Иван Божилов

български историк

Иван Ангелов Божилов е доктор на науките по история, професор медиевист.

Иван Божилов
български историк
Роден
Починал
Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория, византология
Работил вИнститут по история при БАН

Биография редактиране

Роден е на 29 юли 1940 г. в Дупница. През 1965 г. завършва история в Софийския държавен университет. Редовен аспирант по средновековна българска история в Института по история при БАН (1968–1970 г.) През май 1971 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Към историята на „Отвъддунавска България“ (VII – началото на XI век). От 1954 до 1972 г. е член на ДКМС, от 1966 до 1967 г. е секретар на Комсомолското дружество при Архивно управление. От 1972 до 1983 г. е агент и секретен сътрудник на Държавна сигурност.[1] През 1973-1974 г. специализира византология в Париж при професорите Пол Льомерл и Андре Гийу. Специализира в Центъра за византоложки проучвания в Бари (1978-1980), посещава и се запознава с фонда на националните библиотеки в Париж, Мадрид, Атина и другаде.

Историк-специалист (1971), научен сътрудник (1972), старши научен сътрудник II ст. (1982) и старши научен сътрудник I ст. (1988) в института по история при БАН. Ръководител на секция „Средновековна история на България“ в института от 1982, научен секретар на БАН от 1992, председател на националния комитет на историците в България от 1995, председател на научната комисия по история при ВАК.

Участва в няколко научни конференции и симпозиуми, в България и в чужбина.

Защитава през ноември 1986 г. докторска дисертация „Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и проспография.“.

Главен редактор на изданията „Бизантино-Булгарика“, „Гръцки извори за българската история“ и „Латински извори за българската история“.

Автор на над 140 научни публикации, сред които 8 авторски книги и още 4 в съавторство.

От 1995 г. води курсове по:

  • История и култура на средновековна България;
  • История и култура на средновековието;
  • Византийска история и култура;
  • Западното средновековие като цивилизационна система;
  • Европейският север и Средиземноморието през средновековието;
  • Византийска литература;
  • Изток – запад в европейската култура;
  • Европеистика.

Библиография редактиране

  • Битолският надпис на цар Иван Владислав и някои въпроси от средновековната история. Истор.Преглед, 1971 г с 84-100
  • Към Хронологията на българо-маджарската война при цар Симеон (894-896), Военно -исторически сборник, 1971, 6, 6. 20-33
  • Именникът на българските ханове, Славяни 1971, кн. 3 с. 26-27
  • Чл.-кор. В.Бешевлиев на 70 години, Истор. Преглед, 1971, кн. 1 с. 161-162
  • Шестнадесета национала археологическа конференция, Ист. преглед 1971, кн. 4, с. 153 -155 (в съавторство)
  • Анонимът на Хазе. България и Византия на Долни Дунав в края на X век. София: БАН, 1979, 219 с.
  • Цар Симеон Велики (893-927): Златният век на Средновековна България. София: Отечествен фронт, 1983, 224 с.
  • (редактор) Стара българска литература. Том 3: Исторически съчинения. София: Български писател, 1983, 442 с.
  • Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография. София: БАН, 1985, 502 с.
  • Хрониката на Константин Манаси. София: Св. Климент Охридски, 1992, 246 с.
  • Седем етюда по Средновековна история. София: Анубис, 1995, 336 с.
  • Българите във Византийската империя. София: Академично издателство проф. Марин Дринов, 1995, 372 с.
  • Културата на средновековна България. Велико Търново: Абагар, 1996, 200 с.
  • Византийският свят. София: Анубис, 2008, 703 с.

Бележки редактиране

  1. Решение №230 от 16.06.2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.

Външни препратки редактиране