Горна Баница
- Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.
Горна Баница (на македонска литературна норма: Горна Бањица; на албански: Banjica e Epërme) е село в Северна Македония, в Община Гостивар.
| Горна Баница Горна Бањица | |
| — село — | |
  Горна Баница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Гостивар |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 530 m |
| Население | 4423 души (2002) |
| Пощенски код | 1230 |
| МПС код | GV |
| Горна Баница в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Горни Полог, което е на два километра южно от град Гостивар.
Етимология на името редактиране
Името на селото не е производно на тестеното изделие баница, а на баня.[1]
История редактиране
На 1,5 km югозападно от Горна Баница е разположена късноантичната и средновековна крепост Градище.[2] Селото Горна Баница се споменава в много документи. Според Виргинската грамота около средата на XI век византийският император Роман III Аргир го дарява на манастира „Свети Георги Бързи“ край Скопие и това е потвърдено в грамотата от 1265 година на бъгарския владетел Константин Асен, както и от сръбския крал Стефан II Милутин в 1300 година.[3]
Горна Баница се споменава в османските преброителни дефтери от 1452/53 и 1467/68 година. Днешното село си е на средновековната локация в североизточното подножие на Градището и има стари гробища и средновековно църквиште. Малко по-северно от него е основан манастирът Гостивар, споменат в църковните документи от 1318 и 1343 година. Покрай манастира постепенно се образувало едноименно село, което в преброителния дефтер от 1452/53 година брои 88 къщи, а в 1467/68 година 108 къщи. Постепенно то засенчва Горна Баница и става център на Горния Полог.[3]
В началото на XIX век Горна Баница е смесено село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Горна Баница. — Селото е расположено на голѣма поляна, надъ която се издига единъ хълмъ нареченъ „Градище“, Горня Баница има 60 арнаугски и само 4 български кѫщи, 1 джамия и развалини отъ стара църква. И въ дветѣ Баници българитѣ колятъ частенъ курбанъ (всѣки дома си) на св. Петка, на Архангеловъ день и др.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горна Баница има 35 жители българи християни и 400 арнаути мохамедани.[5]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Горна Баница има 3 сръбски патриаршистки къщи.[6] В 1905 година всички християнски жители на Горна Баница са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 32 българи екзархисти.[7]
При избухването на Балканската война 2 души от Горна баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Горна Баница е село в Долнобанишка община в Горноположкия срез и има 107 къщи с 614 жители българи и албанци.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 4423 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 96 |
| албанци | 1636 |
| турци | 1243 |
| роми | 315 |
| власи | 0 |
| сърби | 4 |
| бошняци | 0 |
| други | 29 |
Личности редактиране
- Родени в Горна Баница
Захарий Новев (1877 - ?), български учител и революционер, роден в Баница (Долна или Горна Баница)- Исаил Алексиев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, бозаджия, 1 рота на 2 скопска дружина[11]
- Кирил Стефанов Йовицов, роден в Горна или Долна Баница, тетовски войвода на ВМОРО в 1924 година[12]
Бележки редактиране
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 32.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 173.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 175.
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 66.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 67.
