Иван Копринков
Иван Георгиев Копринков е български политик социалдемократ, народен представител от Българската работническа социалдемократическа партия (обединена) в Шестото велико народно събрание (1946). Политзатворник в комунистическите лагери.
| Иван Копринков | |
| български политик, политзатворник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Партия | БРСДП (о) |
| Депутат | |
| VI ВНС | |
| Семейство | |
| Деца | Георги Копринков |
Биография
редактиранеРоден е 8 март 1891 г. в село Копринка.[1] Женен е за Мария Попйорданова, сестра на българските революционери Миле и Орце Попйорданови.[2] Техен син е Георги Копринков, юрист, политзатворник. Петър Дертлиев пише за Иван и Георги Копринкови: „Баща и син си приличат много. Сухи, стегнати, без поетично очарование, с което обикновено си представяме водачите. Но в тях има някаква непреклонна решителност, воля, която увлича – войводи. Бащата организира кооперация, Популярна банка, театър. Синът – една от най-силните организации в страната. Едновременно и двамата ще минат кръстния път – бащата в затвора, Гошо – по лагерите“.[3]
Участва в Първата световна война като запасен подпоручик в Петдесет и шести пехотен велешки полк. Награден е с ордени „За храброст“, III и „За военна заслуга“ V степен.[4][5]
Председател е на читалището „П. Д. Сивков“ в Нова Загора от 1921 до 1923 година, когато започва строеж на читалищен дом – библиотека и читалня.[6][7]
Деец на БРСДП (о). Непосредствено след 9 септември 1944 година е главен секретар на Министерството на търговията.[8]
На изборите за VI велико народно събрание през октомври 1946 година е избран за народен представител[9] от Обединената опозиция, в която партията му участва заедно с БЗНС на Никола Петков и независими интелектуалци.
На 5 април 1947 година изнася пред Народното събрание потресаващи, според преценката на Петър Дертлиев, данни за българската икономика. Въпреки че не отправя нито веднъж обвинение към Съветския съюз, то се усеща в залата. С цифри той разкрива съзнателния хаос, който се създава в страната, безотговорността в Министерството на търговията, неизпълняването на програмата на Отечествения фронт от 17 септември и замяната ѝ с друга политика. Показва как е провален експортът и импортът в годините след деветосептемврийския преврат и неизгодността на търговския договор със СССР. Разкрива механизмите, причинили глада в страната. Не успява да довърши изложението си, защото председателстващият Васил Коларов прекъсва заседанието.[10]
Арестуван е на 1 юли 1948 г.,[11] след разрива на партията му с правителството, а чак на 1 септември Народното събрание дава разрешение за съдене на депутати от опозиционната БРСДП(о).[12] Другите депутати са задържани на 17 септември.[11] Обвинени са в „създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет“.[12] Иван Копринков е осъден на 12 години строг тъмничен затвор.[11][13][1] Минава през едно, после второ следствие, продължило цяла година, прекарва дълги години в затвори.[3][14] от които излиза като развалина.[15]
Умира на 19 януари 1963 г. в Стара Загора.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Туртуриков, Георги. Старозагорската адвокатура и „Народния съд“ 1944 – 1945 г. // Science & Technologies IX (6). с. 25.
- ↑ Дертлиев, Петър. Ден първи – ден последен. София, ИК Свят. Наука, 1996. ISBN 954-8223-34-1. с. 142.
- ↑ а б Дертлиев, Петър. Ден първи – ден последен. София, ИК Свят. Наука, 1996. ISBN 954-8223-34-1. с. 141.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 212
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 192-193
- ↑ Народно читалище „П. Д. Сивков – 1870“. Председатели на читалището // dpsivkov1870.org. Посетен на 11 май 2022.
- ↑ Народно читалище „П. Д. Сивков – 1870“. Създаване и развитие на читалището // dpsivkov1870.org. Посетен на 11 май 2022.
- ↑ Дертлиев, Петър. Ден първи – ден последен. София, ИК Свят. Наука, 1996. ISBN 954-8223-34-1. с. 259.
- ↑ Стенограма от първото заседание на 6 ВНС
- ↑ Дертлиев, Петър. Ден първи – ден последен. София, ИК Свят. Наука, 1996. ISBN 954-8223-34-1. с. 258 – 265.
- ↑ а б в Цветков, Жоро. Съдът над опозиционните лидери // macedonia.kroraina.com. Посетен на 11 май 2022.
- ↑ а б Септември. Черен календар на комунизма // desebg.com. Посетен на 11 май 2022.
- ↑ Дертлиев, Петър. Ден първи – ден последен. София, ИК Свят. Наука, 1996. ISBN 954-8223-34-1. с. 194, 266.
- ↑ Арести в пленарната зала, 1947. Писмо-свидетелство от август 1951 година на напусналите нелегално страната депутати от VІ ВНС Стратия Скерлев и Емил Антонов // izsofia.blogspot.com.
- ↑ Дертлиев, Петър. Ден първи – ден последен. София, ИК Свят. Наука, 1996. ISBN 954-8223-34-1. с. 266.