Юрий Лисянски
Юрий Фьодорович Лисянски (на руски: Юрий Фёдорович Лисянский) е руски изследовател и мореплавател, офицер (капитан 1-ви ранг).
| Юрий Лисянски Юрий Фёдорович Лисянский | |
| руски офицер и изследовател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 22 февруари 1837 г. (стар стил)
Петербург, Руска империя |
| Погребан | Александро-Невска лавра, Санкт Петербург, Русия |
| Националност |  Русия |
| Учил в | Морски кадетски корпус Санкт-Петербургски военно-морски институт |
| Награди | Орден Свети Владимир III степен (27 юли 1806 (стар стил)) |
| Юрий Лисянски в Общомедия | |
Произход и младежки години (1773 – 1803) редактиране
Роден е на 13 август 1773 година в Нежин, Черниговска област, Украйна, в семейство на свещеник. Завършва Морския кадетски корпус и постъпва на служба на фрегатата „Подражислав“. Участва в няколко морски сражения с шведите. От 1791 до 1799 г. служи като доброволец на различни британски кораби и се сражава срещу французите край бреговете на Северна Америка. През 1795 плава от Канада към Малките Антилски о-ви, а след това до пролетта на 1796 пътува в САЩ. През 1797 плава до Индия.
Околосветска експедиция (1803 – 1806) редактиране
През 1803 е назначен за командир на кораба „Нева“ в първата руска околосветска експедиция под командването на Иван Фьодорович Крузенщерн.
От Кронщат корабите „Нева“ и „Надежда“ се отправят на юг. В средата на ноември 1803 за първи път в историята на руския флот корабите пресичат екватора и на 19 февруари 1804 заобикалят нос Хорн и навлизат в Тихия океан, където по предварителна уговорка се разделят. Лисянски се отправя към остров Пасха, където картира крайбрежието на острова, съставя подробно описание на бреговете, природата и климата на острова и събира богат етнографски материал за неговите аборигени. Двата кораба се срещат на Маркизките о-ви, където извършват топографски снимки, а после посещават Хавайските о-ви, където двата кораба отново се разделят, като Крузенщерн се отправя към Камчатка, а Лисянски – към Аляска.
През 1804 – 1805 г., Лисянски, заедно с щурмана Даниил Василиевич Калинин, изследва брега на остров Кодиак, част от архипелага Александър и протока Чатъм, в т.ч. островите Якоби () и Баранов. Доказва островното положение на остров Чичагов, а щурманът на „Нева“ Даниил Калинин открива остров Крузов (434 кв2, ).
С товар от ценни кожи през есента на 1805 напуска Аляска и се отправя към Макао в Китай, като по пътя в северозападната част на Хавайските о-ви, на 15 октомври 1805, на , открива остров Лисянски и рифовете Нева () и Крузенщерн ().
В Макао Лисянски и Крузенщерн отново се събират и тръгват към дома. Край югоизточните брегове на Африка се разделят в гъстата мъгла и се прибират в Кронщад поотделно: Лисянски на 5 август 1806, а Крузенщерн – на 19 август.
По време на плаването за пръв път са изпълнени мащабни океанографски и метеорологични изследвания в Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Положено е началото на дълбоководни изследвания на океаните, събран е богат фактически материал за бита и живота на населението от различните части на света, за стопанството и търговията, много научни данни за климата и природата на посетените страни, за морските пътища и други.
Следващи години (1806 – 1837) редактиране
След завръщането си от Първото руско околосветско плаване Лисянски е повишен в звание капитан 1-ви ранг и му е отпусната пожизнена пенсия, която за него е единственото средство за препитание, поради липсата на други доходи. Адмиралтейската колегия отказва да финансира издаването на неговата книга „Путешествие вокруг света на корабле „Нева“ в 1803 – 1806 годах“. Възмутен, той подава оставка и заминава на село. За своя собствена сметка издава книгата си в два тома през 1812, превежда я на английски и през 1814 я публикува в Англия. След една година книгата излиза и на немски език. За разлика от руснаците, английските и немските читатели я оценяват високо.
Умира на 6 март 1837 година в Петербург на 63-годишна възраст. Погребан е в Тихвинското гробище, близо до Александро-Невската лавра.
Памет редактиране
Неговото име носят:
- залив Лисянски () на северозападното крайбрежие на остров Чичагов, в архипелага Александър, Аляска;
- нос Лисянски () на западния бряг на остров Баранов, в архипелага Александър, Аляска;
- остров Лисянски () в Хавайските о-ви;
- подводен връх Лисянски в Охотско море, в близост до остров Ушишир от Курилските о-ви;
- полуостров Лисянски () на западното крайбрежие на остров Баранов, в архипелага Александър, Аляска;
- полуостров Лисянски () на северното крайбрежие на Охотско море;
- проток Лисянски () между островите Якоби на запад и Чичагов на изток, в архипелага Александър, Аляска;
- река Лисянски (устие, ) на остров Чичагов, в архипелага Александър, Аляска, вливаща се в залива Лисянски;
- руски ледоразбивач „Юрий Лисянски“.
Трудове редактиране
- Путешествие вокруг света на корабле „Нева“ в 1803 – 1806 годах, М., 1947.
Източници редактиране
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 258 – 260
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 292 – 293
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 1986 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.)], М., 1985, стр. 15 – 17
- Русские открытия в Тихом океане и Северной Америке в XVIII-XIX веках, М., 1975
- Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966, стр. 209 – 213
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Юрий Федорович Лисянский“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |