Уикипедия

Ибн Кутайба

Абу Мухаммед Абдаллах ибн Муслим ибн Кутайба ал-Куфи ал-Марвази ал-Динавари, известен като Ибн Кутайба (на арабски: ابن قتيبة, роден около 828, починал на 13 ноември 889),[1] е ислямски учен от персийски произход.[2][3][4] Той е бил съдия по време на Абасидския халифат, но е най-известен с приноса си към арабската литература.[5][6] Той е теолог от течението „Атари“[7] и енциклопедист[8][9][10]. Писал е по различни теми, като тълкувание на Корана, хадиси, теология, философия, право и юриспруденция, граматика, филология, история, астрономия, земеделие и ботаника.

Ибн Кутайба
أبو محمد بن قتيبة الدينوري
Роден
828 г.
Починал
29 октомври 889 г. (61 г.)
Религияислям
сунитски ислям
Работил вБагдад

Роден в Куфа в днешен Ирак.[11][12] Той е от персийски произход, като баща му е от Мерв, Хорасан. След като изучава традиции и филология, става кадия в Динавар по време на управлението на Ал-Мутавакил[6], а след това учител в Багдад, където е измъчван и убит.[11][12] Той е първият представител на школата на багдадските филолози, която наследява школите в Куфа и Басра. Известен е като изявен противник на „езическия“ или шууби исляма, т.е. отвореността към светската мъдрост и ценности.[13]

Трудове редактиране

Според Енциклопедия Британика той пише в стила „адаб“[14] – литература, писана с широка светска ерудиция. Доказано негови са 14 труда, сред които:[15]

  • Kitāb adab al-kātib („Ръководство за секретари“), сборник за употребата на арабски език с речник;
  • Kitāb al-ʿArab („Книга на арабите“), превъзходството на арабската култура над иранската;
  • Kitāb al-maʿārif („Книга на знанията“), наръчник по история;
  • Kitāb al-shiʿr wa al-shuʿarāʾ („Книга за поезията и поетите“), хронологична антология на ранна арабска поезия с увод, в който Ибн Кутайба излага каноните на литературната критика;
  • Kitāb ʿuyūn al-akhbar („Книга с избрани произведения“), сборник с изследвания по различни въпроси в стил „адаб“ : властта на господаря, воденето на война, благородство, красноречие, приятелство, които са много ценени поради множеството примери от историята, поезията и поговорките.

Според друг източник,[16] е написал над 60 книги, вкл:

  • Gharīb al-Cur'an, (вар., Mushkil al-Qur'an), лексикални сложности в Корана.
  • Ta'wīl Mukhtalif al-Hadīth, (Тълкуването на противоречиви разкази), защита на хадисите срещу мутазилитските критици.[17]
  • Kitāb Adab al-Kātib („Адаб ал-Kātib на Ибн Кутайба“, изд. Макс Грюнерт, Лайден, 1900 г.)
  • Kitāb al-Anwā'. (Хайдерабад, 1956)[18]
  • Kitāb al-Ma'ānī al-Kabīr fī Abyāt al-Ma'ānī. 2 тома (Хайдерабад, 1949 г.)
  • Kitāb al-Ma'ārif, кратка обща история, от Сътворението до Джахилия (преди исляма); с индекс на сподвижниците, известни юристи и майстори на хадисите („Ибн Котейба's Handbuch de Geschichte“, изд., Фердинанд Вюстенфелд, Гьотинген, 1850); (ред., Tharwat 'Ukāshah, Кайро, 1960 г.).
  • Kitāb al-Shi'r wa-al-Shu'arā' (Liber Poësie et Poëtarum, изд., M. J de Goeje, Leiden, 1904 г.)
  • Китаб 'Уюн ал-Ахбар. 4 тома (Кайро, 1925 – 30); биографична история на видни личности.[19][20]
  • Китаб ал-Амвал
  • Kitāb al-'Arab wa 'Ulūmuhā ; история на арабските учени
  • Китаб ал-Ашриба ; Алкохолни напитки.
  • Kitāb Dalā'il al-Nubuwwa, или A'lām al-Nubuwwa върху доказателствата на пророците.
  • Kitāb Fad.l al-'Arab 'alā al-'Ajam, във възхвала на арабите над персите.
  • Kitāb I'rāb al-Cur'ān, филологически коментар на Корана.
  • Kitāb al-Ikhtilāf fī al-Lafz wa al-Radd 'alā al-Jahmiyya wal-Mushabbiha, опровержение на алегоризаторите и антропоморфистите. (Египет, няколко издания)
  • Kitāb al-Ishtiqāq
  • Kitāb Is.lāh. Галат , корекции на Gharīb al-H.adīth от al-Qāsim ibn Salām.
  • Kitāb Jāmi' al-Fiqh, юриспруденция, опровергана като ненадеждна от al-T.abarī и Ibn Surayj, както и al-Amwāl на Ibn Qutayba.
  • Kitāb Jāmi' al-Nah.w al-Kabīr и Jāmi' al-Nah.w al-S.aghīr
  • Kitāb al-Jarāthīm, лингвистика.
  • Kitāb al-Jawābāt al-H.ād.ira.
  • Китаб ал-Маани ал-Кабир
  • Kitāb al-Masā'il wal-Ajwiba.
  • Kitāb al-Maysar wal-Qidāh, („Зарове и жребий“).
  • Kitāb al-Na'm wal-Bahā'im, говеда и добитък.
  • Китаб ал-Набат, ботаника.
  • Kitāb al-Qirā'āt, („Каноничните четения“).
  • Kitāb al-Radd 'alā al-Qā'il bi Khalq al-Cur'ān, („Срещу креационистките твърдения за Корана“).
  • Kitāb al-Radd 'alā al-Shu'aybiyya, ("Опровержение на подсекта на 'Ajārida 'At.awiyya, сама по себе си подсекта на Khawārij).
  • Kitāb al-Rah.l wal-Manzil.
  • Kitāb Ta'bīr al-Ru'yā, („Тълкуване на сънища“).
  • Kitāb Talqīn al-Muta'allim min al-Nah.w относно граматиката.
  • Kitāb 'Uyūn al-Shi'r, за поезията.

Външни препратки редактиране

  • ВA. Guellati, La notion d'adab chez Ibn Qutayba : étude générique et éclairage comparatiste (= Bibliothèque de l'Ecole des Hautes Etudes, Sciences Religieuses 169), Turnhout: Brepols, 2015,ISBN 978-2-503-56648-1
  • ИЭС/Ибн Кутайба — Викитека // ru.wikisource.org. Посетен на 19 април 2023. (на руски)

Източници редактиране

  1. ↑ Joseph T. Shipley, Encyclopedia of Literature, Volume 1 – Page 37
  2. ↑ Adamec, Ludwig W. Historical Dictionary of Islam (Historical Dictionaries of Religions, Philosophies, and Movements Series). Second. Scarecrow Press, May 11, 2009. ISBN 978-0810861619. с. 259.
  3. ↑ Camilla Adang, Muslim Writers on Judaism and the Hebrew Bible: From Ibn Rabban to Ibn Hazm, Brill Publishers (1996), p. 58
  4. ↑ Arnold E. Franklin, This Noble House: Jewish Descendants of King David in the Medieval Islamic East, University of Pennsylvania Press (2012), p. 63
  5. ↑ Abd Allah Abu Muhammad Abd Allah ibn Muslim al-Dinwari Ibn Qutaybah from The Oxford Dictionary of Islam.
  6. ↑ а б Christopher Melchert, "Qur'anic Abrogation Across the Ninth Century."
  7. ↑ Schmidtke, Sabine. Scripturalist and Traditionalist Theology // The Oxford Handbook of Islamic Theology. New York, Oxford University Press, 2014. ISBN 978-0-19-969670-3. с. 276.
  8. ↑ Michael Bonner, Jihad in Islamic History: Doctrines and Practice, Princeton University Press (2008), p.8
  9. ↑ Issa J Boullata, Literary Structures of Religious Meaning in the Qu'ran, Routledge (2013), p. 61
  10. ↑ Sean Anthony, The Caliph and the Heretic: Ibn Sabaʾ and the Origins of Shīʿism, Brill Publishers (2011), p. 162
  11. ↑ а б John C. Lamoreaux, The Early Muslim Tradition of Dream Interpretation, pg. 27.
  12. ↑ а б John C. Lamoreaux, „Sources on Ibn Bahlul's Chapter on Dream Interpretation.
  13. ↑ Hoyland, Robert G. In God's Path The Arab Conquests and the Creation of an Islamic Empire. Oxford University Press, 2014. с. 217 – 8. Посетен на 14 January 2020.
  14. ↑ Adab | Meaning, Literature, & Significance // Encyclopedia Britannica. Посетен на 19 април 2023. (на английски)
  15. ↑ Ibn Qutaybah | Muslim author // Encyclopedia Britannica. Посетен на 19 април 2023. (на английски)
  16. ↑ Nabi Bakhsh Khan Baloch, Great books of Islamic civilization, Pakistan Hijra Council, 1989, p. 136
  17. ↑ A.C. Brown, Jonathan. Hadith: Muhammad's Legacy in the Medieval and Modern World (Foundations of Islam series). Oneworld Publications, 2009. ISBN 978-1851686636. с. 166.
  18. ↑ Online link.
  19. ↑ See: Luisa Arvide, Relatos, University of Almeria Press, Almeria 2004 (на арабски и испански).
  20. ↑ Arvide Cambra, L.M. (2014), "Kitab 'Uyun al-Akhbar of Ibn Qutayba (828 – 889)", Advances in Education Research (Proceedings of the 4th International Conference on Applied Social Science, ICASS 2014), vol. 51, pp. 650 – 653.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ibn Qutaybah в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ибн_Кутайба&oldid=11772892“.