Златка

вид бозайник
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за бозайника. За насекомото вижте Обикновена златка.

Златката, наричана още Евразийска златка (Martes martes), е дребен хищник от семейството Порови.

Златка
Martes martes crop (cropped).jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Порови (Mustelidae)
род:Златки (Martes)
вид:Златка (M. martes)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
European Pine Marten area.png
Златка в Общомедия
[ редактиране ]

Тя има стройно и гъвкаво тяло с дълга рунтава опашка. Дължината и достига 40 – 58 cm, теглото и е около 2 kg, а опашката е дълга 17 – 26 cm. Златката има много хубава гъста и мека козина, кестеняво-кафява на цвят, на гърба е тъмнокафява, а понякога до жълтеникаво-кафява. На гърлото и гърдите си има петно със златисто-жълт до оранжев цвят, отзад с един израстък, минаващ между основата на двата предни крайника. Лапите ѝ са черни. През зимата окраската ѝ е по-тъмна. Златката живее в стари букови и иглолистни гори. Използва за леговище хралупи или катеричи гнезда. Храни се с мишевидни гризачи, зайци, птици, катерици, а понякога дори и таралежи. Също така яде и меда на дивите пчели, както и някои горски плодове.

Размножителният ѝ период е от юни до август. Бременността продължава около 8 – 9 месеца. През април женската златка ражда от 2 до 8 малки, които проглеждат след 35 – 39 дни. Живее около 10 – 12 години. Широко е разпространена в Европа, Западна и Северна Азия и в Кавказ. В България се среща, макар и рядко в Странджа, Източна Стара планина, по-ниските части на Рила, Пирин и Родопите. Кожата ѝ се цени много, поради което в Европа масово я изтребват. В "Червената книга на Република България" е включена като застрашен от изчезване вид.

ИзточнициРедактиране

  1. Martes martes (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Златка. Посетен на 19 февруари 2012

Външни източнициРедактиране