Отваря главното меню

Иван Петров Кепов е български журналист, фолклорист, преводач, етнограф и историк, един от най-добрите изследователи и познавачи на Бобошево, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Иван Кепов
български журналист, политик и учен

Роден
Починал
Научна дейност
Област Етнография, история
Образование Софийски университет
Политика
Партия Върховен македоно-одрински комитет
Радикалдемократическа партия
Литература
Жанрове разказ
Иван Кепов в Общомедия
Учители в дупнишкото училище. Прави: Димо Хаджидимов, Сотир Величков, Александър Младжов. Седнали: Георги Панчаревски, Иван Кепов, Славе Сърбов

БиографияРедактиране

Роден е на 29 февруари 1870 година в село Бобошево, Кюстендилско. Завършва Кюстендилското педагогическо училище през 1889 година и история във Висшето училище в София през 1892 година. Учителства в Берковица, Образцов чифлик (днес квартал на Русе), Враца, Варна, Дупница, Кюстендил и София в периода 1893 – 1915 година. В периода от 1916 до 1928 година работи като чиновник в Дирекцията по прехраната и в тютюнева фабрика.

Участва в учителското професионално движение и в освободителната борба на българите в Македония. На VIII конгрес на Македонските дружества в България в 1901 година е избран за секретар на Върховния македоно-одрински комитет.[1] Кепов е привърженик на крилото, подкрепящо Вътрешната организация[2] и по-късно заедно с един от другите членове на комитета Владимир Димитров застава срещу генерал Иван Цончев и си подава оставката.[3] Работи и с ВМОРО.[4]

Един от основателите на Радикалдемократическата партия заедно с Найчо Цанов и Т. Г. Влайков през 1903 г. Редактира и издава от 1901 година вестник „Изгрев“, редактира списание „Младежка библиотека“ (1904 - 1907), „Учителски вестник“ (1907 – 1915). Заема длъжности в учителските съюзи и в Министерството на просветата. Автор е на научни и научнопопулярни исторически трудове, разкази, преводи, на учебници по стара, обща и нова история.

До смъртта си през 1938 г. се занимава само с книжовна дейност. Пише под псевдонимите Вардарец, Иван Гудуман, Плебей, Учител. Публикува свои статии, изследвания и разкази в списанията „Родна реч“, „Училищен преглед“, „Учител“, „Право дело“, „Ученически другар“.

Умира на 8 януари 1938 година в София.[5]

БиблиографияРедактиране

  • Учебник всеобща история. За I кл. на мъжките и за II кл. на девическите училища. 1904, 96 с;
  • Старите славяни. 1921, 61 с;
  • Интелигенция и народ. Бележки по културната история на България. Пловдив, 1925, 64 с;
  • Стара история. Учебник за IV кл. на пълните и непълни гимназии. 6. изд. 1926, 171 с;
  • Нова история. Учебник за 6. кл. на гимназиите. 5. изд. 1927,196 с;
  • Най-нова история. Учебник за 7. кл. на пълните и непълни гимназии. 1928, 186 с;
  • Източната римска провинция (Византия). 1929, 64 с;
  • Гаврил Кръстевич – в. – "Библиотека "Български писатели". под ред. на М. Арнаудов. Т. II, София: Факел, 1929 г.
  • Последни Асеновци и Тертеровци. 1930,56 с;
  • Религиозното състояние на България през втората половина на XIV в. – Училищен преглед, 1931, № 9—10, 68—80;
  • България под турско владичество. 1931, 188 с;
  • Въстанието в Перущица през 1876 г., Пловдив, 1931, 284 с;
  • Нещо за езика на Паисиевата история. в сп. "Родна реч", кн.2, 1931/32 г.
  • Езикова разправка – в сп. "Родна реч", кн.4-5, 1932/33 г.
  • История на Княжество България. 1933, 208 с;
  • Из миналото на Бояна. Исторически очерк. 1934,48 с;
  • Миналото и сегашно на Бобошево. 1935, 288 с., издава Бобошевска популярна банка, печатница Кехлибар;
  • Народописни животописни и езикови материали от с Бобошево, Дупнишко. в Сборник за народни умотворения и народопис, 42, 1936, 1—288;
  • Права на средновековните наши манастири. – Училищен преглед, 1937, № 2, 89—103;
  • Българската общественост през X в. 1938, 87 с;
  • Документи по Кресненското въстание от 1878 г. (съавт.) – СбБАН, 36, 1942, № 19, 1-112.

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73.
  2. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 154.
  3. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 61.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 120
  5. Иван П. Кепов. – сп. Родна реч, 1937-1938, № 3, 125-126.

Външни препраткиРедактиране