Отваря главното меню

Таралежи

род бозайници
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Таралеж.

Таралежите (Erinaceus) са род дребни бозайници от семейство Таралежови (Erinaceidae).

Таралежи
Igel01.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Erinaceomorpha Таралежоподобни
семейство: Erinaceidae Таралежови
род: Erinaceus Таралежи
Научно наименование
Уикивидове Erinaceus
Linnaeus, 1758 г.
Видове
Таралежи в Общомедия

Общи сведенияРедактиране

Таралежите са средни по размер бозайници. Дължината на тялото е 20-25 cm, а на опашката – 5 cm. Характерно за тях е наличието на покривка от бодли, видоизменени и удебелени косми, по гръбната и страничната част на тялото. Цветът на таралежите може да бъде различен. Горната част обикновено е тъмнокафява със светли върхове на бодлите, но може да бъде и черна или светла, до белезникаво-сивкава. Коремната част при различните видове е кафеникава, сива или черна, с или без различно по форма и размери бяло петно на гърдите.[1]

Главата е голяма, а муцуната е удължена и силно подвижна. Характерно за черепа е, че теменните и челните кости са широки и изпъкнали със значително надочно стеснение. Долната страна на черепа е плоска и всички кости са разположени в една равнина. Таралежите имат по три пръста на крайниците си и дълги извити нокти.[1] Тялото на таралежа, живеещ в България, е късо. Има удължена муцуна. Изпъкнали уши и къси крака. Има кафеникава козина с характерно бяло петно на гърдите. Горната, по-голяма част на тялото му е покрита с игли. Когато се чувства заплашен, се свива на топка и ги използва за защита. Те разкървавяват устата и носа на неприятелите му. Може да плува, да се катери, дори и да бяга. От ранна есен започват да се приготвят за зимен сън. Заспива през октомври-ноември като се скрива под земята или в изоставени дупки. Събужда се през март-април. Често умира в съня си. Когато не спи зимен сън се събужда надвечер и тръгва на лов. Храни се главно с безгръбначни животни, но също и с жаби, малки гризачи и птици, яйцата им, а също така и със змии, чиято отрова не му действа. Приема и растителната храна – плодове, жълъди и др. Живее по единично и винаги е самотен. През пролетта, за кратко време, могат да се видят по 2 таралежа, тогава е любовният им период. Могат да родят годишно до 2 поколения. Бременността им е 5-7 седмици, след което раждат от 1 до 8 голи, розови таралежчета, тежащи по 10 грама. На 20-я ден те проглеждат и започват да им растат бодли, а на 40-я ден вече са напълно независими. Достигат полова зрялост на 12 месеца.

РазпространениеРедактиране

Таралежите се срещат в умерените и субтропични области на Евразия и Северна Африка, представени са в Нова Зеландия. В Европа се срещат два вида - западноевропейски таралеж (Erinaceus europaeus) и източноевропейски (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor). Границата между ареалите им преминава от северния бряг на Адриатическо море през Централна Европа до Полша и Северозападна Русия. В България се среща само белогръдият таралеж.[1]

Живеят в гори, селскостопански дворове, предградия, градини, паркове, гробища.

Начин на живот и храненеРедактиране

Нощни животни. Ако се почувстват застрашени, се свиват на кълбо, като по този начин се защитават от потенциални врагове чрез своите бодли. Могат да плуват, да се катерят по стени и да бягат (развиват скорост до 2 м/с). За жилище може да им послужи някоя изоставена дупка, но също така си строят сами квартира, която покриват с шума. Обикновено дупката, която си изравят, се намира на 20 см в земята.

Често заспиват зимен сън. Хранят се главно с безгръбначни животни (плужеци, дъждовни червеи, бръмбари и други насекоми), но също и с жаби, малки гризачи и птици, птичи яйца и змии. Таралежите са и растителноядни — ядат още плодове, жълъди и др. Естествени врагове на таралежите са лисицата, язовецът и бухалът.

РазмножаванеРедактиране

Бременността трае 31-39 дни. Обикновено отглеждат едно поколение годишно, но понякога и две. От едно поколение излизат 4-5 малки. Те са слепи и ярко розови. Тежат 20 g. На 14-16-ия ден отварят очи. На 18-ия ден се образуват бодли по гърба им. Малките излизат от гнездото или дупката, когато станат на 3-4 седмици. На 5-6 седмици те стават напълно независими от своите родители. Достигат полова зрялост на 9 месеца. Половината таралежи умират преди да навършат една година. Започват да се размножават едва след като изкарат първата си зима. Живеят 3-4 години, но понякога възрастта им достига 6-8 години.

Допълнителни сведенияРедактиране

  • Таралежите, които се срещат на територията на България са вид, защитен от Закона за биологичното разнообразие.
  • Една от лошите страни на таралежа е, че е преносител на заразни болести.
  • В тишината звукът от неговото ходене много наподобява на човешки стъпки.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 90-92.