Тази статия е за антропоморфното същество от балканския фолклор. За драконоподобното същество от руския фолклор вижте Змей Горянин.

Змеят е митологично същество в българския и сръбския фолклор. В българския фолклор змеят е представен като огнедишащо, крилато същество с голямо люспесто тяло, приличащо на змия и често пъти е с много глави. В българския език змей горянин се използва за змей, живеещ в планината.[1]

Змей
 
Първо свидетелствоXV век
РегионЮгоизточна Европа
Обиталищепещера, гора
Змей в Общомедия

Макар да имат характеристики на влечуги – златни люспи по долната част на тялото, опашка, скрити под мишниците крила, – те са силно антропоморфни и могат да се движат сред хората без да бъдат разпознати. Живеят в пещери или дълбоки и непристъпни гори.[2]

Като цяло змейовете са добронамерени към хората и защитават селата в териториите си от носещите градушки хали и лами. В същото време те са склонни към влюбване в хора, като такива връзки често завършват зле. Змейовете понякога отвличат, а в други случаи се женят на пищни сватби за млади момичета, които след това отвеждат в дома си, където те са изолирани от хората. От такива връзки могат да се родят деца – хора с крила под мишниците. Женските змейове (змеици) също имат връзки с мъже, които заболяват и умират. Има и вярвания, че по магически път обикновени хора могат да се превърнат в змейове.[2]

В някои случаи змейовете са представяни като зловредни, обикновено когато са наскоро дошли в съответния район. Тогава те причиняват масов глад като отклоняват или спират облаците и дъждовете и по този начин предизвикват суши. При продължителна суша на някои места е провеждан специален ритуал за гонене на змей. Понякога змейовете принуждават селата, край които живеят, да им дават като данък млади девойки. В противен случай змеят спира реките или отравя езерата.[3]

Змеят може да бъде победен от лековити билки – вратига, комунига, синя тинтява, чемерика, перуника, набрани на Еньовден или през Русалската неделя.

Най-ранните сведения за змейове са от български литературни източници от XV-XVI век, в които те са представяни като притежаващи метални полета с метална трева и метални овце и вършеещи на метални гумна.[2]

Източници Редактиране

  1. Змей. Речник на българския език. // Българска академия на науките. Посетен на 24 септември 202 г.
  2. а б в Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 430.
  3. Змейове. // nghni-varna.com. Посетен на 23 февруари 2023.