Радикалдемократическа партия в България
Радикалдемократическата партия е българска политическа партия, съществувала през първата половина на 20 век. Тя е възстановена през 1989 г. като една от малките партии в десницата.
| Радикалдемократическа партия | |
|---|---|
| Ръководител | Захари Петров |
| Основател | Найчо Цанов |
| Основана | 1906 г. / 1989 г. |
| Седалище | София |
| Член на | Конституционен блок (1922 – 1923) Демократически сговор (1923 – 1924) Съюз на демократичните сили (1990 – 1996) Обединени демократични сили (1996 – 2009) Синята коалиция (2009 – 2013) |
| Идеология | Демокрация Либерализъм |
| Народно събрание | 0 / 240
|
| Европейски парламент | 0 / 17
|
| Сайт | rdp-bg.org |
ИсторияРедактиране
Радикалдемократическата партия се образува от група участници в Демократическата партия, оформила се около започналото да излиза през 1902 под редакцията на Тодор Влайков списание „Демократически преглед“. Около 1903 те се отделят от Демократическата партия, а самата Радикалдемократическа партия е основана през 1905. Сред активните участници в нея са Тодор Влайков, Найчо Цанов, Илия Георгов, Антон Страшимиров, Петко Тодоров.
Радикалдемократическата партия остава близка с демократите и неколкократно влиза в коалиции с тях. Водена от Стоян Костурков тя участва в следвоенните кабинети на Александър Малинов през 1918 г. През 1922 г. се включва, заедно с Демократическата партия, в коалицията Конституционен блок. След Деветоюнския преврат през 1923 г. част от Радикалдемократическата партия се присъединява към Демократическия сговор, а основното крило образува трайна опозиционна коалиция с демократите,[1] която по-късно прераства в Народния блок. През 1926 г. името на партията е променено на Радикална партия, а от 1931 г. тя участва в правителствата на Народния блок.
През 1934 г. Радикалната партия се разцепва, след като група нейни лидери, недоволни от ръководството на Стоян Костурков, избират за лидер Георги Генов. Малко по-късно, след Деветнадесетомайския преврат, партиите са забранени. Групата на Георги Генов продължава да функционира полулегално, както повечето партии, включвайки се в опозиционната Петорка,[2] а тази на Костурков постепенно прекратява дейността си.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. водачът на радикалите Георги Генов е съден от Народния съд и е изпратен в затвора.[3] Въпреки това през 1945 г. партията е възстановена под името Радикална партия (обединена).[3] Макар отделни групи радикали да преминават в опозиция, партията е част от правителствения Отечествен фронт до 6 март 1949 година, когато се саморазпуска и се влива в него.[3][4] По това време по данни на Държавна сигурност членовете на проправителствените и опозиционните организации на радикалите наброяват общо 3870 души.[4]
Радикалдемократическата партия е възстановена на 14 ноември 1989 г. и се включва в коалицията Съюз на демократичните сили (СДС).[5] Неин председател първоначално е Елка Константинова. Представители на партията се включват в правителството на Филип Димитров (1991 – 1992). От 1994 г. до 1996 г. Радикалдемократическата партия е член на Либералния интернационал.
През 1996 г. една група напуска партията и регистрира Свободна радикалдемократическа партия, която скоро прекратява своето съществуване.
Радикалдемократическата партия участва в политическия живот в страната в единодействие с другите десни партии – член е на Синята коалиция (2009 г.), на коалицията „СДС“ (2013 г.), участва във всички местни избори.
Участия в избориРедактиране
ПарламентарниРедактиране
| година | избори | гласове | % | резултат |
|---|---|---|---|---|
| 1902 | Народно събрание | – | – | 6 / 189
|
| 1903 | Народно събрание | – | – | 0 / 169
|
| 1908 | Народно събрание | 8 041 | 1,7% | 0 / 203
|
| юни 1911 | Велико Народно събрание | 10 420 | 1,9% | 0 / 414
|
| септември 1911 | Народно събрание | 12 918 | 2,6% | 0 / 212
|
| 1913 | Народно събрание | 24 007 | 4,5% | 5 / 204
|
| 1914 | Народно събрание | 27 353 | 3,6% | 5 / 245
|
| 1919 | Народно събрание | 33 861 | 5,3% | 8 / 237
|
| 1920 | Народно събрание | 41 930 | 4,6% | 8 / 232
|
| април 1923* | Народно събрание | 166 909 | 15,8% | 17 / 245
|
| ноември 1923* | Народно събрание | 639 881 | 63,8% | 200 / 247
|
| 1927 | Народно събрание | 29 637 | 2,6% | 0 / 261
|
| 1931* | Народно събрание | 626 553 | 48,4% | 151 / 273
|
| 1939 | Народно събрание | 18 939 | 0,9% | 3 / 160
|
| 1945 | Народно събрание | – | – | 11 / 276
|
| 1946 | Велико Народно събрание | 8 868 | 0,2% | 1 / 465
|
| 1990* | Велико Народно събрание | 2 217 799 | 36,2% | 144 / 400
|
| 1991* | Народно събрание | 1 903 567 | 34,4% | 110 / 240
|
| 1994* | Народно събрание | 1 254 465 | 24,1% | 69 / 240
|
| 1997* | Народно събрание | 2 223 714 | 52,2% | 137 / 240
|
| 2001* | Народно събрание | 830 337 | 18,1% | 51 / 240
|
| 2005* | Народно събрание | 280 323 | 7,6% | 20 / 240
|
| 2009* | Народно събрание | 285 662 | 6,7% | 15 / 240
|
| 2013* | Народно събрание | 48 681 | 1,3% | 0 / 240
|
| април 2021* | Народно събрание | 75 926 | 2,3% | 0 / 240
|
- На изборите през 1923 г. е част от коалициите Конституционен блок и Демократически сговор.
- На изборите през 1931 г. е част от коалиция Народен блок.
- Между 1990 – 2005 г. е част от коалициите Съюз на демократичните сили и Обединени демократични сили.
- На изборите през 2009 г. е част от Синята коалиция.
- На изборите през 2013 г. е част от коалиция Съюз на демократичните сили.
- На изборите през април 2021 г. е част от коалиция Патриотична коалиция Воля – НФСБ.
Участия в правителстваРедактиране
- Трето правителство на Александър Малинов (21 юни 1918 – 17 октомври 1918) – коалиция с Демократическата партия
- Четвърто правителство на Александър Малинов (17 октомври 1918 – 28 ноември 1918) – коалиция с Демократическата и Народната партия, БЗНС и БРСДП
- Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919) – коалиция с Демократическата, Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП
- Второ правителство на Теодор Теодоров (7 май 1919 – 6 октомври 1919) – коалиция с Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП
- Пето правителство на Александър Малинов (29 юни 1931 – 12 октомври 1931) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Демократическата и Националлибералната партия
- Първо правителство на Никола Мушанов (12 октомври 1931 – 7 септември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Демократическата и Националлибералната партия
- Второ правителство на Никола Мушанов (7 септември 1932 – 31 декември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Демократическата и Националлибералната партия
- Трето правителство на Никола Мушанов (31 декември 1932 – 19 май 1934) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
- Правителство на Филип Димитров (8 ноември 1991 – 30 декември 1992) – в състава на коалицията СДС
- вицепремиер – Светослав Лучников
- министерство на културата – Елка Константинова
- министерство на правосъдието – Светослав Лучников
Видни дейциРедактиране
- Тодор Влайков (1865 – 1943)
- Венелин Ганев (1880 – 1966)
- Георги Генов (? – ?)
- Илия Георгов (1860 – 1945)
- Александър Джеров (р. 1929)
- Александър Йорданов (р. 1952)
- Елка Константинова (р. 1932)
- Стоян Костурков (1866 – 1949)
- Светослав Лучников (1922 – 2002)
- Надежда Михайлова (р. 1962)
- Михаил Неделчев (р. 1942)
- Антон Страшимиров (1872 – 1937)
- Петко Тодоров (1879 – 1916)
- Йосиф Фаденхехт (1873 – 1953)
- Найчо Цанов (1857 – 1923)
ИзточнициРедактиране
- ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 423 – 424.
- ↑ а б в Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 18.
- ↑ а б Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 13.
- ↑ Координационен съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- „Откъде идваме: кратък исторически преглед“ Архив на оригинала от 2009-05-11 в Wayback Machine. [26 септември 2005]