Информационни технологии

Информационните технологии (ИТ, на немски: Informationstechnik) са група технологии, предназначени за събиране, обработка, съхранение, обмен, създаване и разпространение на текстово-информационна, графична, звукова, онлайн информация, като се използва за тази цел базирани на микроелектрониката устройства, компютри, принтери, скенери и мобилна и телекомуникационна техника.^[1] Информационните технологии обхващат практическото приложение на хардуера и електрониката, и информатиката, както и софтуерните технологии, и в това отношение споделят някои общи черти с инженерните дисциплини.

Пандемията и възвръщането на популярността на Украйна и информираността за нейните проблеми (на изображението авиокомпанията SkyUp, която самостоятелно оперира във въздушното пространство на Украйна), напр. преден конфликт в Украйна 2013

Наименование

Понятието информационни технологии на английски: Information tehcnologies в съвременния си смисъл е използвано за пръв път през 1958 година в статия в Харвард Бизнес Ревю, където авторите Харолд Лийвит и Томас Уислър отбелязват, че „новата технология все още няма определено наименование. Ние ще я наричаме информационна технология (ИТ)“.^[2]

Тъй като обработваната информация най-често е в дискретизиран вид, информационните технологии понякога са наричани и цифрови (дигитални). Поради важната роля на комуникациите в съвременните средства за обработка на информация, често се използва и по-широкото понятие информационни и комуникационни технологии.

Теоретична основа

Основни статии: Информатика и Електронна обработка на данни

В центъра на информационните технологии е информацията – тяхната основна задача е автоматизиране и систематизиране на работата с нея с помощта на изчислителна техника (компютри). Информацията е понятие, свързано с обективното свойство на материалните обекти и явления (процеси) да пораждат многообразие от състояния, които могат да се предават на други обекти чрез взаимодействия и да се запечатват в тяхната структура.^[3] Макар да не съществува общоприета конкретна дефиниция, обикновено под информация се разбира налично, използваемо знание.^[4] В по-тесния технически смисъл информацията е подредена редица от символи – данни.

Теоретичната основа на информационите технологии е информатиката – наука, занимаваща се със събирането, преобразуването, преноса и съхранението на информация с произволни, включително и автоматични, средства. Тя изучава информацията от гледна точка на нейната структурираност, количествените ѝ характеристики, формите и начините за нейното представяне, както и информационните процеси като композиция на основните информационни дейности и методите и средствата за тяхното автоматизиране. Информатиката произлиза от и е тясно свързана с математиката, лингвистиката, електронното инженерство и други науки.

Техническа инфраструктура

Бързото развитие на информационните технологии и нарастването на тяхното стопанско значение се дължи на рязкото увеличение на разпространението и достъпността на техническите средства, на които те се базират. Така за периода 1986 – 2007 година в глобален мащаб основните параметри на техническата инфраструктура, като изчислителна мощност и капацитет на комуникационните мрежи и средствата за съхранение на информация, нарастват експоненциално, удвоявайки се за период от 1 до 3 години.^[5]

Изчислителна техника

Основна статия: Компютър

Сървърен шкаф в колокационен център

Информационните технологии използват за обработка и съхранение на информация електронноизчислителни машини – компютри. Първите електронни компютри се появяват в средата на 20 век, като само за няколко десетилетия ефективността и достъпността им нарастват до такава степен, че те започват да се използват в почти всяка област.

Съвременните компютри са изградени съгласно архитектурата на Джон фон Нойман, включваща пет обособени компонента: процесорно устройство, състоящо се от аритметично-логическо устройство и процесорни регистри, управляващ автомат, състоящ се от регистър за инструкции и програмен брояч, памет за съхранение на данни и инструкции, външни носители на информация и входно-изходни устройства.^[6]^[7] В повечето съвременни приложения на този модел процесорното устройство и управляващия автомат са обединени в едно устройство, наричано централен процесор и извършващо същинската обработка на информация. Външните носители, използвани най-често за дълготрайно съхранение на информация са твърдите дискове.

Устройството на повечето компютри е предвидено за обща употреба – те могат да изпълняват определен набор от прости логически и аритметични действия. За да се използват тези възможности за постигане на специфична функционалност, необходима за конкретните приложения на информационните технологии, компютрите изпълняват програми, наричани с общото име софтуер. Те представляват последователност от инструкции, в повечето случаи много сложна, които реализират практически даден алгоритъм и водят до решаването на някакъв конкретен проблем или клас от проблеми.

Някои електронноизчислителни машини, като персоналните компютри, са предназначени за пряко взаимодействие с хората и имат съответните входно-изходни устройства, като клавиатура или монитор. Така освен за обработка и съхранение на информация, те могат да служат и за нейното въвеждане и показване. Друга група компютри, често наричани сървъри, са предвидени главно за обработка и съхранение на информация. При тях входът и изходът на данни става предимно чрез свързването им с други компютри или специализирани устройства с помощта на комуникационни мрежи.

Специализирани крайни устройства

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Комуникационни мрежи

Основни статии: Интернет комуникации и Телекомуникации

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Фундаментално изследване в областта на феноменология на приложението на информационните технологии в комуникациите прави Edward N. Zalta в неговата статия Phenomenological Approaches to Ethics and Information Technology, Stanford Encyclopedia of Philosophy.

Софтуер

Основна статия: Софтуер

Схема на взаимодействието между системен и приложен софтуер

Софтуерът е съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за използването на компютрите за работа с информация. Обикновено инструкциите се задават като съвкупност от алгоритми, групирани като програми с различно предназначение. За създаването на програмите се използват различни езици за програмиране, като написания с тях изходен код обикновено се обработва с помощта на специализиран софтуер, за да се превърне в използваем софтуер.

Софтуерът обикновено се разделя на две основни групи – системен, който има общо предназначение, и приложен, който е насочен към конкретно приложение на информационните технологии. Към системния софтуер се отнасят програми, изпълняващи системни функции и грижещи се за компютърния хардуер и връзката между него и потребителя. Системният софтуер обикновено е обединен в пакет от взаимодействащи си програми, наричан операционна система. Предназначението на системния софтуер е да освободи авторите на приложни програми от пряко взаимодействие с компютърния хардуер, който е много разнороден. Той дава достъп хардуера, който е унифициран и независим от начина на работа на конкретните устройства. Приложният софтуер включва потребителските приложения и програми, работещи като краен продукт и тясно свързващи потребителя със софтуер от по-ниско ниво. Това са най-известните сред потребителите програми, с който те имат пряк контакт и използват най-често. Пример за такъв софтуер са компютърните игри, текстовите редактори, уеб браузърите и т.н.

Приложение

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Процесинг на данни и Съхранение на бази данни, Извличане на обстойни бази данни при имидж процесинг.

Икономически перспективи

Според Американската асоциация за информационни технологии ИТ в контекста на бизнеса е „изучаването, дизайнът (проектирането), изграждането, приложението, поддръжката и мениджмънтът на компютърно базирани информационни системи“.^[8] Отговорностите на тези, които работят в областта, включват: мрежова администрация, разработка на софтуер, инсталация на софтуер, планиране и мениджмънт на технологичния цикъл в организацията, което включва поддръжката на софтуера и хардуера, включително обновяване (ъпгрейди) и замяна.

Бизнес стойността на ИТ е в автоматизацията на бизнес процесите, предоставянето на информация за вземане на решения, свързването на бизнесите с техните клиенти и предоставянето на средства за повишена продуктивност с оглед увеличаване на ефикасността.

Вижте също

Източници

↑ Longley, Dennis et al. Dictionary of Information Technology. 2. Macmillan Press, 1985. ISBN 0-333-37260-3. p. 164. (на английски)
↑ Leavitt, Harold J et al. Management in the 1980’s // Harvard Business Review. 11 1958. (на английски)
↑ Глушков, В.М. и др. Энциклопедия кибернетики. Киев, 1975. (на руски)
↑ Information: A Very Short Introduction. Luciano Floridi // Oxford University Press, 2010. Посетен на 16 септември 2010. (на английски)
↑ Hilbert, Martin et al. The World’s Technological Capacity to Store, Communicate, and Compute Information // Science 332 (6025). 2011. p. 60 – 65. (на английски)
↑ von Neumann, John. First Draft of a Report on the EDVAC (PDF) // 2011. Архивиран от оригинала на 2013-03-14. Посетен на 24 август 2011. (на английски)
↑ Ganesan, Deepak. The Von Neumann Model (PDF) // 2009. Архивиран от оригинала на 2012-04-25. Посетен на 22 октомври 2011. (на английски)
↑ ((en)) Proctor, K. Scott (2011), Optimizing and Assessing Information Technology: Improving Business Project Execution, John Wiley & Sons

Външни препратки

((en)) ICT sector analysis 2021 European Comission
((en)) Световен информационен доклад 2008 – 2009 Архив на оригинала от 2015-12-03 в Wayback Machine. WEF

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Information technology в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Longley, Dennis et al. Dictionary of Information Technology. 2. Macmillan Press, 1985. ISBN 0-333-37260-3. p. 164. (на английски)

[2] Leavitt, Harold J et al. Management in the 1980’s // Harvard Business Review. 11 1958. (на английски)

[3] Глушков, В.М. и др. Энциклопедия кибернетики. Киев, 1975. (на руски)

[4] Information: A Very Short Introduction. Luciano Floridi // Oxford University Press, 2010. Посетен на 16 септември 2010. (на английски)

[HilbertLopez2011-5] Hilbert, Martin et al. The World’s Technological Capacity to Store, Communicate, and Compute Information // Science 332 (6025). 2011. p. 60 – 65. (на английски)

[6] von Neumann, John. First Draft of a Report on the EDVAC (PDF) // 2011. Архивиран от оригинала на 2013-03-14. Посетен на 24 август 2011. (на английски)

[7] Ganesan, Deepak. The Von Neumann Model (PDF) // 2009. Архивиран от оригинала на 2012-04-25. Посетен на 22 октомври 2011. (на английски)

[8] ((en)) Proctor, K. Scott (2011), Optimizing and Assessing Information Technology: Improving Business Project Execution, John Wiley & Sons

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]