Отваря главното меню

Иван Терзиев (режисьор)

(пренасочване от Иван Терзиев)

Проф. Иван Димитров Терзиев е български режисьор.

Иван Терзиев
български режисьор

Роден

Националност Флаг на България България
Образование Националнен институт по кинематография „С. А. Герасимов“
Филмова кариера
Активност 1958-понастоящем
Значими филми „Силна вода“
„Мъже без работа“
„Селцето“
„Господин Никой“

Уебсайт

БиографияРедактиране

Иван Терзиев е роден на 11 февруари 1934 г. в град Ловеч. Средно образование завършва в Народна мъжка гимназия „Христо Кърпачев“ (Ловеч) с отличен успех, като е първенец на випуск 1951 г. [1]Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1958) и кинорежисура във ВГИК Москва (1966)[2].

Като актьор в Плевенския театър се включва в работата на основания в града киноклуб „ПЛЕВЕНФИЛМ“, където заснима 2 новели като сценарист и режисьор: „Пътища и параграфи“ получава Голямата награда на I кинолюбителски фестивал (1960). На следващия фестивал (1962) голямата награда е вече Златен медал и той е присъден на „Големите и малките“. Филмът е изпратен на IV Световен младежки фестивал в Хелзинки и там е отличен с втори Златен медал. Тези изяви на кинолюбителя Иван Терзиев, квалифицирани като „принос в утвърждаването и развитието на кинолюбителството у нас“, стават причина Федерацията за алтернативно кино да отбележи неговия 70-годишен юбилей с Почетен диплом. С филма „Големите и малките“ той се явява на обявения в София конкурс за специалността „кинорежисура“ във ВГИК. Класира се на първо място и заминава за Москва. Дипломната му работа, филмът „Фьодор Грай“, получава Гран-при и награда за мъжка роля на фестивала ВГИК 66.

В десетилетието, последвало „Селцето“, прави 2 безуспешни опита за игрални филми. Това го принуждава да се обърне към „кратките форми“. Като сценарист и режисьор заснима 7 новели и няколко късометражни документални филми в тогавашната студия „Спектър“. След 1989 г. написва сценарий за документален филм с работно заглавие „Апокрифи“, а темата е „забранените по времето на социализма филми“, с който кандидатства безуспешно на две от сесиите на Националния филмов център.

В НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ е професор, художествен ръководител на класове по „кинорежисура“ (4 класа); „режисура на монтажа“ (4 класа); „актьорство за кино и ТВ“ (3 класа). Паралелно с това ръководи едногодишни школи по „кинорежисура“ и „актьорство за кино и ТВ“. Поканван да изнесе цикъл от лекции в НБУ и Югозападния университет „Неофит Рилски“; СИФ „Бояна“; БНТ; Студия за научно-популярни и документални филми; филмови студии „Време“ и „Екран“.

ФилмографияРедактиране

Документални
  • „Среши с равнодушието” (1970)
  • „Широка лъка и света“ (1973)
Игрални
  • „Г-н Никой“ (1969) – награда за мъжка роля на фестивала във Варна;
  • „Мъже без работа“ (1972) – награда на Комсомола и награда за мъжка роля на фестивала във Варна; награда Жорж Садул – Париж.
  • „Силна вода“ (1976) – награда на кинокритиката и награда за мъжка роля на фестивала във Варна, специална награда – Локарно. Селекциониран е за ФЕСТ 77 в Белград – 100-те най-добри филма от световната годишна кинопродукция.
  • „Селцето“ (1980) - сериал, който 10 години чака своята премиера. Киновариантът на филма е селекциониран за програмата „особен поглед“ на фестивала в Кан (1986).

ОтличияРедактиране

Удостоен със Златен медал от Министерството на просветата и културата във връзка с честването на 24 май 1974 г.

Награда Златен медал от община Ловеч при честването Деня на град Ловеч – (10 май 2014).

Носител на орден „Кирил и Методий“ – I степен (23 май 1977).

ИзточнициРедактиране

  1. Кузманов Ю., История на училище „Христо Кърпачев“ 1945 – 1991 г., Издателство „Инфовижън“, Лч., 2012, с. 44.
  2. Съвременна българска енциклопедия, Том IVб, Изд. Елпис, 1994, с. 35.

Външни препраткиРедактиране