Захарна торбеста летяща катерица
Захарната торбеста летяща катерица още захарен посум или само захарна катерица (Petaurus breviceps), е торбест бозайник от семейство торбести летящи катерици (Petauridae).[2]
| Захарна катерица | ||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
Waterhouse, 1839 | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||
 P. b. breviceps (червено), P. b. longicaudatus (синьо), P. b. ariel (сиво), P. b. flavidus (жълто), P. b. papuanus (виолетово), P. b. tafa (зелено), P. b. biacensis (черно) | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Захарна катерица в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Географско разпространение
редактиранеЗахарната катерица е разпространена в източната и северната част на Австралия, Нова Гвинея, архипелага Бисмарк и Молукските острови. На остров Тасмания видът е привнесен в средата на XIX век.[3]
Подвидове
редактиранеДнес са известни седем подвида на захарната катерица:
- P. b. breviceps (Waterhouse, 1839)
- P. b. longicaudatus (Longman, 1924)
- P. b. ariel (Gould, 1842)
- P. b. flavidus (Tate & Archbold, 1935)
- P. b. papuanus (Thomas, 1888)
- P. b. tafa (Tate & Archbold, 1935)
- P. b. biacensis (Ulmer, 1940)
Описание
редактиранеПо големина захарния посум наподобява на европейска катерица. Има издължено тънко тяло с летателна кожна гънка намираща се между предните и задните крайници. Краката са къси с по пет пръста. Тялото е дълго от 27,5 до 40 cm като само опашката е дълга 15 - 20 cm. Теглото на мъжките е 115 - 160 g, а на женските е 100 - 135 g.[4] Вратът е къс и сравнително дебел, главата е плоска и завършва със сравнително къса остра муцунка. Ушите са голи, големи и тъпо заострени. Те са силно подвижни и улавят най-малките шумове. Очите са големи, тъмни и изпъкнали. Опашката е дълга и окосмена с черен връх. Козината е гъста с тънък и къс косъм. Летателните кожни гънки са също покрити с косми. Горната част на тялото и кожната гънка са пепеляво сиви изпъстрени с кафяви или бели петна. Долната част на корема е бяла с леко жълтеникав оттенък. Срещат се и албиноси. От носа по главата към гърба се спуска черна ивица. На челото, гърдите и задницата имат по една жлеза, с помощта на която маркират територия. В природата живеят до 9 години, докато в плен достигат и до 12-годишна възраст.
Начин на живот
редактиране
Захарната катерица е горско животно, живеещо обикновено на групи от 10 до 15 индивида. Те са териториални животни и при заплаха могат да отбраняват своята територия. Начело на групата стои самец, който опложда и женските в групата. Когато той умре мястото му се заема от самец извън групата. Видът води нощен начин на живот. Денем спи по цепнатини или изоставени хралупи по дърветата. С настъпването на сумрака те стават активни. В менюто на животните влизат насекоми, дребни гръбначни животни, плодове и нектар от евкалиптови и акациеви дървета. Поради това, че се хранят с нектар те са наречени и захарни. Подобно на летящите катерици посумите могат да извършват огромни подскоци (до 50 m) от дърво на дърво[5]. Това става благодарение на кожната летателна гънка, която се изпъва при подскоците. Опашката служи като балансьор при полета. Това е типичен случай на конвергенция на признаците. Издават силни звуци подобни на птичи крясъци. За кратък период през зимата изпадат в състояние на хибернация.[6]
Размножаване
редактиранеПоловата зрялост при двата пола настъпва на различна възраст. При мъжките е в рамките на 3 - 12 месеца, а при женските е 5 - 18 месеца. Сигурен показател за настъпването ѝ е наличието на т.нар. „плешиво петно“ на челото. Това е мястото, където се развива една от жлезите, с чиято помощ посума маркира територия. Мъжките имат уникално устроен пенис, който е раздвоен в основата и всяка негова част може да действа самостоятелно. В южните ареали на местообитание размножаването започва в средата на зимата (юни или юли), докато на север липсва сезонност и може да се извършва целогодишно. Обикновено раждат по един път годишно, докато екземпляри отглеждани в плен могат да раждат и отглеждат потомство до 4 пъти в годината. Това се дължи на доброто и обилно хранене на животните отглеждани като домашни любимци. Бременността при захарните посуми продължава 16 дена. След раждането малките преминават в добре развития марсупиум и там сучат мляко още около 10 седмици. Женската отглежда от 1 до 3 малки, които стават независими на 4 месечна възраст.
Екологични особености
редактиране
За разлика от много местни австралийски животни, които намаляват по численост и значително се ограничава разпространението им, захарните катерици са добре приспособими. Те могат да живеят добре и във фрагментирани горски участъци и да се приспособят и размножават лесно при отглеждане в плен. Те са изключително интелигентни и любвеобилни животинки и това напоследък ги прави атрактивни при отглеждането им като домашни любимци.[7]
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Petaurus breviceps (Waterhouse, 1839). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Salas, L., Dickman, C., Helgen, K., Winter, J., Ellis, M., Denny, M., Woinarski, J., Lunney, D., Oakwood, M., Menkhorst, P. & Strahan, R. Petaurus breviceps // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 април 2010. (на английски)
- ↑ Physical characteristics and distribution[неработеща препратка]
- ↑ Sugar Glider (Petaurus breviceps), архив на оригинала от 25 май 2012, https://archive.is/20120525023857/http://www.australianfauna.com/sugarglider.php, посетен на 5 април 2010
- ↑ Сахарный летающий поссум, архив на оригинала от 24 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090224175712/http://www.floranimal.ru/pages/animal/p/2587.html, посетен на 5 април 2010
- ↑ Sugar Glider
- ↑ Pets, Sugar Glider (Petaurus breviceps)