Отваря главното меню

Гонене на змей (Гонитба на змей, Потера на змей) е български обичай, изпълняван при продължително засушаване, разпространен главно в Западна и Северозападна България и централните части на Стара планина. Обичаят не е календарно обвързан. Според народните вярвания, когато настъпи продължителна суша, за чието прекратяване не помагат обичайните обреди за предизвикване на дъжд като молебени, Пеперуда и Герман, тогава се пристъпва към гонене на змей. Това се обуславя от вярването, че обичаите Герман и Пеперуда са насочени към съществото, властващо над дъжда и дъждовните облаци и щом не постигат желания ефект, то причината за сушата е змей, който се е заселил в селището или околностите му. Този змей не е местен, „домашен“, змей-пазител, а чужд, дошъл с вредителска или грабителска цел. За прогонване на този змей и се изпълнява обичая „Гонене на змей“.

Когато общността вземе решение да бъде изпълнен обреда, селският глашатай обикаля цялото селище и с викане известява всички за взетото решение и съобщава кога ще се проведе. Това се прави с цел хората в уреченото време да оставят отворени дворните и къщните врати, за да могат гончиите да проникнат навсякъде, тъй като според вярването змеят може да се намира някъде в къщата, зимника, дворните постройки или някъде по двора, плетищата или пътеките из селото. Освен това по този начин предупреждават младите моми, булките и жените да се скрият, защото подгоненият змей може да грабне някоя от тях.

Участниците в прогонването на змея са млади момци, ергени или женени мъже, задължително едри и силни физически. Никой от останалите членове на общността не бива да знае кои са участниците в гоненето, защото тогава змеят нямало да може да бъде изгонен. Около полунощ гончиите, съвсем голи, без никакви дрехи или обувки по себе си, тръгват из селото въоръжени с дебели тояги. Ако селото е малко вървят заедно, ако е голямо – се разделят на няколко групи (чети). Те влизат във всеки двор, във всяка постройка и във всяка къща и мушкат и ръчкат с тоягите по всички ъгли и кътчета, където предполагат, че може да се е скрил змеят. Това се прави и по дворните огради, куповете сено или слама, крайпътните храсти и т.н. Обикаля се цялото село и землището му с градините, водениците, кошарите и пр. Докато трае това обикаляне и мушкане с тоягите, гончиите трябва да спазват абсолютно мълчание; вярва се, че който издаде и звук, змеят ще го „удари“ и удареният „ще оградиса“ – ще се разболее от тежка болест („лошата болест“). Всички други жители на селището трябва да са скрити, тъй като освен заплахата от змея, всеки който се покаже, рискува да бъде бит („мушкан“) от тоягите на гончиите.

След като обиколят цялото селище и землището му, участниците в обреда, все така спазвайки пълно мълчание, отиват на реката, където се окъпват, обличат се и на зазоряване се прибират в къщи. С това обредът се счита за приключен и се вярва, че змеят е прогонен и скоро ще завали дъжд.

ЛитератураРедактиране

Димитър Маринов, Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание.