Згурово е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.[2]

Згурово
България
42.2209° с. ш. 22.7812° и. д.
Згурово
Област Кюстендил
42.2209° с. ш. 22.7812° и. д.
Згурово
Общи данни
Население51 души[1] (15 март 2024 г.)
6,43 души/km²
Землище8,006 km²
Надм. височина544 m
Пощ. код2592
Тел. код07913
МПС кодКН
ЕКАТТЕ30613
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Невестино
Димитър Стаменков
(независим политик; 2003)

География редактиране

Село Згурово се намира в планински район, в географската област Осоговия, югоизточно от град Кюстендил. Съставено е от център – Село и махалите: Мазарачевска, Чамовска, Бърдачка, Ищачка, Бостанлък, Симиджийска.

Население редактиране

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 497 461 625 703 724 534 363 319 384 94

История редактиране

Згурово е старо антично и средновековно селище. На 2 км югозападно от Згурово в местността „Градището“ са разкрити следи от антично и късноантично селище и крепост с основи от ломен камък и хоросан. Намерени са строителна и битова керамика и долиуми. В местността „Йовко“ има следи от късноантично селище.

Селото се споменава в турски данъчен регистър от 1576 г. под името Горни Изгури. През 1866 г. в селото има регистрирани 9 домакинства с 69 жители.

През 1893 г. землището на селото включва 10267 дка, от които 3865 дка ниви, 5600 дка гори, 300 дка пасища, 136 дка естествени ливади, 243 дка овощни и зеленчукови градини, 123 дка лозя и др. и се отглеждат 817 овце, 335 кози, 194 говеда и 68 коня. Основен поминък на селяните са земеделие (зърнопроизводство, овощия, тютюнопроизводство) и животновъдство. Развиват се домашните занаяти, в селото има 6 воденици, няколко бакалници и кръчми.

В селото има училище от 1904 г., основано е читалище „Иван Вазов“ (1927). През 1945 г. е създадена потребителна кооперация „Пробуда“.

Селото е водоснабдено (1944) и електрифицирано (1945).

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Христо Ботев“, което от 1962 г. е в състава на ДЗС – с. Рашка Гращица, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „СТрума“ – село Невестино.

През 1958 г. е открито народно осн.училище-интернат „Н.Й.Вапцаров“ и фелдшерски здравен пункт. През 1959 г. е построена помпена станция.

Има ежедневна автобусна връзка с гр. Кюстендил и автоматична телефонна връзка.

Активни миграционни процеси.

Религии редактиране

Село Згурово принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Отдих и туризъм редактиране

Личности редактиране

Родени в Згурово
  •   Костадин Алексиев, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, работник, ІV отделение, 1 рота на 7 кумановска дружина[3]

Литература редактиране

  • Танев, Стоян – „Невестино“, 2004 г.
  • Стоян Танев, „Невестино“, 2004.
  • „Енцклопедия за Кюстендил“, изд. 1981 г.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 239.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.