Отваря главното меню
Златни кюлчета
Световен златен резерв между 1845 и 2013, в тонове

Златен резерв на една страна се нарича златото, съхранявано от националната централна банка, което е предназначено като запас от стойност и като гаранция за спазване на обещанието да се заплати на държателите на депозити, ценни книжа, банкноти и др. или като гаранция на националната валута.

Добивите на злато към края на 2011 са около 171 300 тона.[1] При цена от 1500 долара за тройунция, достигната на 12 април 2013, стойността на един тон злато е около 48,2 милиона долара. Така общата цена на цялото добито някога злато е над 8,2 трилиона долара.[note 1] Оценките за общото количество добито злато на Земята варират, тъй като злато се добива от хиляди години. Освен това не всички страни обявяват открито добитото то тях количество, а добитото неофициално злато е трудно да се оцени.[2]

Съдържание

Златен резерв на МВФРедактиране

Към юни 2009 г. Международният валутен фонд (МВФ) е държал златни запаси в размер на 3217 тона (103.4 милиона тройунции) [3] който в продължение на няколко години е оставал постоянен. През третото тримесечие на 2009 фондът съобщава, че ще разпродаде една осма от запасите си, но максимум 403,3 тона поради смяна на модела на приходите, приета през април 2008, и продава 200 тона на Индия, 10 тона на Шри Ланка,[4] още 10 тона на банката на Бангладеш през септември 2010 и 2 тона на банката на Мавриций.[5] Продажбите са извършени при пазарни цени и на няколко етапа.

Официални данни за златни резервиРедактиране

 
Златни резерви на глава от населението
 
Златни резерви на САЩ от 1900 г. насам

МВФ поддържа статистика за националните запаси по данни от различните страни.[6] Тези данни се използват от Световния златен съвет (на английски: World Gold Council) за периодично извършване на класация на страните и официалните организации по златни запаси.

 
Промени в златния запас на централните банки по страни 1993-2014

Възможно е националното злато на страните в таблицата да не се съхранява физически в съответната страна, но тъй като централните банки най-общо не подлежат на независим одит, докладваните цифри не са сигурни.[7]

Към септември 2014 (според данни на World Gold Council)[8][9]
№ по ред Страна/Организация Златни запаси
(тона)
Дял на златото във
валутния резерв
1   САЩ 8133,5 72%
2   Германия 3384,2 67%
3 МВФ 2814  N.A.
4   Италия 2451,8 66%
5   Франция 2435,4 65%
6   Русия 1188,1[10] 10%
7   Китай 1054,1 1%
8   Швейцария 1040  7%
9   Япония 765,2 2%
10   Нидерландия 612,5 54%
11   Индия 557,7 7%
12   Турция 523,8 16%
13   ЕЦБ 503,2 27%
14   Тайван 423,6 4%
15   Португалия 382,5 79%
16   Венецуела 367,6 69%
17   Саудитска Арабия 322,9 2%
18   Великобритания 310,3 11%
19   Ливан 286,8 22%
20   Испания 281,6 24%
21   Австрия 280  42%
22   Белгия 227,4 34%
23   Филипини 194,7 9%
24   Казахстан 184  26%
25   Алжир 173,6 3%
26   Тайланд 152,4 4%
27   Сингапур 127,4 2%
28   Швеция 125,7 8%
29   Република Южна Африка 125,2 10%
30   Мексико 123,1 2%
31   Либия 116,6 4%
32   Гърция 112,4 69%
33 Банка за международни разплащания 111  N.A.
34   Южна Корея 104,4 1%
35   Румъния 103,7 9%
36   Полша 102,9 4%
37   Ирак 89,8 5%
38   Австралия 79,9 6%
39   Кувейт 79  8%
40   Индонезия 77,1 3%

Централна и източна ЕвропаРедактиране

Към 2013 г. България е в златната среда (9-то място от 18 страни) по златен резерв сред страните от Централна и Източна Европа с 40 тона златни резерви, представляващи 7,8% от общия валутен резерв. Съседните Турция, Гърция и Румъния имат съответно 519,7, 112,2 и 103,7 тона златен резерв.[11]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Един тон съдържа 32 150,75 тройунции.

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gold reserve“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.