Иван Мудов

български художник авангардист

Иван Мудов е български художник авангардист и концептуалист, роден през 1975 г. в София, България.

Иван Мудов
български художник авангардист
Иван Мудов, март 2016 г.
Иван Мудов, март 2016 г.

Роден
1975 г. (46 г.)

Националност Флаг на България България
Образование Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Стил Концептуално изкуство
Академия Национална художествена академия, стенопис
Направление Съвременно изкуство

БиографияРедактиране

Учи в Гимназията за приложни изкуства в родния си град. През 2002 г. завършва Националната художествена академия, специалност Стенопис. Още преди да се дипломира прави индивидуални изложби и участва в групови проекти в страната и зад граница. Първата му самостоятелна проява е инсталацията The 2000 Syndrome от 1998 г.

Иван Мудов е член на Института за съвременно изкуство в София.

ТворчествоРедактиране

Пътен трафикРедактиране

Видео-цикълът за трафика по пътищата обхваща видео-филми за няколко пърформънса, в някои от които художникът регулира движението в униформа на български полицай или манипулира трафика по друг начин.

Цикълът творби „Предимство“ започва през 2000 г. с пърформънс в София, наречен One hour priority (София, 2000).[1] С пърформънса 14:13 Minutes Priority (Ваймар, 2005) артистът участва във фестивала на съвременното изкуство, част от програмата на град Ваймар, Германия, Европейска столица на културата през 2005 г. В него български студенти или други сътрудници на артиста управляват автомобили въртейки се с предимство в кръгово кръстовище, имащи предимството пред включващите се от околните пътища МПС. През 2009 г. преиграва този пърформънс под името „9:43 Minutes Priority“ на кръговото кръстовище Anif в град Залцбург, като част от свое представяне в Saltzburger Kunstverein (Залцбург 2009).[2]

Цикълът Traffic Control включва пърформънси в редица европейски градове (Грац 2001, Цетине 2002, Солун 2003). Във видеото „Traffic Control“ от 2002 г. Иван Мудов застава на оживено кръстовище в центъра на Грац, Австрия и регулира с палка и свирка движението в продължение на 15-ина минути като е облечен в униформа на български полицай. Използвайки отново типична градска ситуация, този път той се поставя в различна роля – не на един от множеството, а на един от упражняващите правилата. Подмяната на униформите (или на държавите) е намек за „властта на пагона“, както и шеговит опит една малка и винаги догонваща държава (символизирана от българската полицейска униформа) да упражни контрол върху бивша империя.[3]

МУСИЗРедактиране

Липсата на официална институция за съвременно изкуство в България е постоянна тема в работите на Иван Мудов, ведно с темата за колекционерството и колекционирането на произведенията на съвременното изкуство.

През 2005 г. предизвиква широк обществен отзвук с провокативния си проект за мнимото откриване на Музей на съвременното изкуство в сградата на гара Подуене в София[4], като със средствата на традиционната рекламна кампания той манипулира общественото мнение в София, симулирайки откриването на музей за съвременно изкуство – МУСИЗ.[5][6] През 2005 г., в рамките на Визуалния семинар[7]

През 2007 г. художникът произвежда и бутилира вино Wine for Openings за своя МУСИЗ (представено и дегустирано на 52-рото Венецианско биенале, 2007). По инициатива на „Pommery" 168 броя бутилки шампанско са бутилирани, етикетирани и заделени в избите им във Франция. Когато моментът настъпи те ще бъдат изпратени за откриването на българския музей за съвременно изкуство.

Острата критика към обществото и институциите по повод липсата на сбирка за съвременно изкуство в България е в дъното на цяла серия от проекти на артиста, последният от които е истински опит за учредяване на Музей за съвременно изкуство (МУСИЗ) по Закона за паметниците на културата и музеите[8][9][10] през 2003. Видео-инсталацията от проекта има своята премиера на Нощта на галериите и музеите в Пловдив през 2010 г., а впоследствие и в галерия Alberta Pane в Париж.[11]

Липсата на такъв музей в България мотивира и проекта Фрагменти (2002 – 2007) – колекция, която художникът носи със себе си в красив куфар (реплика на boîte-en-valise от Марсел Дюшан). „В продължение на пет години събирах части от произведения на изкуството от различни музеи, галерии и арт-центрове в Европа. […] Това е моят портативен музей и Ноев ковчег“, казва Иван Мудов за този свой проект.[12] Колекцията събира на едно място фрагменти от произведения на изкуството от галерии и музеи и международни фестивали. Повечето от „фрагментите" са придобити без изричното съгласие на авторите или галеристите.[13] Впоследствие проектът продължава с представянето на колекцията в Палацо Зорзи на Венецианското биенале през 2007 г.[14]

Иван Мудов участва и в проекта „0GMS" заедно с художниците Камен Стоянов и Стивън Гермьор. Той представлява серия от малки галерии „паразити", които се помещават в големи галерии като „Галерия ИСИ-София", Cabaret Voltaire (Цюрих), и др.

ПрезастрояванетоРедактиране

През 2012 г. артистът адресира друг социален проблем – презастрояването, неестетичната архитектура на обществените пространства и липсата на прозрачност при разрешаването на строителството от страна на властите. В рамките на фестивала Sofia Contemporary Иван Мудов привидно организира на мним строеж на нов мавзолей в пространството на някогашния, което предизвиква бурна обществена реакция.[15]

Методи на работаРедактиране

Краченето по ръба на закона, способността му да се въплъщава в роли и нуждата да прониква зад защитените стени на художествените институции, превръща категоризирането на Иван Мудов в нелека задача. Въпреки че той не обича да бъде описван по този начин, продължава да си служи с правилата и ролите, да ги изследва и реформулира съгласно своите лични приоритети. Именно тези похвати правят от Иван Мудов художник, който се движи от една територия в друга без да се страхува, че прекрачва физически или въображаеми граници.

Произведенията на Иван Мудов се прокрадват в реалността и ежедневието – създавайки прозорец, през който обикновеното може да се види в друга светлина, „с известно недоверие и иронично намигване“.[16] На този принцип се ражда видео-цикълът за трафика по пътищата (вж. по-долу Значими Проекти и инициативи).

ОтзвукРедактиране

Отзиви и критикаРедактиране

Според изкуствоведа Яра Бубнова „неговият начин на работа е нещо като „bon mots“, така нареченото „остроумие“ […], зародило се в контекста на общуване на ерудираното висше общество“. Това сравнение възниква в разговорите по подготовката за участието на Иван Мудов в I Московско биенале с проекта Winds of Change през 2005 г.[17]

Обществено приложениеРедактиране

Нетипично за съвременното изкуство, някои от творбите и концепциите на Мудов са намерили значимо приложение в обществени кампании. На 10 юли 2007 г. като част от кампанията за спасяване на Природен парк „Странджа“ е организиран нерегламентиран протест без уведомление, представляващ блокада на кръговото кръстовище на Руски паметник в София.[18][19] Протестът използва концепцията и всички основни черти на цикъла пърформанси „Предимство“, като например минимално или никакво нарушаване на правилата за движение, възползване от особеностите на кръговите кръстовища, манипулация на трафика и особеностите в поведението на шофьорите в трафика. Хореографията разчита на пресичане от големи групи хора на пешеходните пътеки около кръстовището в определена посока, както и въртеливо движение на автомобили вътре в самото кръстовище, водещи до пълно блокиране на градския трафик в целия район, като участниците афишират себе си и своята кауза едва впоследствие.[20] Приносът на Мудов като вдъхновение за гражданската акция се споменава още в предварителната информация до участниците от организаторите, пазещи самоличността си в тайна, но свързани с природозащитното движение в България[21], а също е забелязан и от медийните анализатори.[22] Оригиналността на протестната акция предизвиква коментара на вътрешния министър тогава Румен Петков относно невъзможността на МВР да предотварти акцията и да наложи санкции.[23][22][24]

НаградиРедактиране

  • Награда за млад европейски художник на Trieste Contemporanea за 2006 г. (англ. Young European Artist Trieste Contemporanea Award);[3]Мудов е първият български художник, удостоен с тази награда;[25][26]
  • Наградата „Гауденц Б. Руф“ за ново българско изкуство за 2010 г. в категория „Утвърдени творци“.[27]

ИзточнициРедактиране

  1. Морен месец изкуство. // в. Култура, бр. 31 (2142), 11 август 2000. Посетен на 13 юли 2013.
  2. Viewing the East: Film evening in the studio ohne titel. // Saltzburger Kunstverein, 12 май 2009. Посетен на 13 юли 2013. (на немски)
  3. а б Мария Василева. Награда за млад европейски художник на Trieste Contemporanea за 2006. // ИСА-София, 9 декември 2006. Посетен на 13 юли 2013. Архив на оригинала от 2014-02-21 в Wayback Machine.
  4. Visual seminar (2003 – 2006), проект на Института за съвременно изкуство – София
  5. Нора Димитрова, Николета Топалова. Гара „Подуяне“ се превърна за час в артинсталация. // в. Сега, 28 април 2005. Посетен на 3 май 2011.
  6. Мария Виткова. МУСИЗ – поредната провокация на Иван Мудов (реалност или химера). // cult.bg, 6 май 2005. Посетен на 3 май 2011.
  7. Visual seminar (2003 – 2006), проект на Института за съвременно изкуство – София
  8. Създаване на Музей за съвременно изкуство: Проект на Иван Мудов. // Фондация „Отворени изкуства". Посетен на 3 март 2010.
  9. Иван Мудов „пред прага“ на своя Музей за съвременно изкуство в България. // News.bg, 21 октомври 2010. Посетен на 3 март 2010.
  10. Светлана Куюмджиева. Първи частен музей. // в. Култура, бр. 34 (2607), 8 октомври 2010. Посетен на 3 март 2010.
  11. NON. Nemanja Cvijanović – Ivan Moudov at Galerie Alberta Pane, Paris. // vernissage.TV. Посетен на 13 януари 2011.
  12. Иван Мудов „Фрагменти“: Преносим музей. // Културни новини. Посетен на 3 май 2011 дата = 25 ноември 2005. Архив на оригинала от 2014-01-16 в Wayback Machine.
  13. Десислава Димова. Веществени доказателства. // в. Култура, бр. 4 (2354), 4 февруари 2005. Посетен на 3 март 2010.
  14. Венецианско биенале 2007: Правдолюб Иванов, Иван Мудов, Стефан Николаев. // ИСИ, 10 юни 2007. Посетен на 3 май 2011. Архив на оригинала от 2014-01-16 в Wayback Machine.
  15. Светослав Тодоров. Художникът Иван Мудов се оказа авторът на „новия Мавзолей". // в. Дневник, 6 ноември 2013. Посетен на 13 юли 2013.
  16. БУБНОВА, Яра; ДИМОВА, Десислава; Ivan Moudov. Trick or Treat; каталог, 2009, Kunstverein Braunschweig, с. 15
  17. Иван Мудов (1975). // ArtPrice. Посетен на 13 юли 2013.
  18. Виолета Керемидчиева, Веселин Стойнев. 100 природозащитници протестират на Руски паметник. // в. Дневник, 10 юли 2007. Посетен на 3 ноември 2013.
  19. Виолета Керемидчиева, Веселин Стойнев. 100 природозащитници протестират на Руски паметник. // в. Дневник, 10 юли 2007. Посетен на 3 ноември 2013.
  20. Виолета Керемидчиева, Веселин Стойнев. Пешеходна обсада на Руски паметник за Странджа. // в. Дневник, 11 юли 2007. Посетен на 3 ноември 2013.
  21. Защитниците на Странджа ще протестират днес на Руски паметник. // в. Дневник, 10 юли 2007. Посетен на 3 ноември 2013.
  22. а б Калин Първанов. Авангардисти в зелено. // сп. Тема, 2008. Посетен на 3 ноември 2013.
  23. Еколози блокират Руски паметник. // News.bg, 10 юли 2007. Посетен на 3 ноември 2013.
  24. Mинистър Румен Петков е поканил на среща протестиращите за Странджа в сряда, 11 юли, 10.30 часа пред МВР. // Коалиция „Да остане Природа в България“, 10 юли 2007. Посетен на 3 ноември 2013.
  25. Иван Мудов с награда за млад европейски художник. // в. Култура, бр. 43 (2437), 8 декември 2006. Посетен на 13 юли 2013.
  26. young european artist. // Triestecontemporanea. Посетен на 13 юли 2013. Архив на оригинала от 2011-09-01 в Wayback Machine.
  27. Gaudenz B. Ruf: Победители. // фондация Гауденц Б. Руф. Посетен на 13 юли 2013.

Външни препраткиРедактиране