Зетьово (област Стара Загора)
Тази статия е за селото в Област Стара Загора. За другото българско село с това име вижте Зетьово (Област Бургас).
Зетьово е село в Южна България. То се намира в община Чирпан, област Стара Загора.
| Зетьово | |
|---|---|
  Зетьово  Зетьово |
|
| Общи данни | |
| Население | 1251 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 32,19 km² |
| Надм. височина | 170 m |
| Пощ. код | 6220 |
| Тел. код | 041357 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 30819 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
|
Община - кмет |
Чирпан Ивайло Крачолов (ГЕРБ, НФСБ, СДС, …) |
|
Кметство - кмет |
Зетьово Йордан Николов (БСП) |
ГеографияРедактиране
В близост до селото е разположен язовир, предлагащ възможности за риболов. На около 5 км южно от селото се намира р. Марица с подходящи условия за риболов.
ИсторияРедактиране
Много имена и дълга история с много неизвестни. Село Зетьово е разположено в югозападния край на Старозагорска област, на пътя гр. Чирпан – гр. Димитровград, върху три от снижаващите се хълмове на Средна гора, стигаща до бреговете на р. Марица. Зетьово е старо селище. Най-старото му име е „Енищен”, изговаряно от местното население в славянобългарската му форма ”Енище”, което в буквален смисъл ще рече”ново село”, но и „село на зетя”.
КултураРедактиране
В село Зетьово има училище, което носи името ОУ Отец Паисий
Легендата за неговото началоРедактиране
„Богат турчин харесал своя сънародничка от родното си село намиращо се в местността”Юрт баир”/ в близост до р. Марица/ и без колебание я откраднал. Това не се понравило на новата му рода и той трябвало да се укрие от гнева им, като заедно със своята любима се прислонили в дъбовите гори на местността „Манда баир”. Наблизо шавала речица, имало вода за добитъка в „Манда гьол”, та тук младите си построили дом, народили дечица. Минали години, тъстът простил на зетя си. Започнал да му ходи на гости. На въпросите на своите”алагари” от селището на „Юрт баир”: - Къде отива?- охотно отговарял: - „Аллах да ви поживи, комшулу! На гости у енището съм тръгнал… При зетя значи / от турски език/.” Оттам и името на селото та до днес –ЗЕТЬОВО. Зетьовци са били будни люде! Те си построяват първо Църква”Свети Спас” през 1872 г., второ училище през 1881 г. и читалище през 1906 г. Това са били трите „стожера”поставили началото на родолюбивия дух и вяра, запазени и предавани през годините та до днес. Един от тези ”стожери”, най-старата сграда запазена и до днес в автентичен вид е Църквата”Вознесение Господне”с. Зетьово.
Църквата „Вознесение Господне” с. Зетьово, известна в селото под името „Свети Спас” е строена от 1872-1874 г., от майстор Димитър Стойчев /Виничкин/ от с. Югово. Изградено от ломен камък, малка по размери, но притежаваща нещо интересно- вътре под самата църква е направено „Аязмото”. Строителите са го копали и с престилки изнасяли пръстта отвън в продължение на няколко месеца. „Аязмото „е дълбоко 7 метра, дълго 6 метра и има 22 стъпала. Вътре има кладенец, а от водата му богомолците се мият и пият за здраве. Църквата е на два етажа- на първия е „Аязмото”, на втория самата църква на която куполните стени са дебели 60 см., дълга е 10 метра, широка 7 м., висока 5 м. Олтарът на църквата е висок 1.50 м. Причината за построяване на църквата е легенда, която гласи: „Едно момиче на име Таня/Тана/ от селото, сънувало „ангел”, който и посочва мястото където да бъде строежа на църквата, на което под земята е заровена икона на „Свети Спас”. Когато майсторите започнали да копаят наистина намерили иконата на нашия Спасител. Оттам идва и името на църквата по народному”Свети Спас” или „Вознесение Господне”. Църквата е построена във време на колебание на българите и лутане за запазване на тяхната идентичност от османска власт. Тя е построена изцяло от дарения на жители от селото, чиито имена са изографисани заедно с иконите и стенописите от неизвестен зограф и запазени и до днес. Църковните празници, които традиционно се провеждат в църквата са „Спасов ден” и „Архангелов ден”. Спасов ден е най-тачения религиозен празник за селото ни. Провежда се на 40-я ден след Великден. За „Спасов ден „ са характерни две неща ”ходене на Росен” и обичай свързан с култ за мъртвите/ Спасовска задушница/. Обичаят”на Росен” се е правел преди години, прави се и сега. В нощта преди празника болните и всички останали богомолци отиват в старата църква, преспиват там и на сутринта се отъркалят в тревата на двора за здраве, пият вода от „Аязмото” налята от предната нощ и осветена на „Спасов ден”, изяждат парче хляб. И до днес е запазена вярата, че водата от „Аязмото” лекува много болести. „Спасов ден” се е тачил и за предпазване от суша. На „Спасов ден” се е правело голямо хоро на което се хващат всички млади булки, като се е смятало, че това ще им осигури „омъжване” за следващата година. Този празник на времето е бил и църковен и светски/тогава се празнувал събора на селото, който сега е на 24 май/. Празникът се е провеждал на поляната в северния край на селото. За „Спасов ден” са идвали много гости от околността, които продължават и до днес тази традиция на посещение на църквата”Вознесение Господне”. Такава беше и идеята на група инициативни зетьовци, съвместно с Община Чирпан, когато изработиха проект за ремонт на църквата с наименование ”Църквата –пазител на духовни ценности и християнска вяра” и кандидатстваха пред „Обществен форум „гр. Чирпан и Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество; да се ремонтира и запази това огнище на културна памет –отстояло на превратностите на времето и успяващо да дава на хората сигурност и надежда за запазване на българската им идентичност. Чрез реализацията на проекта църквата е реставрирана в автентичен вид и отворена за посетители, и гости. Църквата” Вознесение Господне” е една много интересна туристическа дестинация. Намираща се в близост да манастира”Свети Атанасий” с. Златна ливада, по пътя Чирпан-Димитровград църквата заслужава да бъде посетена и разгледана, като паметник на културата – запазващ културно- историческото наследство на селото.
ЛичностиРедактиране
Известни личности от с. Зетьово:
- Стоян Радичев е роден през 1940 г. в село Зетьово, област Стара Загора. Завършва журналистика в Софийския универистет „Св. Климент Охридски“ и от 1963 г. живее и работи в Раднево за комплекса „Марица изток“.
- Господин Йорданов (р. 1934), български строител, герой на социалистическия труд
ДругиРедактиране
Кухня
Леща, фасул-боб, наденички, кюфтета, кебапчета, доматена манджа, кисели краставички, всички известни тракийски ястия и мусака.
