Цетине
- Тази статия е за града в Черна гора. За общината вижте Цетине (община).
Цетине (на сръбски: Цетиње или Cetinje), остаряло Цетина, e град в южната част на Черна гора, административен център на едноименната община. Той е историческата столица на страната.
Цетине Цетиње | |
Страна | Черна гора |
---|---|
Площ | 899 km² |
Надм. височина | 650 m |
Население | 18 482 души 20,6 души/km² |
Пощенски код | 81250 |
Телефонен код | +382 41 |
МПС код | CT |
Официален сайт | www.cetinje.me |
Цетине в Общомедия |
Градът е сгушен в малка карстова долина, заобиколен от варовикови планини и от планината Ловчен – Черната планина, на която страната носи името.
История
редактиранеОсноваването на Цетине през XV век е обусловено от редица исторически, политически и икономически събития. Настъплението на османците принуждава Иван Църноевич, владетел на Зета по онова време, да премести столицата на държавата от тогавашния укрепен град Жабляк в по-труднодостъпните части на Зета – в Обод (1475), а малко по-късно – в планината Ловчен.
През 1482 г. в Цетинското поле е построен неговият дворец, а 2 години по-късно и манастир. Изграждането на тези 2 важни сгради представлява основаването на новата столица Цетине. Градът носи името на тогавашната река Цетина, на чиито брегове е основан. Реката по-късно е пресъхнала.
Новият манастир се превръща в седалище на митрополията на Зета. С това Цетине става център не само на светския живот, в който е съсредоточено управлението на държавата, но също духовен и културен център, където Георги IV Църноевич основава първата книгопечатница в земите на южните славяни.
Периодът на динамичен и непрестанен прогрес за Цетине по време на управлението на династията Църноевичи е прекъснат през 1496 г. Зета губи независимостта си и единствените свободни земи, носещи името Черна гора, са ограничени до планинската територия между река Църноевичи и Которския залив.
През следващите 2 века развитието на Цетине е в застой. Той често е изложен на атаките на венецианците и османците в периода XVI – XVII век.
През този период дворецът и манастирът, както и останалите градежи на династията на Църноевичи, са разрушени. Едва в края на XVII век с идването на Петровичката династия на власт през 1697 г. (в лицето на Данило Петрович като неин основател) Цетине се връща към живот.
Данило Петрович и неговите наследници са заети с освободителните войни и обединяването на страната. През 1701 г. Данило построява новия Цетински манастир.
Обновлението на града започва при управлението на Петър I Петрович Негош. През 1838 г. е построена неговата резиденция, наречена Билярда. Изграждат се множество нови къщи, Цетине се разраства и благоустроява.
По време на управлението на принц Никола I Петрович в Цетине са построени множество обществени сгради – първият хотел („Локанда“), новият дворец на принца, девическият институт и други.
На Берлинския конгрес е призната независимостта на Черна гора, а Цетине е обявен за столица на новата държава. През 1910 г. Черна гора е обявена за кралство, което се отразява благоприятно върху развитието на Цетине.
Периодът 1878 – 1914 г. е време на разцвет за града. Множество интелектуалци и предприемачи идват в Цетине и дават своя принос за неговото културно-просветно и икономическо развитие.
През 1946 година за столицата на Социалистическа република Черна гора е обявен Титоград, което оказва отрицателно влияние върху развитието на старата столица.
С конституционно решение от 1992 г. на Цетине е върнат статутът на столица в културно и историческо отношение.
Население
редактиранеОбщина Цетине е с население от 18 482 души; в града живеят 15 137 жители.
Изменение на населението на град Цетине:
- 3 март 1981 г. – 14 088 д.
- 3 март 1991 г. – 15 946 д.
- 1 ноември 2003 г. – 15 137 д.
Етнически групи (1991):
- черногорци – 93,03 %
- сърби – 2,62 %
Родни гезици (2003):
- черногорци – 90,28 %
- сърби – 4,61 %
Личности
редактиранеРодени
редактиране- Александър I Караджорджевич
- Анастасия Петрович Негошина
- Данило Вучетич – посланик на Сърбия в България от 2005 г.
- Драгана Трипкович, журналистка
- Елена Черногорска
- Йово Йованович, анархист
- Ксения Черногорска
- Милан Вушурович, футболист
- Михаил Дедович, революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[1]
- Милица Добавич, баскетболистка
- Милица Николаевна
- Ненад Кнежевич (Кнез), певец
- Станко Иванович, духовник и деец
- Стоян Радович, революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[1]
Починали
редактиранеПобратимени градове
редактиранеИзточници
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Официален сайт Архив на оригинала от 2010-02-01 в Wayback Machine.