Иван Петров (политик)
Иван Василев Петров е български адвокат и политик, народен представител в XXV обикновено народно събрание. След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. е осъден на смърт от т.нар. Народен съд и екзекутиран.
| Иван В. Петров | |
| български политик | |
| Роден |
15 октомври 1887 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 февруари 1945 г.
София, България |
| Народен представител в: XXV ОНС | |
Биография
редактиранеРоден е на 15 октомври 1887 г. във Видраре, Тетевенска околия, в семейството на Васил Петров и съпругата му Рада Стоюва. Получава висше юридическо образование.[1] Участник е в три войни, попада в плен.[2]
Избран е за народен представител в XXV народно събрание. През декември 1940 г., когато се обсъжда Законът за защита на нацията, той държи реч, в която призовава депутатите да не създават „специална категория български граждани, категория на унижени и онеправдани български граждани“. Пита ги: „Не е ли бил българският народ достатъчно онеправдан в миналото?“ и обяснява защо не вярва, че „нацията е елемент, който трябва да служи за потисничество и нови вражди“. Иван Н. Петров е единственият, който при обявяването на „символична война“ на САЩ и Великобритания напуска залата на Народното събрание.[3] Подписва се под инициираното от Димитър Пешев писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортирането на българските евреи.[2][4]
За неговата дейност като парламентарист народният представител Петър М. Хаджипетров казва: „Когато се гласува войната против Америка и Англия, Иван Петров напусна залата в знак на протест. Той винаги се е държал в Народното събрание напълно самостоятелно и не беше от ония народни представители, които се бояха от правителствата на Филов-Божилов и не смееха да ги критикуват. По много закони и актове на правителството той е вземал напълно отрицателно становище“.[2]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е осъден на смърт заедно с останалите депутати от XXV народно събрание. Екзекутиран е на 1 февруари 1945 г.[3]
Източници
редактиране- ↑ Карта на обвиняемо лице. ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 73, л. 289. Посетен на 25 март 2024.
- ↑ а б в Лилков, Вили. Oт 43-та народни представители спасили българските евреи 40 са осъдени от Народния съд // 168chasa.bg. 2 февруари 2021. Посетен на 30 ноември 2023.
- ↑ а б Николов, Тони. Бленувана София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. 164 - 165.
- ↑ Бояджиев, Христо. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 71.