Зо̀йчене е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

Зойчене
Общ изглед от Зойчене
Общ изглед от Зойчене
Общи данни
Население 40 души[1] (15 юни 2020 г.)
7,38 души/km²
Землище 5749 km²
Надм. височина 1095 m
Пощ. код 2882
Тел. код ?
МПС код Е
ЕКАТТЕ 31317
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Зойчене се намира в планински район.

ИсторияРедактиране

В 1891 година Георги Стрезов пише споменава Зойчене като махала на Игуменец:

Игуменец, голямо село на С от Петрич 4 часа път. Състои се от 12 махали, от които по-главни са: Зайчине, Занога, Зарадол и Зинопол. Всички тия махали лежат в Малешовската планина, не особено далеч една от друга. Почвата представя прекрасна орна земя. Ако и да се висока планина, но до върха си близо Малешовската планина е покрита с ливади. Имат си църква, в която четат смесено; българско училище с 28 ученика. Игуменец има 427 къщи; Занога 15; Зарадол 20, Зайчине 40 и Зинопол 35 къщи, - всичките българе. Селянете си минуват със земледелие и скотоводство.[2]

Всички местни християни са под ведомството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зайчани (Zaitchani) има 416 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война през 1912 година единадесет души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

До 1947 година Зойчене е махала на бившето сборно село Игуменец.

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 32.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.