Зо̀йчене е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

Зойчене
Общ изглед от Зойчене
Общ изглед от Зойчене
България
41.4568° с. ш. 23.018° и. д.
Зойчене
Област Благоевград
41.4568° с. ш. 23.018° и. д.
Зойчене
Общи данни
Население33 души[1] (15 март 2024 г.)
5,8 души/km²
Землище5749 km²
Надм. височина1095 m
Пощ. код2882
Тел. код?
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ31317
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)

География редактиране

Село Зойчене се намира в планински район.

История редактиране

В 1891 година Георги Стрезов пише споменава Зойчене като махала на Игуменец:

Игуменец, голямо село на С от Петрич 4 часа път. Състои се от 12 махали, от които по-главни са: Зайчине, Занога, Зарадол и Зинопол. Всички тия махали лежат в Малешовската планина, не особено далеч една от друга. Почвата представя прекрасна орна земя. Ако и да се висока планина, но до върха си близо Малешовската планина е покрита с ливади. Имат си църква, в която четат смесено; българско училище с 28 ученика. Игуменец има 427 къщи; Занога 15; Зарадол 20, Зайчине 40 и Зинопол 35 къщи, - всичките българе. Селянете си минуват със земледелие и скотоводство.[2]

Всички местни християни са под ведомството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зайчани (Zaitchani) има 416 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война през 1912 година единадесет души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

До 1947 година Зойчене е махала на бившето сборно село Игуменец.

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост
Общо 43
Българи 42
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 1

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 32.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  5. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.