Зидани или Станос (на гръцки: Ζιδάνι, Στανός) е историческо село в Република Гърция, на територията на дем Сервия, област Западна Македония.

Зидани
Ζιδάνι
— село —
Гърция
40.0833° с. ш. 21.8167° и. д.
Зидани
Западна Македония
40.0833° с. ш. 21.8167° и. д.
Зидани
Кожанско
40.0833° с. ш. 21.8167° и. д.
Зидани
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСервия

География

редактиране

Селото е било разположено югозападно от Сервия, в планината Алонорахи. Край селото е разположен Зиданският манастир.[1]

В Османската империя

редактиране

Станос е споменато заедно със Соск (край Фрурио) и Молиск от Георги Акрополит в XIII век, описвайки пътя на Михаил II Комнин към Прилеп. В 1200 година в Станос намират убежище разбитите от Алексий III Ангел бунтовници на Камидзи. В 1204 година е част от тема Пелагония-Прилеп.[2]

В 1528 година Зидани има 45 домакинства с 203 жители.[3]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зидани (Zidani) живеят 90 гърци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Зидан е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 10 къщи.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Зиданио (Ζιδάνιο), Серфидженска каза, живеят 50 гърци елинофони християни.[6]

През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 26[7] 13[7] 5[7]
  1. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  2. ΠΟΛΕΙΣ – ΚΑΣΤΡΑ ΤΗΣ ΠΕΡΙΟΧΗΣ ΤΗΣ ΚΟΖΑΝΗΣ ΜΕΣΑ ΑΠΟ ΤΗ "ΧΡΟΝΙΚΗ ΣΥΓΓΡΑΦΗ" ΤΟΥ ΓΕΩΡΓΙΟΥ ΑΚΡΟΠΟΛΙΤΗ (13oς αιώνας), архив на оригинала от 11 октомври 2012, https://web.archive.org/web/20121011151255/http://www.mikrovalto.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=191&Itemid=191, посетен на 25 юли 2012 
  3. Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 97. (на гръцки)
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 60. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
  7. а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 311. (на македонска литературна норма)