Тодор Николов (геолог)

български геолог и палеонтолог
Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Николов.

Тодор Георгиев Николов е български геолог, палеонтолог и университетски преподавател, академик на Българската академия на науките.[1][2]

Тодор Николов
български геолог и палеонтолог
Роден
Тодор Георгиев Николов
Починал
26 март 2021 г. (90 г.)
Учил вСофийски университет
Работил вСофийски университет
Българска академия на науките
Уебсайтtgnikolov.com

Биография

редактиране

Роден е на 26 февруари 1931 г. в село Варана, област Плевен. През 1955 г. завършва геология в Софийския университет.[3] От 1957 г. е научен сътрудник в Геологическия институт на БАН, през 1968 г. е избран за старши научен сътрудник. Специализира в Русия (1960) и Франция (1968). Доктор е по геология (1967) и доктор на геолого-минералогическите науки (1984). През 1979 г. е избран за професор в Софийския университет и в Геологическия институт (1996 – 2002).[2] Няколко мандата е заместник-ректор на СУ.[4][5] От 1984 г. е член-кореспондент, а от 1997 г. академик на Българската академия на науките. През 1994 г. е избран за доктор хонорис кауза на Университета „Пол Сабатие“ в Тулуза, Франция. Почетен член е на Френското (1978), Сръбското (2001) и Българското геологическо дружество (2005). Кавалер е на френския орден „Академични палми“. Чете лекции във Франция (Дижон, Гренобъл, Тулуза, Университета „Пиер и Мария Кюри“ в Париж), Русия (Москва и Санкт Петербург), Гърция (Атина), Германия (Тюбинген), Нова Зеландия (Уелингтън) и др.[2]

Основните му научни интереси са в областта на: палеонтологията и стратиграфията[6][7]; теория на еволюцията; регионална геология; палеогеографията и палеоклиматологията. Открива над 50 нови за науката таксони амонити.[2]

Николов залив на остров Смит в Антарктика е наименуван на Тодор Николов „за неговата подкрепа за Първата българска антарктическа експедиция“.[8][9]

Тодор Николов участва в уреждането и обогатяването на Mузея по палеонтология и исторична геология в Софийския университет.[10] Има съществен принос и за създаването на Музея по палеонтология в град Елена.[11]

Умира на 26 март 2021 г. в София.[2][12]

Избрана библиография

редактиране

Автор е на над 260 научни труда. Сред тях са:

  • Биостратиграфия, Наука и изкуство, София: 1977.
  • Les ammonites de la famille Berriasellidae Spath, 1922, Tithonique superieur-Berriasien, Editions de l'Academie bulgare des science, Sofia, 1982.
  • Дългият път на живота, Наука и изкуство, София: 1983.
  • Долгий путь жизни, перевод с болгарского канд. мед. наук Л. Н. Шолпо, Мир, Москва, 1986.
  • The Mediterranean Lower Cretaceous, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia: 1987.
  • Континенти и океани – вечното движение, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София: 1991.
  • Дългият път на живота, 2-ро издание, Издателство на Българската академия на науките, София: 1994 ISBN 954-430-263-8
  • Основи на палеонтологията и историчната геология (4-то издание), Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София: 2013.[13]
  • Империята на динозаврите (с Вяра Минковска), Академично издателство „Марин Дринов“, София: 2004 ISBN 954-322-006-9
  • Глобалните предизвикателства пред човечеството, Академично издателство „Марин Дринов“, София: 2006.
  • Глобалните изменения на климатите в историята на Земята, Академично издателство „Марин Дринов“, София: 2011.
  • Състояние на планетата в светлината на геоложката еволюция - обзор // Списание на Българското геологическо дружество 74 (1 - 3). 2013. с. 5-19. Посетен на 19 септември 2024.
  • Щрихи по житейската пътека, Академично издателство „Марин Дринов“, София: 2017.ISBN 978-954-322-887-4
  • Eволюцията – тази сладка загадка, Академично издателство „Марин Дринов“, София: 2020 ISBN 978-619-245-025-0
  • Импресии от еволюцията: трудният път на хоминидите (с Дочо Дочев), издателство „Захарий Стоянов“, София: 2021[14]
  • Дългият път към познанието, издателство „Български бестселър“, София: 2022 ISBN 978-954-463-234-2
  1. „IN MEMORIAM“, Новини и събития, Софийски университет „Свети Климент Охридски“ // 26 март 2021 година.
  2. а б в г д In memoriam: Напусна ни акад. Тодор Николов // Българско географско дружество, 26 март 2021 г. Посетен на 26 март 2021 г.
  3. Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 2. София, Софийски университет, 1975. с. 1396.
  4. Информация за Тодор Николов на страницата на БАН, архив на оригинала от 16 януари 2013, https://web.archive.org/web/20130116013937/http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0036&g, посетен на 20 януари 2013 
  5. 80-годишнина на академик Тодор Николов
  6. International Palaeontological Union (I.P.U.). Directory of Palaeontologists of the World (excl. Soviet Union & continental China). 2. Hamilton, Ontario, McMaster University, 1968. с. 81. Посетен на 12 юли 2021.
  7. Who's who in Science in Europe: A Biographical Guide in Science, Technology, Agriculture, and Medicine. 7th. Т. 4. Longman, 1991. ISBN 9780582086623. с. 59.
  8. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  9. Nikolov Cove. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
  10. Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология: пътеводител. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0567-3. с. 4.
  11. Музей по палеонтология в град Елена // bulgariatravel.org.
  12. In Memoriam: академик Тодор Николов // Дума (60). 29 март 2021. Посетен на 2 април 2021.
  13. Цанков, Цанко. Нови книги: Тодор Николов. Основи на палеонтологията и историчната геология. 2013. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, Четвърто допълнено издание, 520 с., 223 фиг. // Списание на Българското геологическо дружество 74 (1 -3). 2013. с. 177-178. Посетен на 19 септември 2024.
  14. Сачански, Валери. Откъде идваме? Кои сме? Накъде отиваме? // Списание на Българското геологическо дружество 82 (1). 2021. с. 20. Посетен на 19 септември 2024.

Външни препратки

редактиране