Иван Каломенов
Иван Михайлов Каломенов е български опълченец и печатар в Следосвобожденска България. Името му се среща в различните източници по различни начини: презимето му и като Симеонов[1], а фамилията – и като Калименов – фамилия, възприета от сестрите и сина му.[2]
| Иван Каломенов | |
| български опълченец и печатар | |
 Портрет от албума „Спомен от Освободителната руско-турска война“ | |
| Роден |
ок. 1857 – 1859
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност | българин |
Биография редактиране
Иван Каломенов е роден в Севлиево, неговият баща Михал бил родом от дряновското село Каломен, откъдето е и фамилията. По спомените на неговия син, записани през 1982 година, семейството било многодетно: Иван имал двама братя – Колчо и Петьо, и няколко сестри.[2] Точната година на раждането му е неизвестна, но е около 1857 – 1859 година.
На възраст около 18 – 20 години, едва няколко месеца след женитбата си, се записва като доброволец в Българското опълчение.[2] Зачислен е в Четвърта дружина под командването на майор Пьотър Редкин.[3] Участва в боевете при Шипка, Шейново, Стара Загора. Не е бил нараняван и няколко пъти е бил награждаван с военни ордени.[2]
След Освобождението се заема с печатарска дейност в родния си град Севлиево. През 1908 г. Иван Каломенов заедно с една от сестрите си постъпва на работа като словослагател при водещия за времето си севлиевски издател Атанас Сърбенов. Скоро след това с финансовата подкрепа на Георги (Гочо) Драгошинов и участието на Ст. Хесапчиев, той основава и нова, собствена, печатница в града.[4]
Извършва и обществена дейност като деловодител на севлиевското опълченско дружество „Лев“ („Лъв“).[2]
Няма данни за точната година на смъртта му, но вероятно е след 1934 г.
Признание редактиране
Със свое решение от 21 септември 1922 г. Габровският градски общински съвет обявява за почетни граждани 522 поборници и опълченци, един от които (под № 245) е Иван Симеонов (Михайлов) Каломенов.[1]
По спомените на неговия син, също печатар, Сава Калименов, баща му е бил награден лично от цар Борис III на връх Шипка заедно с малцина останали живи опълченци.[2] Вероятно става въпрос за тържествения ритуал на 26 август 1934 г. за откриване на Паметника на свободата на Шипка.
Източници редактиране
- ↑ а б Почетни граждани от 8-ия до 529-ия – опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета, Десета дружина и Конната сотня, участвали в боевете на Шипка, Сайт на Община Габрово. Последен достъп: 28.02.2022.
- ↑ а б в г д е Кръстев, В. Глава 1. Родът Калименов, „Изгревът“, Том 30. Последен достъп: 3 март 2022 г.
- ↑ Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година, Централно поборническо опълченско дружество „Шипка“, София, 1928, стр. 37, 40
- ↑ Недялков, П. Атанас К. Сърбенов – книжар, печатар, общественик и патриот, 20 февруари 2019 г. Последен достъп: 3 март 2022 г.