Зойчене
Зо̀йчене е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
| Зойчене | |
|---|---|
 Общ изглед от Зойчене |
|
  Зойчене  Зойчене |
|
| Общи данни | |
| Население | 51 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 5749±0 km² |
| Надм. височина | 1095 m |
| Пощ. код | 2882 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 31317 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община - кмет |
Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ) |
ГеографияРедактиране
Село Зойчене се намира в планински район.
ИсторияРедактиране
В 1891 година Георги Стрезов пише споменава Зойчене като махала на Игуменец:
| „ | Игуменец, голямо село на С от Петрич 4 часа път. Състои се от 12 махали, от които по-главни са: Зайчине, Занога, Зарадол и Зинопол. Всички тия махали лежат в Малешовската планина, не особено далеч една от друга. Почвата представя прекрасна орна земя. Ако и да се висока планина, но до върха си близо Малешовската планина е покрита с ливади. Имат си църква, в която четат смесено; българско училище с 28 ученика. Игуменец има 427 къщи; Занога 15; Зарадол 20, Зайчине 40 и Зинопол 35 къщи, - всичките българе. Селянете си минуват със земледелие и скотоводство.[1] | “ |
Всички местни християни са под ведомството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зайчани (Zaitchani) има 416 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война през 1912 година единадесет души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
До 1947 година Зойчене е махала на бившето сборно село Игуменец.
БележкиРедактиране
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 32.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 186-187
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.848.
