитър“ е гробищен храм от 1864 година, енорийската „Свети Георги“ е от 1867 година, а на хълм над селото е параклисът „Животворящ източник“ (в миналото „Света Параскева“).[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Зеленич (Zélénitch) е посочено като село с 450 домакинства с 628 жители българи и 650 жители мюсюлмани.[5] След Руско-турската война жителите на Зелениче молят Българската екзархия да поеме издръжката за учение на Иван Христов.[6]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Зелениче:

Село Зелениш лежащо в посока Невеска и разположено на равно място с 30 мохамедански и 60 български къщи. Данъкът на първите е 4100 пиастри, а на вторите 9200 пиастри и инание-аскерие 4980 пиастри. Жителите му се занимават със земеделие и други. В петък става пазар.[7]
 
Стара къща в Зелениче

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Зелениче има 1800 жители българи, 500 жители турци и 72 цигани. [8] Мнозинството от християнските жители на Зелениче са под върховенството на Българската екзархия. Според гръцки данни в началото на века в селото има 150 семейства мюсюлмани 150 екзархисти и 65 патриаршисти. Към август 1902 година патриаршистите са само 23 семейства, а по-късно едва 15.[9] На 2 май 1903 година след сражение край местността Черна вода са убити четниците Стефан Которчев, Васил Которчев, Михаил Колинов, Янко Чавков и Петре Масин. В самото село са убити селяните Георги П. Боглев, Геле Нанов и Христо Динев, а на 16 август е убит и четникът илинденец Дине Нанчов[10].

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1656 българи екзархисти, 192 българи патриаршисти и 102 цигани християни и функционират две български и едно гръцко училище.[11] Български учители в Зелениче са Бл. Типев, Г. Дръндаров, Л. Дукова, А. Христова и Б. Карамфилович[12]. През 1907 година българите в Зелениче имат черква, в която служат двама свещеници.[13] Христо Силянов пише за Зелениче:

 
Камбанарията на „Свети Георги
Зелениче е красиво, голѣмо гурбетчийско село, което не прилича на мориховскитѣ. Обстановката в кѫщитѣ е почти градска. Мнозина от мѫжетѣ носят панталони. Питоми, възприемчиви, радушни хора.[14]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Зелениче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

В ГърцияРедактиране

През войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. В 1923 година турските жители на Зелениче - 170 семейства, 1100 души - напускат селото за Турция. На тяхно място са заселени 739 гърци бежанци от Турция, 8 семейства - 53 от Мала Азия, 25 от Източна Тракия и 10 от Кавказ. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 87 бежански семейства с 379 души.[17] В 1927 година селото е прекръстено на Склитрон (в превод Елхово).[18] В 1932 година в Зелениче има 353 българогласни семейства, от които 326 са с „изявено българско съзнание“.

 
Изглед от селото към Вич

По време на окупацията на Гърция през Втората световна война в Зелениче е създадена чета на българската паравоенна организаци Охрана.[19] В 1945 година в селото има 1000 българофонски жители, 700 от които с „негръцко национално съзнание“ и 300 с „неустановено национално съзнание“.

След Гражданската война 58 семейства от Зелениче емигрират. През 60-е години се засилва емиграцията отвъд океана. Според Тодор Симовски отношението между местното население с македонски произход и потомците на гръцките бежанци днес е 2:1.[20]

Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“.[21]

До 2011 година селото е част от дем Айтос. Всяка година през август в селото се провежда Фестивал на картофите.[4]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 2232 жители
  • 1920 – 2219 жители
  • 1928 – 1437 жители
  • 1951 – 1153 жители
  • 1961 – 1084 жители
  • 1971 – 853 жители
  • 1981 – 623 жители

ЛичностиРедактиране

Родени в Зелениче
 
Кочо Цонката
 
Фоти Кирчев
  •   Аргир Димитров (1884/1885 – 1913), македоно-одрински опълченец, жител на Варна, 1 рота на 8 костурска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 6 юли 1913 година[22]
  •   Васил Костов – Кокошката, български революционер от ВМОРО[23]
  •   Васил Христов (1893 – 1963), български революционер, деец на МФО
  •   Георги Гизов (1905 – ?), български лекар, университетски преподавател
  •   Георги Мицарев (Мицаров), български просветен деец, учител в Прекопана[24] и Тиквеш и свещеник в Тракия[25]
  •   Димитър Василев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгерин, 2 рота на 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година, носител на бронзов медал[26]
  •   Димитър Мицаров, отец Кърчовски, български просветен деец, свещеник и революционер, участник в Охридското съзаклятие[27]
  •   Иван Попдимитров (Димитров, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[28]
  •   Илия Янев (1861 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[29]
  •   Кире Митов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[30]
  •   Кочо Цонков (1866 – 1906), български хайдутин и революционер
  •   Лазар Бицанов, български революционер
  •   Методи Кузманов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина[31]
  •   Михал С. Которчев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандил Шишков[32]
  •   Петър Стоянов (1854 - 1913), български опълченец, I опълченска дружина[33]
  •   Стефан Димитров (1876 – 1905), български революционер
  •   Стефан Николов Калфата – български революционер
  •   Фоти Кирчев (1875 – 1956), български революционер, деец на ВМОРО
Починали в Зелениче
Други
  •   Христос Сардзетакис (р. 1926), гръцки политик, обявен за почетен жител на Зелениче, чиято майка е от Зелениче, дъщеря на андарта Козма Граменов (Козмас Граменопулос)[4]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζέλενιτς - Σκλήθρον
  2. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 353. ISBN 2283604524.
  3. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  4. а б в Σκλήθρο. // Visit Florina. Посетен на 21 август 2016.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 82-83.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 17.
  7. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 154. При описанието на Костурска каза на страница 149 Веркович също споменава село Зеленич, което може би е Зеленград: Село Зеленич с 80 български и турски къщи... Местността около селото е много плодородна, жителите му са земеделци и пастири. Християнските семейни двойки са 30, а турските - 50. Данъкът на първите е 3750 пиастри, а на вторите - 7100 пиастри. Има една църква и една джамия. Под Зелениче почвата е плодородна, но ползата е малко, тъй като турците я обработват лошо.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
  9. Ζέλενιτς
  10. Илюстрация Илинден, бр.135, стр.13
  11. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  12. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.37
  13. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, отговорен редактор Маргарита Василева, т. 2, София 1992, стр. 41.
  14. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, Македонски Научен Иститут, София, 1927, стр. 38.
  15. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 848.
  17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  18. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  19. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  20. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје 1998.
  21. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 212.
  23. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.53
  24. Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 14.
  25. Костенцев, Арсени. Спомени, Сохия, 1984, стр. 124 – 125.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 110.
  27. Църнушанов, Коста. Охридското съзаклятие, София, 1967, стр. 133.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 575.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 818.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 450.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 392.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 378.
  33. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.