Заноге

Заноге е село в Западна България. То се намира в Община Своге, Софийска област.

Заноге
Заноге 43.068639, 23.32032 Заноге
Общи данни
Население	20 души (15 март 2024 г.) 0,522 души/km²
Землище	38,581 km²
Надм. височина	1053 m
Пощ. код	2283
Тел. код	няма
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	30329
Администрация
Държава	България
Област	София
Община    – кмет	Своге Емил Иванов (Движение „Напред, България“; 2015)

География

Село Заноге се намира в планински район.

История

древна история

За човешката дейност по тези места свиделстват останките от древни укрепления в близост до съвременните махали Мъртвинките и Царина. Тези укрепления са служели за охрана на един от пътищата от Мизия за Сердика. Около тях са намирани върхове от стрели и парчета от глинени съдове.

В местността Грънчар също са намирани перчета от глинени съдове, от където носи и името си.

Имало е също останки от стара черковна сграда в местността Манастиро, но са унищожени, понеже местността е разорана

В селското Гробище има надгробен камък накойто е изписано 701 г., но вероятно става въпрос за 1701, понеже гробът е християнски.

През 1934 год, са намерени глинени тръби в местността Чешмата, но не е установено дали са от римско, или османско време.

зараждане на селото

Предполага се че селото се е развило в годините на националноосвободителната борба, и особено след Априлското въстание. Вероятно е основано от бежанци.

Не се знае кога е обявено за село, но в картите от преди 90 – 100 год фигурира като „колиби“

след Освобождението

Селото е било към Искрецка, Врачанска, Софийска и Свогенска околия.

За кратко време през 90^те години на 19 век e носело името Салабашево.

След Първата световна война започва преселване от Заноге в с. Памукчии, с. Стан
след 1937 – Нови Пазар, Габровница, Враца, София и др.

след кооперирането (8 март 1958) – София, Своге, Нови Искър, Нови пазар, Шумен, с. Макак (дн. квартал на Шумен), Враца, Церово и др.

По данни от преброяването преди Втората световна война наброява 150 къщи или малко под 1000 жители.

Културни и природни забележителности

училище

Основано е през 1890 г., когато селото е част от община Зимевица с кмет Гелко Коларов.
В продължение на 15 год, просъществува и второ училище, първо в частна къща, после в общинска сграда.

Закрито е през 1970 г.

име

Името призлиза от това, че до селото се е достигало само „нога за нога“ т.е стъпка по стъпка.

други

В селото има софийско и врачанско влияние. Облеклото, песните и хората са близки до тези в Софийско, но диалектът е по-близо до врачанския

Други

От с. Заноге е родом военнопленника от Междусъюзническтата война 1913 г. загинал на о. Трикери-Манол Станков. Единственият на когото, по спомените на Владимир Сис, е било издялано името на каменен кръст.

„Пред един кръст аз се спирам, учуден и изненадан. Единственият каменен кръст. С каква мъка, с какво трогателно търпение трябва да е бил издялан той! Чета: „Манол Станков от Заноге (околия Вратчанска)“ – Редник, подофицер или нещо друго? Офицер не е, защото българските офицери бяха изпратени някъде в пелопонеските градове. Но тоя, който е положил толкова труд, за да издяла каменния кръст, той е обичал много, твърде много покойника. Войната на Балканите беше една колосална, жестока война. И народът, който беше най-героичен и стихиен в своя полет, беше и най-нещастен. Какви поразителни трагични случаи имаше в тая война. Боже мой, в тия буйни полкове се биеха рамо до рамо по няколко еднородни братя, баща със своя син – юноша, напуснал ученическата скамейка. Манол Станков! Може би това е единствен син на баща, също войник. Може би те наедно, под сянката на своето знаме, са видели не едно сражение и не една победа и най-после тук, в тоя пустинен остров, далеч от родний край, младият момък, крехкият, девствен живот е угаснал на бащините гърди... Или това може би е малък брат, обичан и ласкан, подобно на кроткия Венеамин в библейската легенда – и умрял в ръцете на възрастните си братя? Кой знай? Кой ще ми отговори? Но аз чувствувам, че под тоя каменен кръст, грижливо и дълго дялан под град от сълзи, под него е оставено същество много скъпо, много обично... Народ велик в своя героизъм, в своето нещастие и в своята скръб!...“

Из книгата на Владимир Сис „Гробовете на Трикери“.

Източници

Данните са предоставени от Тодор Лозанов, местен краевед.

Външни препратки

• История на село Заноге. Пътепис със снимки от махалите на селото с историческа информация.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.