Иван Попкиров Кишелски (на руски: Иван Карлович Кишельский) е руски офицер от български произход, генерал-майор. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Иван Кишелски
руски офицер
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Велика народна школа

БиографияРедактиране

Иван Кишелски е роден през 1826 г. в Котел в семейството на образования свещеник Киро Хараламбов. Учи в гръцкото училище Велика народна школа в Цариград.

Заминава за Русия и се записва във 2-ра Киевска гимназия (1847 – 1851). Следва в Киевския университет. Като отличник получава „професорска издръжка“ и е приет в Математическия факултет на Киевския университет „Свети Владимир“.

Участва в Кримската война (1853 – 1856) като доброволец и преводач в щаба на Руската армия. Малко по-късно служи в 45-и Азовски пехотен полк при обсадата на Силистра. Под командването на генерал-лейтенант Андрей Хрулев участва в отбраната на Севастопол и показва изключителна смелост и военен талант.

 
Родната къща на Иван Кишелски в Котел

След войната остава на руска военна служба и пътува инкогнито из България с разузнавателна цел (1857). Служи в Кабардинския пехотен полк от 1858 г.

Участва в Кавказката война. Служи в Одеса и подпомага с муниции организирането на български чети (1858 – 1868). Ординарец е на княз Владимир Черкаски.

Изпратен е в Румъния през есента на 1876 г. Организира събиране на разузнавателни сведения за турската армия, като използва средите на българската емиграция. Подпомага българските чети и национал-революционните дейци. Участва в създаването на Българското книжовно дружество в Браила. Съставя политическа програма за освобождението на България „Проект на безсмъртното общество“.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Взема участие във формирането на Българското опълчение. Участва във военните действия като командир на подривна и разузнавателна чета от 250 българи-доброволци. След края на войната служи във Временното руско управление.

В свободна България последователно е губернатор на Варна (11 май 1878 - 6 септември 1878) и Видин (9 декември 1878 - 19 юли 1879). Установява се в Одеса с идеята да се върне в България, но заболява тежко и умира.

Автор е на първия български военно-приложен труд „Ръководство за успешен бой с турците“ (Букурещ, Печатница на в-к „Стара планина“, 1876).

Военни званияРедактиране

  • Прапорщик (27 май 1855)
  • Подполковник (12 юни 1865)
  • Полковник (6 февруари 1870)
  • Генерал-майор (1 януари 1879)

НаградиРедактиране

  • Знак за отличие на Военния орден „Св. Георги“ (1855)
  • Орден „Света Анна“ IV степен за храброст (1855)
  • Орден „Света Анна“ III степен с мечове (1855)
  • Орден „Свети Станислав“ II степен с мечове (1860)
  • Златна оръжие „За храброст“ (13 октомври 1862)
  • Орден „Свети Станислав“ II степен с императорска корона (1868)
  • Орден „Света Анна“ II степен (1874)
  • Орден „Свети Владимир“ IV степен с лента (1875, за 25-годишна безупречна служба)
  • Орден „Меджидие“ V степен (Османска империя, 1865)

ИзточнициРедактиране

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ П.Берон", София, 1986.
  • Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 29.
  • „Списокъ подполковникамъ по старшинству“. Составлено по 1-е Февраля 1868 года, С.-Петербургъ, 1868, въ Военной Типографiи, с. 386.
  • „Списокъ полковникамъ по старшинству“. Исправлено по 1-е Февраля 1873 года, С.-Петербургъ, 1873, въ Военной Типографiи, с. 460.
  • „Списокъ генераламъ по старшинству“. Исправлено по 1-е Апреля 1880 года, С.-Петербургъ, 1880, въ Военной Типографiи, с. 1076.