Зеленград (община Пробищип)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Зеленград.
Зеленград (на македонска литературна норма: Зеленград) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.
| Зеленград Зеленград | |
| — село — | |
 | |
  Зеленград | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Надм. височина | 1007 m |
| Население | 7 души (2002) |
| Пощенски код | 2212 |
География
редактиранеСелото е най-високо разпложеното на територията на община Пробищип. Лежи в западните ридове на Осоговската планина.
Селското землище обхваща 14,4 км2 или за селскостопански нужди 1424 хектара, от които 126 хектара обработваема земя, 489 хектара пасища и 809 хектара гори.[1] Селото е от разпръснат тип и се състои от следните махали: Село или Зеленград, Гноище, Пайковица, Орлов Камен, Чифлиг и Самари.[2]
История
редактиранеСпоред местни предания селото е основано през първата половина на ХVІІІ век от рода Саевци, които се преселили от Горна Пчиня в махалата Село.[2]
В XIX век Зеленград е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото (Зелени Градъ) има 160 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век населението на Зеленград е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зеленград (Zeleni-Grade) има 160 българи екзархисти.[4]
По време на Балканската война седем души от Зелениград се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители (3 мъже и 4 жени), в 5 домакинства и 30 къщи.[1] Трудната достъпност до селото и липсата на препитание десетилетия обезлюдяват Зеленград.
На 7 километра от Злетово по Злетовската река край Зеленград се намира Зеленградският манастир „Свети Спиридон“, метох на Лесновския манастир. Основан е в XII–XIII век, а цялостно е запуснат в периода след Втората световна война. Храмът е обновен и изписан от Драган Ристески от Охрид и Лазар Лечич от Войводина в 2006 година.[6]
Личности
редактиране- Родени в Зеленград
Анастас Абазов, български търговец и революционер от ВМОРО- Ной Димитров (1878 – ?), български революционер от ВМОРО
Бележки
редактиране- ↑ а б Сайт на община Пробищип.
- ↑ а б Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 76 – 77 (автор на раздела – Т. Кондев).
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
- ↑ Карбинска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-30. Посетен на 1 април 2014 г.