Отваря главното меню

Иван Петрович Котляревски (на украински: Іва́н Петро́вич Котляре́вський (* 29 август (9 септември) 1769), Полтава, Полтавски полк, Гетманска Украйна — † 29 октомври (10 ноември) 1838, Полтава, Полтавска губерния, Руска империя) — украински писател, поет, драматург, основател на съвременната украинска литература, обществен деятел. Поддържа връзки с декабристите. Неговата поема „Енеида” (1798) става първото произведение в украинската литература, което е написано на народен език.

Иван Котляревски
Роден 29 август 1769 г. (стар стил)
Починал 10 ноември 1838 г.
Полтава, Полтавска губерния, Руска империя
Професия писател
Националност Флаг на Украйна Украйна
Иван Котляревски в Общомедия

Творчеството на Котляревски има основополагащо значение в историята на утвърждаването на новия украински литературен език. В условията, когато използването на всички видове на староукраинския писмен език постепенно спада, неговата поема „Енеида”, пиесите „Наталка Полтавка” и „Москал-вълшебник”, са написани на основата на живия разговорен език и започват нов етап във формирането на литературния език.

БиографияРедактиране

От 1780 до 1789 учи в духовна семинария. 1789–1793 – работи на канцеларска длъжност, 1793–1796 – домашен учител в селски дворянски семейства.

1796–1808 е на военна служба в Сиверския карабинерски полк. През 1806–1807 Котляревски като штабс-капитана взима участие в Руско-турската война (1806–1812), участва в обсадата на Измаил (град). През 1808 подава оставка и получава орден Света Анна.

През 1810 работи като възпитател в „Дом за възпитание на деца на бедни дворяни”.

През 1812 по времето на похода на Наполеон I Бонапарт към Руската империя, Котляревски, с разрешението на генерал-губернатора Я. Лобанов-Ростовски, сформира в град Горошин, Хоролски район в Полтавщина 5-и украински казашки полк (при условие, че полкът ще бъде съхранен след завършването на войната като постоянна казашка войска), за което получава чин майор.

1817–1821 – директор на Полтавския свободен театър.

През 1818 заедно с В. Лукашевич, В. Тарновски и други влиза в състава на полтавската масонска ложа „Любов към истината“ . Член на свободното дружество на любителите на росийската словесност от 1821 година. Според свидетелските показания на декабриста Муравйов-Апостол Матвий Иванович, които той дава по време на следствието по делото на декабристите, Котляревски е бил член на Малоросийското тайно дружество.[1] Следственият комитет оставя това признание без внимание.

Котляревски помага при откупването от крепостно робство на известния драматичен актьор Михаил Шчепкин.

1827–1835 – попечител на „богоугодни” учреждения.

Умира и е погребан в Полтава.

Литературна дейностРедактиране

„Енеида” Котляревски е автор на поемата „Енеида”[3](1798, в три части; през 1842 след смъртта му излиза пълното издание). Това е първото произведение в новата украинска литература, което е написано на народен език. Котляревски взима за основа сюжетната линия на едноименната поема на Вергилий и в традициите на украинската бурлеска създава свое оригинално художествено произведение. В поемата авторът пресъздава различни страни от живота на украинското общество през втората половина на 18 век. Националната окраска и съчуствието към съдбата на обикновения народ предизвикват огромен успех на „Енеида” сред съвременниците. По мотивите на поемата са създадени операта „Еней на пътешествие” (композитор Я. Лопатинский) и „Енеида” (композитор М. Лисенко, либретто М. Садовски).

ДраматургияРедактиране

През 1819 година Котляревски написва за Полтавския театър пиесата „Наталка Полтавка” (напечатана през 1838) и водевила „Москал-вълшебник” (напечатан през 1841), които лягат в основата на новата украинска драматургия. Микола Лисенко създава операта „Наталка-Полтавка” по произведението на Котляревски.

Характерни особености на драматургичното творчество на Иван Котляревски:

  • неголям брой действащи лица;
  • умело подбран конфликт;
  • напрегнато и естествено развитие на сюжета;
  • стройна композиция;
  • органично вградени в текста песни;
  • народен, индивидуализиран и изключително изразителен език;
  • хумор;
  • ясно изразени идеи;
  • релефни изразителни образи.

Почитане на паметтаРедактиране

През 1952 в Полтава е открит литературно-мемориален музей на Иван Котляревски.

Къща-музей И. П. Котляревски, Полтава, 2008 През 1969 в Полтава на Иванова планина е открита къща-музей на Иван Котляревски – мемориален комплекс на основата на къщата, където през 1769 година е роден и живял Иван Петрович Котляревски.

В много градове в Украйна (Киев, Полтава, Чернигив, Винниця, Хмелницки, Чернивци, Прилуки, Лубни, Бердичив и други) булеварди и улици носят името на поета.

В Полтава[4] и Киев[5] има паркове, наречени в чест на поета.

Много учебни заведения (училища, лицеи, вузове), учреждения на културата носят името на поета:

  • Полтавски градски много профилен лицей № 1 "И. П. Котляревски";
  • Бендерска гимназия № 3 "И. П. Котляревски"[6];
  • Гадяцке училище за култура "И. П. Котляревски";
  • Харкивски национален университет за изкуства "И. П. Котляревски";
  • Полтавска областна универсална научна библиотека "И. П. Котляревски";
  • Библиотека "И. П. Котляревски" в Шевченкивски район на г. Киев;
  • Кино "И. П. Котляревски" (Полтава)

ПроизведенияРедактиране

  • „Енеїда” (1798)
  • „Москаль-чарівник” (1819)
  • „Наталка-Полтавка” (1819)
  • „Пісня на Новий 1805 год пану нашому і батьку князю Олексію Борисовичу Куракіну”
  • Записи про перші дії російських військ у турецьку війну 1806 року (російською мовою)
  • кантата „Малороссийский губернский общий хор”
  • „Ода Сафо” – переклад на російську мову
  • Размышления на евангелие от Луки, переведенные с французского сочинения аббата Дюкеня

БиблиографияРедактиране

1. Волинський П. К. Іван Котляревський: Життя і творчість. – 2. вид., доп. і перероб. – К.: Державне видавництво художньої літератури, 1955. – 204 с. 2. Волинський П. К. Іван Котляревський: Життя і творчість. – 3. вид., доп. і перероб. – К.: Дніпро, 1969. – 270 с. 3. Іван Котляревський. Бібліографічний покажчик. 1798–1968 / М. О. Мороз (уклад.).— К., 1969. – 287 с. 4. Котляревський І. П. Повне зібрання творів у двох томах. – К.: Академія Наук Української РСР, 1952–1953. 5. Котляревський І. П. Повне зібрання творів. – К.: Наук. думка, 1969. – 510 с. 6. Котляревський І. П. Твори у двох томах. – К.: Видавництво художньої літератури „Дніпро”, 1969. 7. Малий словник історії України / В. А. Смолій (ред.). – К.: Либідь, 1997. – 464 с. 8. Хропко П. П. Іван Котляревський. Біографічний нарис. – К.: Дніпро, 1969. – 102 с.

БележкиРедактиране

  • Декабристы. Биографический справочник. Под ред. академика М. В. Нечкиной.- М., „Наука”, 1988, с.88
  • Малороссійская Енеида въ трехъ частяхъ. Съ пріобщеніемъ значенія Малороссійскихъ словъ какъ содержащихся въ оной, такъ и весьма многихъ другихъ. Въ Санктgетербургѣ, 1798 года (Наступна сторінка:) Енеида на малороссійскій языкъ перелицїованная И. Котляревскимъ. Часть I. СЪ дозволенія Санктпетербургской Цензуры. Иждивеніемъ М. Парпуры. Въ Санктпетербургѣ,1798 года. (Наступна сторінка:) Любителям малороссійскаго слова Усерднѣйше посвящается
  • Котляревський І. П. Енеїда. Видання 1798 року. Електронний фонд НБУ ім. В. Вернадського
  • Парк ім. І. П. Котляревського у Полтаві на Wikimapia
  • Парк ім. Котляревського у Києві на Wikimapia
  • Історія створення нашої гімназії

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Котляревський Іван Петрович“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.