Петър Дертлиев

български политик

Петър Антонов Дертлиев е български лекар и политик, социалдемократ. Народен представител в Шестото велико народно събрание. Арестуван и изпратен като политзатворник в комунистическите лагери и затвори. След падането на комунистическия режим възстановява заедно с Атанас Москов Българската социалдемократическа партия (БСДП) и дълги години е неин председател.

Петър Дертлиев
български политик
Petar Dertliev.jpg
Роден
Починал
5 ноември 2000 г. (84 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Националност българин
Награди Стара планина
Политика
Партия Българска социалдемократическа партия
Убеждения социалдемократ
Отличия орден „Стара планина(посмъртно, 2016)
Народен представител в:
VI ВНС   VII ВНС   

Подпис BASA-117-46-1084-98-Signature of Petar Dertliev (cropped).jpg
Петър Дертлиев в Общомедия

ПроизходРедактиране

Роден е на 7 април 1916 година в с. Писарово, Плевенска област.[1] Родът на майка му е от Беломорска Тракия, а на баща му – от Велес, Вардарска Македония.[2] Дядо му по баща, Иван, бяга със семейството си от Велес в Демир Хисар, а след това – в Свободна България, в Кюстендил. Баща му Антон още от гимназиалните си години е социалдемократ. Става учител и синдикален лидер. След деветосептемврийския преврат се противопоставя открито на политиката на БКП за македонизация.[3]

Професионален пътРедактиране

Петър Дертлиев по образование е лекар. Завършва медицина през 1941 година. Бил е за кратко асистент в катедра „Анатомия“ на Медицинския факултет към Софийския университет. Кариерата му е белязана от политическото преследване, упражнено спрямо него. От 1957 до 1963 работи в туб-диспансера за деца в Трявна и Перник. След това до пенсионирането си през 1984 г. е завеждащ флуорографското отделение на Института по туберкулоза към Медицинска академия.

Политическа дейностРедактиране

Преди комунистическия периодРедактиране

Петър Дертлиев по собствените му думи е „социалдемократ от юноша“.[4] Участвал е в стачки и е заемал открити социални позиции по трибуни. Огромно влияние за формирането на политическите му възгледи и ерудиция изиграват срещите му със социалдемократическите лидери Кръстю Пастухов и Атанас Москов. След като се завръща в България през 1936 г. за да се бори против режима, Атанас Москов активизира социалдемократическата партия и създава нелегален Акционен комитет към нея. Петър Дертлиев веднага се включва в него. Дейността им се състои главно в нелегално печатане на вестници като вестник "Народ", вестник "Социалистическа младеж", позиви, апели и др. и тяхното разпространяване.[5] За първи път е арестуван през 1936 година по време на студентска протестна демонстрация за възстановяване на Търновската конституция. По-късно е многократно арестуван за опозиционна дейност срещу безпартийния режим, установен след 1934 година.[6] През 1938 година е следствен за нелегално печатане и разпространяване на материали по време на изборите. Според Петър Дертлиев, "до 1941г. режимът не стига бруталността на първообразите в Италия и Германия." [7] След навлизането на германските войски в България през 1941 г., Петър Дертлиев не е безразличен към възторга, обхванал обществото около присъединяването на „Новоосвободените земи“ към България. Обаче, същевременно с тревога си задава въпроса – какво ще стане „дори с жалката полусвобода“ в България, ако хитлерофашистката армия спечели войната.[8]

По време на комунистическия периодРедактиране

След 9 септември 1944 г. е член на комитет на Отечествения фронт в Софийския университет и в Медицинския факултет. Секретар е на Съюза на социалистическата младеж от 1946 г.

През 1946 г. за опозиционна дейност срещу налагащия се комунистически режим е изпратен в лагер „Росица“. Същата година бива избран за народен представител във Великото народно събрание. Някои от речите му са твърде дръзки и в началото на 1947 г., по искане на Георги Димитров, е отстранен от парламента за три заседания. През 1948 г. депутатският му имунитет е отнет, а Дертлиев бива осъден на десет години затвор „за контрареволюционна дейност“. Излежава ги в лагерите в с. Венчан и Белене (на 2 пъти), Плевенския затвор, наказателното отделение и в затвора за рецидивисти в Пазарджик. Този период и преживяните страдания не водят до промяна на политическите му убеждения.

След 10 ноември 1989 г.Редактиране

След политическите промени от 1989 г., заедно с Атанас Москов стават инициатори за възстановяването на Българската социалдемократическа партия (БСДП). След краткото председателстване на Атанас Москов (1989 – 1990 г.), от 1990 г. Петър Дертлиев оглавява БСДП като неин председател.[9] През 1990 г. е кандидат за президент, но БСП не приема кандидатурата с мотива, че е краен антикомунист. Дертлиев подписва новата конституция и не се съгласява с позицията на 39-те народни представители, напуснали парламента. Изважда БСДП от СДС през 1991 г. и се опитва да създаде политически център, алтернатива на БСП и СДС. Привлича бивши членове на БСП (от СДК „Европа“) в Социалдемократическия съюз към БСДП. Опитва се да сформира силно социалдемократическо ядро, около което да се обедини политическият център, и до голяма степен постига това със създаването на Съвет за сътрудничество с участието на Алтернативната социаллиберална партия, Гражданско обединение за републиката, Зелената партия, ПК Екогласност и др. През 1994 г. е пръв председател на ротационен принцип на Политически съюз Демократична алтернатива за републиката (ДАР). През 1996 г. Петър Дертлиев издига идеята за създаването на организацията "Сдружение за частна инициатива на гражданите". Целта е тази организация да защитава интересите на дребните и средните собственици. Създаването и е финансирано от свързаната с БСДП, фондация "Янко Сакъзов". Българската социалдемократическа партия (БСДП) и особено Петър Дертлиев и Атанас Москов са едни от инициаторите за възраждането на кооперативното движение в България, унищожено от комунистическия тоталитаризъм. Тази цел е реализирана: създадена е отново система от множество кооперации - кредитно-спестовни (наричани по традиция, отпреди 1944 г., "Популярни банки") и земеделски кооперации.[10]

Петър Дертлиев е автор на 2 автобиографични книги, една от които е „Това съм аз – речи, статии, интервюта“.

Оттегля се от активна политическа дейност през 1998 г., като остава почетен председател на БСДП. Въпреки силно влошеното си здраве, до последния момент се занимава с политически проблеми. Умира от рак на 5 ноември 2000 г. в София. Гробът му се намира в парцел 12 на Централните софийски гробища.[11]

ОтличияРедактиране

На 23 декември 2016 г. е удостоен посмъртно от президента Росен Плевнелиев с орден „Стара планина“ I степен „за изключително големите му заслуги в борбата за демокрация, свобода и социална справедливост, както и за установяване на гражданско общество в Република България“[12].

 
Гробът на Петър Дертлиев на Софийските централни гробища (42°42′53.6″ с. ш. 23°20′17.9″ и. д. / 42.714889° с. ш. 23.338306° и. д.)

ИзточнициРедактиране

  1. България 20 век: Алманах, Филип Панайотов, Иванка Николова, TRUD Publishers, 1999, ISBN 9545281464, стр. 430.
  2. Тончев, Любомир. Животът на Петър Дертлиев в бурите на българската история, liternet.bg, посетен на 20 март 2021 г.
  3. Дертлиев, Петър. Ден първи – ден последен. София, ИК Свят. Наука, 1996. ISBN 954-8223-34-1. с. 15 – 20.
  4. Петър Антонов Дертлиев. // omda.bgt. Посетен на 16 август 2013.
  5. Дертлиев, Петър, Ден първи – ден последен, стр. 48 – 50, ИК „Свят. Наука“, Фондация „Янко Сакъзов“, София, 1996 г.
  6. Дертлиев, Петър, Ден първи – ден последен, стр. 48 – 50, ИК „Свят. Наука“, Фондация „Янко Сакъзов“, София, 1996 г.
  7. Дертлиев, Петър, Ден първи – ден последен, стр. 29, ИК „Свят. Наука“, Фондация „Янко Сакъзов“, София, 1996 г.
  8. Дертлиев, Петър, Ден първи – ден последен, стр. 68, ИК „Свят. Наука“, Фондация „Янко Сакъзов“, София, 1996 г.
  9. Списък на членовете на Координационния съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
  10. „Нов кооперативен сборник, книга 1“, София, 1994 г., изд. „БалБок“, с.170-182
  11. „София помни“
  12. Указ № 457 от 23 декември 2016 г. Обн. ДВ., бр. 3 от 10 януари 2017 г.

Външни източнициРедактиране

Сайт на Българската социалдемократическа партия [1]