Иван Илиев Капчев е български революционер от Македония.

Иван Капчев
български революционер
Роден
Починал
Подпис Ivan Kapchev Signature (vectorized).svg
Акт на въстаниците от Кресненско-Разложкото въстание, разпределящ задълженията на общото командване, въстаниците и войводите, подписан от „вождъ Иванъ Капчевъ“

БиографияРедактиране

Капчев е роден в 1849 година в Охрид.[1] Произхожда от българския род Капчеви. Брат му Георги Капчев е участник в отредите на Джузепе Гарибалди, а синът му Георги Капчев е виден македонски емигрантски деец.[2]

В 1859 година Иван Капчев е ученик на Кузман Шапкарев в родния му Охрид. Димитър Миладинов настоява той да бъде изпратен да продължи образованието си в Русия. Охридският гръцки владика обаче кара настойниците му Георги Капчев и Христо Капчев да заявят, че момчето е изпратено в Русия без тяхно съгласие и след дипломатически скандал и размяна на ноти между двете правителства Капчев е върнат в Охрид от новия руски консул в Битоля Михаил Хитрово. Скандалът с Капчев е поводът за арестуването и затварянето на Димитър Миладинов в Цариград.[3]

Капчев завършва семинария в Смоленск.[4] На 11 май 1877 година се записва във II рота на I дружина на Българското опълчение по време на Руско-турската война и за проявена храброст е произведен в унтерофицер[1] на 1 юли 1877 година. Уволнява се от Опълчението на 1 юли 1878 година.[5] По-късно Капчев е сред водачите на Кресненско-Разложкото въстание и е член на въстанническия щаб.[6][7][8]

След това Капчев живее в Свободна България – Русе, Самоков и София. Работи като надзирател на Софийския болничен склад, а по-късно като контрольор в Тютюневата фаблика в Самоков и като кантонер в Русенския окръжен технически отдел.[5]

Умира на 14 октомври 1907 година в София.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 107.
  2. Централният македонски комитет на Георги Капчев (1898 – 1899), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, 2003, стр. 241 – 268.
  3. Братя Миладинови – преписка, Издирил, коментирал и редактирал Никола Трайков, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, София, 1964, стр. 165 – 166.
  4. Енциклопедия България, том 7, София, Издателство „Проф. Марин Дринов“, 1996, стр. 660.
  5. а б Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 108.
  6. Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, Издателство на Българската Академия на науките. София, 1979, стр. 36.
  7. Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, Издателство на Българската Академия на науките. София, 1979, стр. 47.
  8. Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, Издателство на Българската Академия на науките. София, 1979, стр. 167.