Згурово
Згурово е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.
| Згурово | |
|---|---|
  Згурово  Згурово | |
| Общи данни | |
| Население | 50 души[1] (15 септември 2022 г.) 6,3 души/km² |
| Землище | 8,006 km² |
| Надм. височина | 544 m |
| Пощ. код | 2592 |
| Тел. код | 07913 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 30613 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Невестино Димитър Стаменков (независим) |
ГеографияРедактиране
Село Згурово се намира в планински район, в географската област Осоговия, югоизточно от град Кюстендил. Съставено е от център – Село и махалите: Мазарачевска, Чамовска, Бърдачка, Ищачка, Бостанлък, Симиджийска.
НаселениеРедактиране
| Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2010 |
| Население | 497 | 461 | 625 | 703 | 724 | 534 | 363 | 319 | 384 | 94 |
ИсторияРедактиране
Згурово е старо антично и средновековно селище. На 2 км югозападно от Згурово в местността „Градището“ са разкрити следи от антично и късноантично селище и крепост с основи от ломен камък и хоросан. Намерени са строителна и битова керамика и долиуми. В местността „Йовко“ има следи от късноантично селище.
Селото се споменава в турски данъчен регистър от 1576 г. под името Горни Изгури. През 1866 г. в селото има регистрирани 9 домакинства с 69 жители.
През 1893 г. землището на селото включва 10267 дка, от които 3865 дка ниви, 5600 дка гори, 300 дка пасища, 136 дка естествени ливади, 243 дка овощни и зеленчукови градини, 123 дка лозя и др. и се отглеждат 817 овце, 335 кози, 194 говеда и 68 коня. Основен поминък на селяните са земеделие (зърнопроизводство, овощия, тютюнопроизводство) и животновъдство. Развиват се домашните занаяти, в селото има 6 воденици, няколко бакалници и кръчми.
В селото има училище от 1904 г., основано е читалище „Иван Вазов“ (1927). През 1945 г. е създадена потребителна кооперация „Пробуда“.
Селото е водоснабдено (1944) и електрифицирано (1945).
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Христо Ботев“, което от 1962 г. е в състава на ДЗС – с. Рашка Гращица, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „СТрума“ – село Невестино.
През 1958 г. е открито народно осн.училище-интернат „Н.Й.Вапцаров“ и фелдшерски здравен пункт. През 1959 г. е построена помпена станция.
Има ежедневна автобусна връзка с гр. Кюстендил и автоматична телефонна връзка.
Активни миграционни процеси.
РелигииРедактиране
Село Згурово принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Отдих и туризъмРедактиране
- Комплекс „Старата ковачница“ Архив на оригинала от 2009-09-25 в Wayback Machine.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Згурово
Костадин Алексиев, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, работник, ІV отделение, 1 рота на 7 кумановска дружина[2]
ЛитератураРедактиране
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.239;
- Танев, Стоян – „Невестино“, 2004 г.
- Стоян Танев, „Невестино“, 2004.
- „Енцклопедия за Кюстендил“, изд. 1981 г.
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.