Звездец
- Тази статия е за селото. За върха вижте Звездец (връх).
Звездѐц (до 14 август 1934 година Гьоктепе[2]) е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, област Бургас. Селото е най-голямото по население в общината.
Звездец | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 492 души[1] (15 март 2024 г.) 5,38 души/km² |
Землище | 91,489 km² |
Надм. височина | 354 m |
Пощ. код | 8360 |
Тел. код | 05959 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 30483 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Малко Търново Илиян Янчев (ГЕРБ; 2011) |
Звездец в Общомедия |
География
редактиранеЗвездец се намира в планината Странджа, близо до река Велека, на която от 1942 г. има хидрометрична станция на Националния институт по метеорология и хидрология (№ 83700). Звездец се намира на 20 km от общинския център Малко Търново и на 53 km от областния център Бургас. Селото е част от територията на Природен парк „Странджа“.
История
редактиранеСелото се споменава за пръв път през XVII век под името Гьоктепе, като по това време е важен животновъден център и едно от най-големите села в Странджа. В края на XVIII век и началото на XIX век е неколкократно опожарявано от кърджалии. В началото на XIX век в Гьоктепе е основано първото училище в Странджа, а жители на селото взимат участие в Руско-турската война от 1828 – 1829 г.[3]
Участието на село Гьоктепе в борбата за независима църква и национално освобождение е свързана с поп Георги Стоянов Джелебов. Тя започва след като пред каймаканина в Бургас, в присъствието на гръцкия фанариот Неофит, поп Георги Стоянов Джелебов отрекъл принадлежността си към Созополската (гръцката) митрополия и заявил, че не е подчинен на созополския владика.[4]
Когато след време протосингелът на Неофит отишъл да иска парите за църквата, поп Георги накарал хората от селото да го изгонят и да не му дадат и грош.[4]
След посещенията на поп Георги в родното му село, към 1867 година Гьоктепе вече има българско училище с учител Тома Арамазов. След посещението в селото гъоктепечани изгонват гъркоманския поп и назначавар български – поп Койчо Апостолов от село Чеглаик.[4]
Гьоктепе е един от центровете на Преображенското въстание през 1903 година, като решението за началото му е взето в близката местност Петрова нива. За войвода на участъка е избран Киро Узунов. При потушаването на въстанието 25 от 100 къщи, църквата и училището са изгорени, а населението напуска селото.[5] Смъртната дружина на селото е в състав: Христо Тодоров (войвода), Тодор Кирязов (подвойвода), Тодор Деликяровов, Костадин Лостов, Никола Делибозов, Пройко Пеев, Стойчо Панайотов, Тодор Г. Трандев и Христо Каратодоров.
През следващите години част от тях се завръщат, а след Балканските войни (1912 – 1913 г.) в селото се заселват и бежанци от Източна Тракия. Към 1926 година жителите му са 574 души.[3]
Кметове на село Звездец от 2003 година са Георги Костадинов Бакрачов (2003 – 2007), Стоян Драгиев Петков (2007 – 2011), Пламен Георгиев Градев от 2011 година.
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
Численост | |
Общо | 486 |
Българи | 286 |
Турци | 4 |
Цигани | 195 |
Други | - |
Не се самоопределят | - |
Неотговорили | 1 |
Забележителности
редактиране- Петрова нива, на 14 km югоизточно от селото – паметник, параклис костница и музей на Преображенското въстание[3]
- Църква „Свети Атанас“ – първоначално построена през 18 век, изгорена през 1903 г. и възстановена след това[3]
- Махмукьово кале – останки от крепост на 8 km югоизточно от селото[3]
Редовни събития
редактиранеЛичности
редактиране- Родени в Звездец
- Поп Георги Стоянов Джелебов (1810 – 1876), възрожденски учител и пръв български свещеник в Бургас
- Иван Делибозов, български революционер
- Костадин Лостов (1862 – 1837), български революционер, кмет на Гьоктепе
- Христо Тодоров, български революционер
- Други
- Киро Узунов (1864 – 1938), български революционер
- Тони Димитрова (р. 1963), българска поп-певица, живяла в Звездец
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 123.
- ↑ а б в г д Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
- ↑ а б в Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). 2007. с. 59-64. Посетен на 3.11.2022.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.