Иван Бонев (офицер)
Иван Бонев Бонев е български офицер, полковник и спортен деятел.
Иван Бонев | |
български офицер | |
Битки/войни | Втора световна война |
---|---|
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 15 февруари 1895 г.
|
Дата и място на смърт | 10 октомври 1946 г.
|
Биография
редактиранеИван Бонев е роден на 15 февруари 1895 година в пловдивското село Каратопрак. През 1917 година завършва Военното училище в София. Започва военната си служба през 1917 като взводен командир в девети пехотен пловдивски полк. От 1919 година е командир на взвод в Двадесет и осми пехотен стремски полк. Служи и в 10-и пехотен родопски полк. На следващата година става командир на рота в девета пехотна дружина. През 1921 година Иван Бонев и други съмишленици основават футболния клуб Марица (Пловдив). Между 1924 и 1925 изкарва курсове за повишаване на квалификацията на офицерите. През март 1931 е назначен за командир на тежкокартечна рота към 21-ва пехотна дружина, след което служи в 9-а пехотна пловдивска дружина. От 1938 г. служи в 2-ра пехотна тракийска дивизия. От 1941 година е командир на пехотна дружина в Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк (Гюмюрджина). На 21 май 1942 година е назначен за командир на 9-и пехотен пловдивски полк[1]. Има орден „За храброст“, 4-та степен, 1-ви клас. Излиза в запас през 1945 година. Арестуван е на 6 януари 1945 година, а на 9 март е осъден на 15 години затвор от Народния съд. На 5 април 1946 година е реабилитиран, но през юни е арестуван отново и интерниран в концлагера „Росица“. Умира там на 10 октомври 1946 година[2].
Семейство
редактиранеПолковник Иван Бонев е женен и има две деца.
Военни звания
редактиране- Офицерски кандидат (30 януари 1917)
- Подпоручик (1 август 1917)
- Поручик (30 юни 1919)
- Капитан (1 април 1926)
- Майор (6 май 1935)
- Подполковник (6 май 1939)
- Полковник (21 май 1942)
Бележки
редактиране- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 21
- ↑ Биография във форума Бойна слава
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.