Сѐрвия, известен и с турската форма на името Серфидже или Селфидже (на гръцки: Σέρβια; на турски: Serfice, Серфидже), е малък град в Република Гърция, център на дем Сервия в област Западна Македония.

Сервия
Σέρβια
град
Църквата „Света Неделя“
Църквата „Света Неделя
Сервия
40.1844° с. ш. 22.0023° и. д.
Сервия
Западна Македония
40.1844° с. ш. 22.0023° и. д.
Сервия
Гърция
40.1844° с. ш. 22.0023° и. д.
Сервия
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСервия
Надм. височина430 m
Население3410 души (2001 г.)
ПокровителСвета Неделя[1]
Пощенски код505 00
Телефонен код2464
Сервия в Общомедия

География

редактиране

Градът е разположен на 430 m надморска височина,[2] в западното подножие на Шапка (Титарос) на десния бряг на Бистрица (Алиакмонас).[3]

Средновековие

редактиране
 
Базиликата на оглашените

В 989 година при управлението на цар Самуил Сервия е присъединена към България, но в 1002 година император Василий II си връща крепостта, въпреки упоритата съпротива на коменданта ѝ Никулица.[4]

В началото на XI век Сервия става център на една от епархиите на Охридската архиепископия. През следващите векове, заедно с Берската епархия, епархията е предмет на спорове между Охридската и Цариградската църква и многократно преминава от едната към другата.[5]

Бившата епископска църква Базиликата на оглашените е от X,[6] църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е от втората половина на XI век,[7] а „Свети Безсребреници“ е от XI – XII век.[8]

В Османската империя

редактиране
 
Най-старата запазена снимка на Сервия, правена от Спиридон Гопчевич между 1884 и 1886 година, публикувана в 1889 година. Това е главната улица на града, наречена по-късно „117 Етномартирес“ (117 народни мъченици) в чест на загиналите християни. Снимката е направена от мястото на настоящата къща на Вангелис Пападопулос (Лиаку). Вляво се вижда телеграфната служба, а в дъното големият конак на Серфидженския санджак с 38 стаи; днес там е построен Културният център на Сервия

В 1528 година Сервия има 1075 домакинства с 4838 жители.[9]

Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822):

Сервия, малък град, който се населява от турци и малко гърци.[10]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сервия (Servia) живеят 1200 гърци.[11]

„Населението въ Сервия е повечето турско, има 100 гръцки и 50 аромѫнски фамилии, дошли тукъ отъ Влахо-Ливадонъ и отъ изоставеното село Неохори. За забѣлезвание е тука, че и гърцитѣ говорятъ аромѫнски или поне го разбиратъ и то се обяснява съ туй, че като по-бѣдни, усланятъ се на аромѫнете.“[12]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Селфидже (Сервия) е град, център на Серфидженската каза и Серфидженския санджак с 665 къщи, от които 290 къщи гръцки, 305 къщи турски, 50 къщи албански мюсюлмански и 20 къщи помашки (гръцки мохамедански).[13]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Сервия (Σέρβια) живеят 1000 гърци елинофони, 250 гърци влахофони, от които нито един румънеещ се,[14] и 2000 турци.[15]

 
Сервийският мост (1975), в дъното Сервия

През октомври 1912 година, по време на Балканската война, гръцките войски нанасят поражение на османските сили в сражението при Сарандапоро, южно от Сервия. В града влизат гръцки част и след Междусъюзническата война в 1913 година Сервия остава в Гърция.

В 1922 година мюсюлманското население на Сервия се изселва и в градчето са заселени гърци бежанци. В 1928 година Сервия е смесено местно-бежанско селище с 290 бежански семейства и 1112 жители бежанци.[16]

Прекръстени с официален указ местности в дем Сервия на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Треблики[3] или Треплики[17] Τρεμπλίκι Амбелия Άμπέλια[18] местност на СЗ от Сервия[3]
Булсико Μπουλσίκο Просилиакон Προσηλιακόν[18]
Табак баир[3] Ταμπά Μπαΐρ Синорон Σύνορον[18] възвишение на ССЗ от Сервия по десния бряг на Бистрица (332,6 m)[3]
Янозлу[17] Γιανοζλοϋ Амудес Άμμοΰδες[18] местност на СЗ от Сервия по десния бряг на Бистрица[17]
Борандза[17] Μποράντζα Потамия Ποταμιά[18] местност на С от Сервия на десния бряг на Бистрица[17]
Махмут[3] Μαχμούτ Стратопедон Στρατόπεδον[18] извор на ССИ от Сервия[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 2918[2] 2907[2] 3250[2] 3236[2] 4241[2] 4132[2] 3834[2] 3369[2] 3019[2] 3437 2980 3410

Личности

редактиране

Сред известните жители на Сервия през средновековието е Теодора Петралифина, византийска аристократка от XIII век, канонизирана за светица от православната църква като Света Теодора Артенска. Григорий Кондарис е гръцки учен от XVII век, епископ на Сервия и Кожани. Дионисий Папаянусис е духовник от XVIII-XIX век, епископ на Буда. Сервия е родното място на гръцки революционер от XIX век Зисис Сотириу и на турския генерал от XX век Наджи Тъназ.

Литература

редактиране
  • Μαλούτας, Μηνάς Εμμ., „Τα Σέρβια, ιστορική και λαογραφική επισκόπησις“, Θεσσαλονίκη 1956.
  • Τσαρμανίδης, Α.Γ., „Συμβολή στην ιστορία της επαρχίας Σερβίων, κατά την περίοδο 1350 – 1912. Τόμος Α', 1350 – 1880“, Μορφωτικός Όμιλος Σερβίων „Τα Κάστρα“, Σέρβια 1995.
  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
  2. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 326. (на македонска литературна норма)
  3. а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018), София, 1927, стр. 681
  5. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 163 – 187, 189 – 194, 339 – 340.
  6. Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Βασιλική των Κατηχουμένων Σερβίων // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  7. Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Ναός Αγίων Θεοδώρων Σερβίων // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
  8. Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Ναός Αγίων Αναργύρων Σερβίων // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  9. Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 95. (на гръцки)
  10. Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 238.
  11. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
  12. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 202.
  13. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
  14. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 510. (на гръцки)
  15. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 513. (на гръцки)
  16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. а б в г д Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  18. а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)