Зеленград (община Пробищип)

Вижте пояснителната страница за други значения на Зеленград.

Зеленград (на македонска литературна норма: Зеленград) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.

Зеленград
Зеленград
— село —
42.0328° с. ш. 22.2794° и. д.
Зеленград
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаПробищип
Надм. височина1007 m
Население7 души (2002)
Пощенски код2212
Метохът „Свети Спиридон“

География

редактиране

Селото е най-високо разпложеното на територията на община Пробищип. Лежи в западните ридове на Осоговската планина.

Селското землище обхваща 14,4 км2 или за селскостопански нужди 1424 хектара, от които 126 хектара обработваема земя, 489 хектара пасища и 809 хектара гори.[1] Селото е от разпръснат тип и се състои от следните махали: Село или Зеленград, Гноище, Пайковица, Орлов Камен, Чифлиг и Самари.[2]

Според местни предания селото е основано през първата половина на ХVІІІ век от рода Саевци, които се преселили от Горна Пчиня в махалата Село.[2]

В XIX век Зеленград е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото (Зелени Градъ) има 160 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век населението на Зеленград е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зеленград (Zeleni-Grade) има 160 българи екзархисти.[4]

По време на Балканската война седем души от Зелениград се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители (3 мъже и 4 жени), в 5 домакинства и 30 къщи.[1] Трудната достъпност до селото и липсата на препитание десетилетия обезлюдяват Зеленград.

На 7 километра от Злетово по Злетовската река край Зеленград се намира Зеленградският манастир „Свети Спиридон“, метох на Лесновския манастир. Основан е в XII–XIII век, а цялостно е запуснат в периода след Втората световна война. Храмът е обновен и изписан от Драган Ристески от Охрид и Лазар Лечич от Войводина в 2006 година.[6]

 
Затворници от Кратовска околия от Скопския затвор, освободени при амнистията от април 1904 г. № 36 - Славчо си на Анастас от Злетово, № 37 – Санде, син на поп Мано, от Лесново, № 38 - Васил, син на Петко, от Лесново, № 39 – Георги, син на Димо, от Лесново, № 40 – Даскал Георги, син на Иван, от Маало Варош, № 41 – Божин, син на Георги, от Семери, № 42 – Данаил, син на Илия, от Зелениград, № 43 – Заро, син на Вълко, от Койково

Личности

редактиране
Родени в Зеленград
  1. а б Сайт на община Пробищип.
  2. а б Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 76 – 77 (автор на раздела – Т. Кондев).
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  6. Карбинска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-30. Посетен на 1 април 2014 г.