Отваря главното меню

Петър Дертлиев

български политик

Професионален пътРедактиране

Петър Дертлиев по образование е лекар. Завършва медицина през 1941 година. Бил е за кратко асистент в катедра Анатомия на Медицинския факултет на Софийския университет. Кариерата му е белязана от политическото преследване, упражнено спрямо него. От 1957 до 1963 работи в туб-диспансера за деца в Трявна и Перник. След това до пенсионирането си през 1984 г. е завеждащ флуорографското отделение на Института по туберкулоза към Медицинска академия.

Политическа дейностРедактиране

Преди комунистическата диктатураРедактиране

Петър Дертлиев по собствените му думи е „социалдемократ от юноша“.[2] Участвал е в стачки и е заемал открити социални позиции по трибуни. Огромно влияние за формирането на политическите му възгледи и ерудиция изиграват срещите му със социалдемократическите лидери Кръстю Пастухов и Атанас Москов. След като се завръща в България през 1936 г. за да се бори против режима, Атанас Москов създава нелегален Акционен комитет към социалдемократическата партия. Петър Дертлиев веднага се включва в него. Дейността им се състои главно в нелегално печатане на вестници, позиви, апели и др. и тяхното разпространяване.[3] За първи път е арестуван през 1936 година по време на студентска протестна демонстрация за възстановяване на Търновската конституция. По-късно е многократно арестуван за опозиционна дейност срещу безпартийния режим, установен след 1934 година.[4] През 1938 година е следствен за нелегално печатане и разпространяване на материали по време на изборите. След навлизането на германските войски у нас през 1941 г., Петър Дертлиев не е безразличен към възторга, обхванал обществото около присъединяването на „Новоосвободените земи” към България. Обаче, същевременно с тревога си задава въпроса - какво ще стане "дори с жалката полусвобода" в България, ако хитлерофашистката армия спечели войната.[5]

По време на комунистическата диктатураРедактиране

След 9 септември 1944 г. е член на комитет на Отечествения фронт в Софийския университет и в Медицинския факултет. Секретар е на Съюза на социалистическата младеж.

През 1946 г. за опозиционна дейност срещу налагащия се комунистически режим е изпратен в лагер „Росица“. Същата година бива избран за народен представител във Великото народно събрание. През 1948 г. депутатският му имунитет е отнет, а Дертлиев бива осъден на десет години затвор „за контрареволюционна дейност“. Излежава ги в лагерите в с. Венчан и Белене (на 2 пъти), Плевенския затвор, наказателното отделение и в затвора за рецидивисти в Пазарджик. Този период не води до промяна на политическите му убеждения.

След 10 ноември 1989 г.Редактиране

След политическите промени от 1989 г., заедно с Атанас Москов стават инициатори за възстановяването на Българската социалдемократическа партия (БСДП). След краткото председателстване на Атанас Москов (1989 – 1990 г.), от 1990 г. Петър Дертлиев оглавява БСДП като неин председател.[6] През 1990 г. е кандидат за президент, но БСП не приема кандидатурата с мотива, че е краен антикомунист. Дертлиев подписва новата конституция и не се съгласява с позицията на 39-те народни представители, напуснали парламента. Изважда БСДП от СДС през 1991 г. и се опитва да създаде политически център, алтернатива на БСП и СДС. Привлича бивши членове на БСП (от СДК „Европа“) в Социалдемократическия съюз към БСДП. Опитва се да сформира силно социалдемократическо ядро, около което да се обедини политическият център, и до голяма степен постига това със създаването на Съвет за сътрудничество с участието на Алтернативната социаллиберална партия, Гражданско обединение за републиката, Зелената партия, ПК Екогласност и др. През 1994 г. е пръв председател на ротационен принцип на Политически съюз Демократична алтернатива за републиката (ДАР).

Петър Дертлиев е автор на 2 автобиографични книги, една от които е „Това съм аз – речи, статии, интервюта“.

Оттегля се от активна политическа дейност през 1998 г., като остава почетен председател на БСДП. Въпреки силно влошеното си здраве, до последния момент се занимава с политически проблеми. Умира от рак на 5 ноември 2000 г. в София.

ОтличияРедактиране

На 23 декември 2016 г. е удостоен посмъртно от президента Росен Плевнелиев с ореден „Стара планина“ I степен „за изключително големите му заслуги в борбата за демокрация, свобода и социална справедливост, както и за установяване на гражданско общество в Република България“[7].

ИзточнициРедактиране

  1. България 20 век: Алманах, Филип Панайотов, Иванка Николова, TRUD Publishers, 1999, ISBN 9545281464, стр. 430.
  2. Петър Антонов Дертлиев. // omda.bgt. Посетен на 16 август 2013.
  3. Дертлиев, Петър, Ден първи – ден последен, стр. 48 – 50, ИК „Свят.Наука“, Фондация „Янко Сакъзов“, София, 1996 г.
  4. Дертлиев, Петър, Ден първи – ден последен, стр. 48 – 50, ИК „Свят.Наука“, Фондация „Янко Сакъзов“, София, 1996 г.
  5. Дертлиев, Петър, Ден първи – ден последен, стр. 68, ИК „Свят.Наука“, Фондация „Янко Сакъзов“, София, 1996 г.
  6. Списък на членовете на Координационния съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
  7. Указ № 457 от 23 декември 2016 г. Обн. ДВ., бр. 3 от 10 януари 2017 г.

Външни източнициРедактиране

Сайт на Българската социалдемократическа партия [1]