Иван Фьодорович Крузенщерн (на руски: Иван Фёдорович Крузенштерн; на немски: Adam Johan von Krusenstern) е руски мореплавател, извършил първото руско околосветско плаване, офицер – адмирал, учен – академик.

Иван Фьодорович Крузенщерн
Иван Фёдорович Крузенштерн
руски изследовател
Роден
Починал
Гилзенхоф, Руска империя
ПогребанЕстония
Националност Русия
Учил вМорски кадетски корпус
НаградиОрден Свети Владимир III степен
Pour le Mérite
орден на свети Владимир
Семейство
Подпис
Иван Фьодорович Крузенщерн в Общомедия

Произход и военна кариера (1770 – 1803)

редактиране

Роден е на 19 ноември 1770 година в селището Хагуди, недалеч от Ревел (сега Талин, столица на Естония), в дворянско семейство. Завършва църковно училище, а след това и Морския кадетски корпус в Кронщад през май 1788. По това време е в разгара си поредната Руско-шведска война и Крузенщерн още незавършил пълното си обучение получава назначение на линейния кораб „Мстислав“ като гардемарин и в периода 1788 – 1790 участва в множество морски сражения. За проявената изключителна храброст по време на сраженията е произведен в чин мичман, а скоро след това и в лейтенант.

След края на войната, през 1793 г., като надежден офицер, е изпратен на обучение в Англия, за да усъвършенства морските си умения. Там е зачислен на кораба „Тетис“ и в периода 1795 – 1798 плава до Индия, Южна Америка и Китай, участва в сражения срещу французите на територията на днешна Канада.

По време на своите плавания по моретата в Крузенщерн се заражда идеята за руско околосветско плаване и след завръщането си в Русия през 1799 г. представя в морското министерство обоснован проект за руска околосветска експедиция, който в началото не е одобрен, но след идването на власт на император Александър I през 1802 г., проектът е одобрен и в началото на август същата година Крузенщерн е назначен за началник на първата руска околосветска експедиция и започва организацията на експедицията.

Първа руска околосветска експедиция (1803 – 1806)

редактиране

От 7 август 1803 до 19 август 1806 г., заедно с Юрий Фьодорович Лисянски, на корабите „Надежда“ (430 т) и „Нева“ (370 т) извършват първото руско околосветско плаване.

От Кронщад корабите се отправят на юг. В средата на ноември 1803 за първи път в историята на руския флот корабите пресичат екватора и на 19 февруари 1804 заобикалят нос Хорн и навлизат в Тихия океан, където по предварителна уговорка се разделят. Лисянски се отправя към остров Пасха, където картира крайбрежието на острова и се запознава с бита и обичаите на местните жители. Двата кораба се срещат на Маркизките о-ви, където извършват топографски снимки, после посещават Хавайските о-ви, където двата кораба отново се разделят. Крузенщерн се отправя към Камчатка, а Лисянски – към Аляска.

 
Адам Йохан Крузенщерн в Авачинския залив от Фридрих Георг Вейч, ок. 1806.

В средата на юли 1804 „Надежда“ хвърля котва в Петропавловск Камчатски, след това плава и до Япония (град Нагасаки), където трябва да установи търговски връзки между нея и Русия, но преговорите са неуспешни. На връщане към Камчатка, през май 1805 картира част от бреговете на островите Кюшу и Хоншу, западния бряг на остров Хокайдо, западния вход на Сангарския проток (Цугару), протока Лаперуз и югоизточните брегове на остров Сахалин, като открива залива Мордвинов (46º 50` с.ш.) и източните и северни брегове на залива Търпение. След като достига до нос Търпение (48°39′ с. ш. 144°45′ и. д. / 48.65° с. ш. 144.75° и. д.) и се отправя на север, пътят му е преграден от дебели ледове и Крузенщерн решава да отложи за по-късно изследването на източните брегове на острова и се отправя отново към Камчатка, където стига на 5 юни. По пътя натам уточнява очертанията на п-в Камчатка и северната част на Курилските о-ви до протока Надежда (47°50′ с. ш. 153°10′ и. д. / 47.833333° с. ш. 153.166667° и. д.), където открива о-вите Ловушки (48°30′ с. ш. 153°55′ и. д. / 48.5° с. ш. 153.916667° и. д.).

През юли и август 1805 продължава изследването и картирането на източните брегове на остров Сахалин, като открива Нийския залив (51º 55` с.ш.), носовете Левенщерн (8 август, 54º 05` с.ш.), Елисавета (54º 25` с.ш., най-северната точка на Сахалин) и Мария (54°20′ с. ш. 142°18′ и. д. / 54.333333° с. ш. 142.3° и. д.) и залива Северен (9 август), разположен между двата носа. След кратък престой в залива Северен, където се осъществява среща с местните жители, Крузенщерн картира част от северозападното крайбрежие на острова и целта му е да установи, дали Сахалин е остров или полуостров. У северния вход на Амурския лиман дълбочината става много малка и Крузенщерн решава, че Сахалин е полуостров и отново се завръща в Петропавловск Камчатски. По този начин са картирани над 900 км от източните, северните и северозападните брегове на Сахалин.

През есента на 1805 „Надежда“ посещава Макао, където двата кораба отново се събират и през Индия и нос Добра Надежда на 19 август 1806 се завръща в Кронщад, 14 дни след „Нева“, с който отново се разделят по време на буря покрай югоизточните брегове на Африка.

През време на плаването за пръв път са изпълнени мащабни океанографски и метеорологични изследвания в Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Положено е началото на дълбоководни изследвания на океаните, събран е богат фактически материал за бита и живота на населението от различните части на света, за стопанството и търговията, много научни данни за климата и природата на посетените страни, за морските пътища и други.

Следващи години (1806 – 1846)

редактиране

След завръщането си от околосветското плаване Крузенщерн остава на военна служба. Назначен е за инспектор, помощник директор, а след това и директор на Морския корпус, член на Управителния съвет на Морския щаб, член на Адмиралтейския съвет и един от учредителите на Руското географско дружество. Способства за организирането и провеждането на множество експедиции: на Карл Ернст фон Баер, Ото Евстафиевич Коцебу, Фердинанд Петрович Врангел, Фьодор Петрович Литке, Фадей Фадеевич Белинсхаузен и други.

Крузенщерн е избран за почетен член на Петербургската академия на науките (1806), член-кореспондент на академиите в Париж, Лондон и Гьотинген, доктор по философия в Университета в Дерпт.

През 1842 с чин адмирал излиза в оставка, оттегля се в личното си имение в Гилзенхоф, където на 24 август 1846 умира на 75-годишна възраст.

 
Санкт Петербург. Паметник на Крузенщерн.

Неговото име носят:

Съчинения

редактиране
  • „Путешествие вокруг света в 1803, 1804, 1805 и 1806 годах на кораблях „Надежде“ и „Неве“ (1809 – 1812, 2 съкр. изд., 1950).
  • „Атлас Южного моря“ (1823 – 1826).

Източници

редактиране
  • Аветисов, Г. П., Крузенштерн, Иван Федорович, Имена на карте Арктики
  • Баранский, Н. Н. Отечественние физико-географы и путешественники. М., 1960.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь. М., 2001, 229 – 232.
  • Гришин, Ю. А. История мореплавания. М., 1966.
  • Ефимов, А. В. Из истории великих русских географических открытий. М., 1971.
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков. Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года. М., 1971.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович. Очерки по истории географических открытий, 3-e изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 4 – Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985, 15 – 19.
  • Чуковский, Н. К. Капитан Крузенштерн. М., Русское слово, 2008.