Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.

Горна Баница (на македонска литературна норма: Горна Бањица; на албански: Banjica e Epërme) е село в Северна Македония, в Община Гостивар.

Горна Баница
Горна Бањица
— село —
41.78° с. ш. 20.8925° и. д.
Горна Баница
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаГостивар
Географска областГорни Полог
Надм. височина530 m
Население4423 души (2002)
Пощенски код1230
МПС кодGV
Горна Баница в Общомедия
Младоженци от Баница (Горна или Долна) в 1930 година
Нива с кромид в селото

География

редактиране

Селото е разположено в областта Горни Полог, което е на два километра южно от град Гостивар.

Етимология на името

редактиране

Името на селото не е производно на тестеното изделие баница, а на баня.[1]

На 1,5 km югозападно от Горна Баница е разположена късноантичната и средновековна крепост Градище.[2] Селото Горна Баница се споменава в много документи. Според Виргинската грамота около средата на XI век византийският император Роман III Аргир го дарява на манастира „Свети Георги Бързи“ край Скопие и това е потвърдено в грамотата от 1265 година на бъгарския владетел Константин Асен, както и от сръбския крал Стефан II Милутин в 1300 година.[3]

Горна Баница се споменава в османските преброителни дефтери от 1452/53 и 1467/68 година. Днешното село си е на средновековната локация в североизточното подножие на Градището и има стари гробища и средновековно църквиште. Малко по-северно от него е основан манастирът Гостивар, споменат в църковните документи от 1318 и 1343 година. Покрай манастира постепенно се образувало едноименно село, което в преброителния дефтер от 1452/53 година брои 88 къщи, а в 1467/68 година 108 къщи. Постепенно то засенчва Горна Баница и става център на Горния Полог.[3]

В началото на XIX век Горна Баница е смесено село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Горна Баница. — Селото е расположено на голѣма поляна, надъ която се издига единъ хълмъ нареченъ „Градище“, Горня Баница има 60 арнаугски и само 4 български кѫщи, 1 джамия и развалини отъ стара църква. И въ дветѣ Баници българитѣ колятъ частенъ курбанъ (всѣки дома си) на св. Петка, на Архангеловъ день и др.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горна Баница има 35 жители българи християни и 400 арнаути мохамедани.[5]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Горна Баница има 3 сръбски патриаршистки къщи.[6] В 1905 година всички християнски жители на Горна Баница са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 32 българи екзархисти.[7]

При избухването на Балканската война 2 души от Горна баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Горна Баница е село в Долнобанишка община в Горноположкия срез и има 107 къщи с 614 жители българи и албанци.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 4423 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 96
албанци 1636
турци 1243
роми 315
власи 0
сърби 4
бошняци 0
други 29

Личности

редактиране
Родени в Горна Баница
  •   Захарий Новев (1877 - ?), български учител и революционер, роден в Баница (Долна или Горна Баница)
  •   Исаил Алексиев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, бозаджия, 1 рота на 2 скопска дружина[11]
  •   Кирил Стефанов Йовицов, роден в Горна или Долна Баница, тетовски войвода на ВМОРО в 1924 година[12]
  1. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 32.
  2. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 173.
  3. а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 175.
  4. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 66.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
  6. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 67.