Змей
.jpg)
Змеят е митологично същество, наподобяващо змия, обикновено с повече от една глава и покрито с люспи тяло.[1]
В славянската митология змеят също така се описва като огромна, грозна триглава змия, която убива със силата на мускулестото си туловище. Живее в пещери, по високи планини и скали. Змейовете причиняват масов глад като отклоняват или спират облаците и дъждовете и по този начин предизвикват суши като пресушават реки и езера или унищожават реколтата с дъждовни порои и градушки. Змеят е естествен враг на ламята.
Славянска митологияРедактиране
Змеят може да се превръща в красив млад мъж и да подмамва или отвлича жени. От тях се раждат юнаци. Понякога змейовете принуждават селата, край които живеят, да им дават като данък млади девойки. В противен случай змеят спира реките или отравя езерата.
Пръв враг на змея е бог Перун – върховният господар. Той преследва змейовете и влиза в единоборство с тях, като винаги побеждава след дълга и опасна борба, по време на която се разразяват страховити бури и стихии.
Богът-конник Ярило също встъпва в битка със змея всяка пролет, което е израз на борбата между доброто и злото.
Сред южните славяни се вярва, че някои змейове са добротворни – пазят селата си от други змейове и помагат на хората в беда. Начин да се прогони зъл змей от селото е фолклорният обред Гонене на змей. При него всички неженени мъже от селото се събличат чисто голи, събират се в дружина и тръгват да обикалят въоръжени. Вдигат шум и мушкат навсякъде, където може да се е скрил духът на змея. Накрая всички заедно се изкъпват в река, така че силата на водата да отнесе злите енергии.
Змеят може да бъде победен от лековити билки – вратига, комунига, синя тинтява, чемерика, перуника, набрани на Еньовден или през Русалската неделя.
Библейско тълкуванеРедактиране
В Отк. 12 гл., тази дума обозначава една голяма змия. В Ер. 51:34, за същата еврейска дума е употребена друга дума, „ламя“. В Ис. 27:1, 51:9; Ез. 29:3, същата дума значи или крокодил, или някое морско чудовище.