Отваря главното меню

Биография и творчествоРедактиране

Зигфрид Ленц е роден в Люк, Източна Прусия, в семейството на митнически чиновник.

Още като ученик Ленц е мобилизиран във военноморските сили, откъдето дезертира. След края на Втората световна война следва философия, английска филология и литературознание в Хамбург. После работи като журналист и редактор в авторитетния всекидневник „Ди Велт“.

РоманиРедактиране

 
Зигфрид Ленц, публично четене през 1969 г.

Още първият роман на Зигфрид Ленц „Имаше ястреби в небето“ (1951) е посрещнат с интерес, това му дава възможност да премине на свободна практика и да предприеме пътуване в Африка (Кения). Писателят става член на литературното сдружение Група 47 и заедно с Гюнтер Грас подкрепя Германската социалистическа партия и Източната политика на Вили Бранд. Следват романите „Дуел със сянката“ (1953), „Мъжът сред потока“ (1967), „Хляб и зрелища“ (1959) и „Градски разговори“ (1963). Особено висока оценка и световен успех му донася романът Час по немски (1968). Следващите му романи са, „Образецът“ (1973), „Музей на родния край“ (1978), „Загубата“ (1981), „Учебен плац“ (1985), „Звукова проба“ (1990), „Бунтуването“ (1994), „Наследството на Арне“ (1999) и „Бюро за намерени вещи“ (2003).

РазказиРедактиране

Зигфрид Ленц се откроява и като майстор на краткия разказ. Сред прозаичните му сборници личат „Тъй нежна бе Зулейкен“ (1955), „Ловци на подигравки“ (1958), „Корабът-фар“ (1960), „Гласовете на морето“ (1962), „Нарушителят на правилата“ (1965), „Събрани разкази“ (1970), „Айнщайн прекосява Елба при Хамбург“ (1975) и „Зяпач“ (2004).

БиблиографияРедактиране

РоманиРедактиране

 
„Час по немски“ (1968)
  • Es waren Habichte in der Luft, Roman, 1951
  • Duell mit dem Schatten, Roman, 1953
  • Der Mann im Strom, Roman, 1957
  • Brot und Spiele, Roman, 1959
Хляб и зрелища, изд.: Медицина и физкултура, София (1972), прев. Любен Дилов
Час по немски, изд.: Хр. Г. Данов, Пловдив (1971), прев. Елена Николова-Руж
  • Das Vorbild, Roman, 1973
  • Heimatmuseum, Roman, 1978
  • Der Verlust, Roman, 1981
Загубата, изд.: Народна култура, София (1983), прев. Боряна Вълчева
  • Exerzierplatz, Roman, 1985
  • Die Klangprobe, Roman, 1990
  • Die Auflehnung, Roman, 1994
  • Arnes Nachlaß, Roman, 1999
  • Fundbüro, Roman, 2003
Бюро за намерени вещи, изд.: Прозорец, София (2006), прев. Ваня Пенева

Разкази и новелиРедактиране

  • Mein verdrossenes Gesicht, Erzählung, 1950
Моето сърдито лице. Разкази, изд.: Профиздат, София (1974), прев. Любен Дилов
  • So zärtlich war Suleyken, Kurzgeschichten, 1955
  • Das schönste Fest der Welt, 1956
  • Das Kabinett der Konterbande, 1956
  • Jäger des Spotts. Geschichten aus dieser Zeit, Erzählungen, 1958
  • Lukas, sanftmütiger Knecht, Erzählung, 1958
  • Das Feuerschiff, Erzählungen, 1960
  • Stimmungen der See, Erzählungen, 1962
  • Lehmanns Erzählungen, 1964
  • Der Spielverderber, Erzählung, 1965
  • Leute von Hamburg, Erzählung, 1968
  • So war das mit dem Zirkus, Kinderbuch, 1971
  • Wie bei Gogol, Erzählung, 1973
  • Achtzehn Diapositive, Erzählung, 1973
Осемнадесет диапозитива. Разкази, изд.: Хр. Г. Данов, Пловдив (1979), прев. Елена Попова и др.
  • Der Geist der Mirabelle, Erzählung, 1975
  • Einstein überquert die Elbe bei Hamburg, Erzählung, 1975
  • Ein Kriegsende, Erzählung, 1984
  • Das serbische Mädchen, Erzählung, 1987
  • Ludmilla, Erzählung, 1996
  • Zaungast, Erzählung, 2004
  • Die Erzählungen, 2006
  • Ein Freund der Regierung, Kurzgeschichte
  • Schweigeminute, Novelle, 2008
Минута мълчание, изд.: Летера, Пловдив (2010), прев. Александра Попова
  • Landesbühne, Novelle, 2009
  • Der Ostertisch, Erzählung, 2009
  • Die Ferne ist nah genug, Erzählungen, 2011
  • Die Maske, Erzählungen, 2011
  • Küste im Fernglas, Erzählungen, 2012

ЕсеистикаРедактиране

  • Beziehungen, Essay, 1970
  • Die Herrschaftssprache der CDU, Rede, 1971
  • Verlorenes Land – Gewonnene Nachbarschaft, Rede, 1971
  • Gespräche mit Manès Sperber und Leszek Kołakowski, 1980
  • Über Phantasie: Gespräche mit Heinrich Böll, Günter Grass, Walter Kempowski, Pavel Kohout, 1982
  • Elfenbeinturm und Barrikade. Erfahrungen am Schreibtisch, Essay, 1983
  • Über das Gedächtnis, Reden und Aufsätze, 1992
  • Über den Schmerz, Essay, 1998
  • Mutmaßungen über die Zukunft der Literatur, Essay, 2001
  • Selbstversetzung. Über Schreiben und Leben, 2006
  • Amerikanisches Tagebuch 1962, 2012

Сценични творбиРедактиране

  • Zeit der Schuldlosen, 1961
  • Das Gesicht, 1964
  • Haussuchung, 1967
  • Die Augenbinde, 1970
  • Drei Stücke, 1980
  • Harmonie. Die Versuchsperson, Zwei Einakter, 2011

ПризнаниеРедактиране

 
Зигфрид Ленц през 2004 г.

За Зигфрид Ленц може да се каже, че е сред социално най-ангажираните писатели на Германия. В една своя реч той отбелязва: „В нашия свят чрез знанието си художникът става съучастник в глада и в безправието, в преследването на хората, но и в техните дръзки мечти, затова не приемам, че тъкмо той може да си присвои привилегията на невинността.“

От 2003 г. писателят е гост-професор в Дюселдорфския университет „Хайнрих Хайне.

В негова чест през 2014 г. е учредена международната литературна награда Зигфрид Ленц.

Награди и отличияРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране