Захарий Новев
Захарий Новев Пандулов или Ноев, известен като Дядо Ной, е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Захарий Новев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
12 ноември 1877 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Захарий Новев в Общомедия | |
Биография редактиране
Новев е роден на 12 ноември 1877 година в Долна или Горна Баница, Гостиварско, в Османската империя. В 1898 година завършва с първия випуск българското училище в Скопие.[1] В следващата 1899 година става член на ВМОРО. Става ръководител на революционния комитет в Гостивар, а в периода 1906 – 1907 година е председател на околийския комитет на ВМОРО в Куманово.
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Гостивар.[2] Председател е на гостиварския български клуб.
През септември 1915 година младши подофицер Новев завежда разузнавателен пункт №5 в Петрич на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия.[3]
След освобождението на Вардарска Македония по време на Първата световна война Новев е начело на разузнавателния пункт в Гостивар,[4] а по-късно е околийски началник на град Тетово.[5][6]
След войните, през 1923 година Новев е назначен за преподавател в Петричката гимназия.[7] По-късно се установява да живее в Свети Врач, където изпълнява длъжността пълномощник на ЦК на ВМРО за Светиврачка околия. От края на 1931 година временно завежда и Неврокопско.[8]
След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година Новев е малтретиран от новата власт и заплашван с убийство,[9][10] а по-късно под строг полицейски надзор е интерниран в Плевен.[11] В делото „Главорез“ на Държавна сигурност е посочен Захарин Новев Пандилов /пенсионер/ от София, роден през 1877 г. в с. Баница, Гостиварско, Македония, за лице за връзка с Иван Михайлов на идейна основа.[12]
Бележки редактиране
- ↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 13.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 140. ISBN 954-8187-10-8
- ↑ Минчев, Димитър. Партизанските чети на ВМОРО в Македония. Македонските и тракийските българи в Българската армия по време на войната. Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 351. ISBN 954-8187-32-9
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 120.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 333.
- ↑ Николов, Георги. Петричката гимназия 1919-1989. Факти, документи и спомени, София, 1999, стр. 89.
- ↑ Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934 г.“, Благоевград, 2001.
- ↑ Михайлов, Иван. „Quo vadis, Bulgaria?“, Пещера, 1996.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 943.
- ↑ Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934 г.“, Благоевград, 2001.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 20.