Радикалдемократическа партия
Радикалдемократическата партия е българска политическа партия, съществувала през първата половина на 20 век. Тя е възстановена през 1989 като една от малките партии в десницата.
Съдържание
ИсторияРедактиране
Радикалдемократическата партия се образува от група участници в Демократическата партия, оформила се около започналото да излиза през 1902 под редакцията на Тодор Влайков списание „Демократически преглед“. Около 1903 те се отделят от Демократическата партия, а самата Радикалдемократическа партия е основана през 1905. Сред активните участници в нея са Тодор Влайков, Найчо Цанов, Илия Георгов, Антон Страшимиров, Петко Тодоров.
Радикалдемократическата партия остава близка с демократите и неколкократно влиза в коалиции с тях. Водена от Стоян Костурков тя участва в следвоенните кабинети на Александър Малинов през 1918. През 1922 се включва, заедно с Демократическата партия, в коалицията Конституционен блок. След Деветоюнския преврат през 1923 част от Радикалдемократическата партия се присъединява към Демократическия сговор, а основното крило образува трайна коалиция с демократите, която по-късно прераства в Народния блок. През 1926 името на партията е променено на Радикална партия, а от 1931 тя участва в правителствата на Народния блок.
През 1934 Радикалната партия се разцепва, след като група нейни лидери, недоволни от ръководството на Стоян Костурков, избират за лидер Георги Генов. Малко по-късно, след Деветнадесетомайския преврат, партиите са забранени. Групата на Георги Генов продължава да функционира полулегално, както повечето партии, включвайки се в опозиционната Петорка,[1] а тази на Костурков постепенно прекратява дейността си.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 водачът на радикалите Георги Генов е съден от Народния съд и е изпратен в затвора.[2] Въпреки това през 1945 партията е възстановена под името Радикална партия (обединена).[2] Макар отделни групи радикали да преминават в опозиция, партията е част от правителствения Отечествен фронт до 6 март 1949 година, когато се саморазпуска и се влива в него.[2][3] По това време по данни на Държавна сигурност членовете на проправителствените и опозиционните организации на радикалите наброяват общо 3870 души.[3]
Радикалдемократическата партия е възстановена на 14 ноември 1989 и се включва в коалицията Съюз на демократичните сили (СДС).[4] Неин председател първоначално е Елка Константинова. Представители на партията се включват в правителството на Филип Димитров (1991 – 1992). От 1994 до 1996 Радикалдемократическата партия е член на Либералния интернационал.
През 1996 една група напуска партията и регистрира Свободна радикалдемократическа партия, която скоро прекратява своето съществуване.
Радикалдемократическата партия участва в политическия живот в страната в единодействие с другите десни партии – член е на Синята коалиция (2009 г.), на коалицията „СДС“ (2013 г.), участва във всички местни избори.
Участия в правителстваРедактиране
- Трето правителство на Александър Малинов (21 юни 1918 – 17 октомври 1918) – коалиция с Демократическата партия
- Четвърто правителство на Александър Малинов (17 октомври 1918 – 28 ноември 1918) – коалиция с Демократическата и Народната партия, БЗНС и БРСДП
- Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919) – коалиция с Демократическата, Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП
- Второ правителство на Теодор Теодоров (7 май 1919 – 6 октомври 1919) – коалиция с Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП
- Пето правителство на Александър Малинов (29 юни 1931 – 12 октомври 1931) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Демократическата и Националлибералната партия
- Първо правителство на Никола Мушанов (12 октомври 1931 – 7 септември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Демократическата и Националлибералната партия
- Второ правителство на Никола Мушанов (7 септември 1932 – 31 декември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Демократическата и Националлибералната партия
- Трето правителство на Никола Мушанов (31 декември 1932 – 19 май 1934) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
- Правителство на Филип Димитров (8 ноември 1991 – 30 декември 1992) – в състава на коалицията СДС
Видни дейциРедактиране
- Тодор Влайков (1865 – 1943)
- Венелин Ганев (1880 – 1966)
- Георги Генов (? – ?)
- Илия Георгов (1860 – 1945)
- Александър Джеров (р. 1929)
- Александър Йорданов (р. 1952)
- Елка Константинова (р. 1932)
- Стоян Костурков (1866 – 1949)
- Светослав Лучников (1922 – 2002)
- Надежда Михайлова (р. 1962)
- Михаил Неделчев (р. 1942)
- Антон Страшимиров (1872 – 1937)
- Петко Тодоров (1879 – 1916)
- Йосиф Фаденхехт (1873 – 1953)
- Найчо Цанов (1857 – 1923)
ИзточнициРедактиране
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 423 – 424.
- ↑ а б в Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 18.
- ↑ а б Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 13.
- ↑ Координационен съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- „Откъде идваме: кратък исторически преглед“ [26 септември 2005]