Иван Добровски
Иван Жельов Добровски е просветен деец и общественик от времето на Българското Възраждане.
| Иван Добровски | |
| български общественик | |
 | |
| Роден | Иван Жельов Добровски
1812 г.
|
|---|---|
| Починал | 1896 г.
|
Биография редактиране
Син на сливенски калпакчия и търговец, негов брат е елинистът Панайот Добровски. Добровски посещава гръцкото училище в града (1819 – 1821). Поради болест прекъсва учението си и започва работа в бакалски дюкян. След Руско-турската война от 1828 – 1829 г. семейството му се преселва в Плоещ. Добровски става деловодител на търговеца Параскевас Николау в Одеса, а впоследствие – на вуйчо си А. х. Костов в Цариград. Със спестените от това пари заминава да учи в прочутата тогава школа на Теофилос Каирис на остров Андрос (1836 – 1839). След закриването ѝ продължава образованието си в Атина (1839 – 1840). Заедно с други ученици на Каирис Добровски основава Славяно-българско ученолюбиво дружество.[1]
През 1840 – 1847 г. Добровски пътува до Белград, Букурещ, Сливен, Цариград и най-сетне се установява във Виена (1848). С паричната помощ на Антон Цанков издава там пет книжки на енциклопедичното списание „Мирозрение“ (1850 – 1851).[2] През 1851 – 1855 г. отново странства из Румъния, Германия и Англия; стига дори до Ню Йорк. Връща се в родината си и учителства в Котел (1855 – 1859).
През 1870 г. издава в Букурещ два броя на подновеното списание „Мирозрение, или Български инвалид“. Избран е да представлява Сливен на Първия църковно-народен събор (1871). Посещава Санкт Петербург и подава до император Александър II изложение за освобождаването на заддунавските славяни (1873). През 1874 – 1879 г. живее в Цариград, но не участва в обществения живот. Изпада в материално затруднение, но за заслугите си е подпомаган финансово от Българската екзархия.[3]
След Освобождението е уредник на Пловдивската библиотека (1882 – 1883). В Пловдив Иван Шишманов се среща с Добровски малко преди смъртта му и записва неговите житейски спомени.
Литература редактиране
- Шишманов, И. Иван Добровски (по лични спомени и съобщения). – В: Шишманов, И. Избрани съчинения. Т.1. С., 1965, 298 – 333
- Данова, Н. Каталозите на библиотеката на Иван Добровски. – Известия на Народната библиотека „Кирил и Методий“, 22, 1994, 346 – 389
- Данова, Н. Иван Добровски в перспективата на българския XIX век. С., 2008
- Колева, Р. Иван Добровски и Областната библиотека и музей на Източна Румелия. – Народна библиотека „Иван Вазов“. Годишник, 2005 – 2013, 98 – 115
Бележки редактиране
- ↑ Данова, Н. Българските ученици на остров Андрос. – Исторически преглед, 1996, кн. 1, 32 – 69.
- ↑ www.bulgc18.com
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 170.