Цетине

град в Черна гора
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Черна гора. За общината вижте Цетине (община).

Цетине (на сръбски: Цетиње или Cetinje), остаряло Цетина, e град в южната част на Черна гора, административен център на едноименната община. Той е историческата столица на страната.

Цетине
Цетиње
Знаме
      
Герб
Royal city of Cetinje.jpg
Relief Map of Montenegro.svg
42.3933° с. ш. 18.9219° и. д.
Цетине
Страна Flag of Montenegro.svg Черна гора
Площ 899 km²
Надм. височина 650 m
Население 18 482 души
20,6 души/km²
Пощенски код 81250
Официален сайт www.cetinje.me
Цетине в Общомедия

Градът е сгушен в малка карстова долина, заобиколен от варовикови планини и от планината Ловчен – Черната планина, на която страната носи името.

ИсторияРедактиране

Основаването на Цетине през XV век е обусловено от редица исторически, политически и икономически събития. Настъплението на османците принуждава Иван Църноевич, владетел на Зета по онова време, да премести столицата на държавата от тогавашния укрепен град Жабляк в по-труднодостъпните части на Зета – в Обод (1475), а малко по-късно – в планината Ловчен.

През 1482 г. в Цетинското поле е построен неговият дворец, а 2 години по-късно и манастир. Изграждането на тези 2 важни сгради представлява основаването на новата столица Цетине. Градът носи името на тогавашната река Цетина, на чиито брегове е основан. Реката по-късно е пресъхнала.

Новият манастир се превръща в седалище на митрополията на Зета. С това Цетине става център не само на светския живот, в който е съсредоточено управлението на държавата, но също духовен и културен център, където Георги IV Църноевич основава първата книгопечатница в земите на южните славяни.

Периодът на динамичен и непрестанен прогрес за Цетине по време на управлението на династията Църноевичи е прекъснат през 1496 г. Зета губи независимостта си и единствените свободни земи, носещи името Черна гора, са ограничени до планинската територия между река Църноевичи и Которския залив.

През следващите 2 века развитието на Цетине е в застой. Той често е изложен на атаките на венецианците и османците в периода XVI – XVII век.

През този период дворецът и манастирът, както и останалите градежи на династията на Църноевичи, са разрушени. Едва в края на XVII век с идването на Петровичката династия на власт през 1697 г. (в лицето на Данило Петрович като неин основател) Цетине се връща към живот.

Данило Петрович и неговите наследници са заети с освободителните войни и обединяването на страната. През 1701 г. Данило построява новия Цетински манастир.

Обновлението на града започва при управлението на Петър I Петрович Негош. През 1838 г. е построена неговата резиденция, наречена Билярда. Изграждат се множество нови къщи, Цетине се разраства и благоустроява.

По време на управлението на принц Никола I Петрович в Цетине са построени множество обществени сгради – първият хотел („Локанда“), новият дворец на принца, девическият институт и други.

На Берлинския конгрес е призната независимостта на Черна гора, а Цетине е обявен за столица на новата държава. През 1910 г. Черна гора е обявена за кралство, което се отразява благоприятно върху развитието на Цетине.

Периодът 1878 – 1914 г. е време на разцвет за града. Множество интелектуалци и предприемачи идват в Цетине и дават своя принос за неговото културно-просветно и икономическо развитие.

През 1946 година за столицата на Социалистическа република Черна гора е обявен Титоград, което оказва отрицателно влияние върху развитието на старата столица.

С конституционно решение от 1992 г. на Цетине е върнат статутът на столица в културно и историческо отношение.

НаселениеРедактиране

Община Цетине е с население от 18 482 души; в града живеят 15 137 жители.

Изменение на населението на град Цетине:

  • 3 март 1981 г. – 14 088 д.
  • 3 март 1991 г. – 15 946 д.
  • 1 ноември 2003 г. – 15 137 д.

Етнически групи (1991):

Родни гезици (2003):

  • черногорци – 90,28 %
  • сърби – 4,61 %

ЛичностиРедактиране

  • Данило Вучетич – посланик на Сърбия в България от 2005 г.
  • Михаил Дедович, революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[1]
  • Стоян Радович, революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[2]

Побратимени градовеРедактиране

Външни препраткиРедактиране